61 Ала няма още Невести на печалното земно позорище, няма;
62 няма Марии смирени — с косите си нозете да Ми осушат; с предани сълзи от радост душа Ми да стоплят — на Мен, Който ще стана множество!
63 Тъй проронва слова Отец в сърцето Ми; а отците самотни все още се хранят с видения — никой няма да ги посрещне; никой няма на крака да им стане…
64 Рукне нейде помен от Невеста Божия, но при някой друг, по-негоден отива;
65 блесне нейде отзвук от Невеста Божия — втора Невеста посегне, та го затули.
66 Не се търпят Невеста с Невеста, обикнат ли един отец Божий. По това, казвам, са по-долни от Моите, Любимите Божии, на които е Царството Вечно предел безпределен.
67 Приемете сега повей от Истината — истина за Любимите Божии — искри от пламъци; пламък от искрата Божия!
68 Любимите Божии само Бога обичат и любят — а това значи всички и всичко, и всякога всекиго.
69 Няма миг или вечност, когато те не обичат — туй е Любима на Бога!
70 Те се отдават на Бога и само на Бога, сиреч на всичко.
71 Неизменно тревожат сърцата с пламък божествен; вихром минават, но отминават,
72 а се връщат при онзи, който копнее за свобода и върши добро непрестанно.
73 Бог изпраща Любимите Божии там, дето някой се мъчи — търси пролука, но не намира; вика богати за помощ — ала богатите не помагат.
74 Силно заливат сърцата и вашите храмове те с блага неизречими, ала после се дръпват навътре — от Бога роса да поемат!…
75 С обич и преданост вечна ви носят живота Му, а преданост значи предан да бъдеш на всички, а не на някой отделен.
76 Ако всеки е предан на всички — тогава чистотата покълва; ако всеки раздава на всички — храм чистотата изгражда.
77 Преминеш ли — дай; преминат ли — вземай — това е смисълът на живота.
78 Бъди отворен за всички и всеки, подобно на извор — тъй, подобно на извор, и теб някой ще напои душата; и на балсамораздавеца — балсам ще положи в раната.
79 Няма, няма, наистина няма чистота по-светла от тая на Любимите Божии, понеже Любима Божия може да бъде и Невеста Божия, без да престава да бъде Любима Божия!
80 Значи — отец си имат и много Любими Божии, но се възвръщат при него след цял ден раздаване.
81 А отец, който има такава невеста, не е само отец, но го зоват богоравен.
82 Ето, предадох ви повей от повей на чистата мъдрост Божествена, която е мъдрост за любовта.
83 Само оная мъдрост, която е мъдрост за любовта — казваше Благият, — Отец ни приема;
84 само оная истина Отец ни отсява, която е истина за любовта.
85 А свободата — това е плодът на истината; семката на плода — истината за любовта!
86 Ония чисти сърца, отдали се с всичка сила на Бога, векуват вечно в Отца ни — и Той свобода им дарява!
87 Те не могат да отминат някого, що е протегнал ръка за помощ;
88 а ръката, която ги сграбчва, изсъхва веднага на място…“
89 Тъй ни учи Христос на земята и на небето.
90 И ние, със брат Йоан, се на много Царства Небесни наситихме;
91 на колесници небесни и без колесници пътувахме,
92 Христови народи небесни много посетихме…
93 А царството звездно на Бога — широко е!
Бележка за романа
Тази книга има още 2 тома, които не са написани и ще бъдат дадени само когато бъде отпечатан първият.
Във втория том се срещат представителите на втората шесторка зодиакални знаци — водните и земните. Завръзка, интрига, кулминация, развръзка — всичко е подчинено на тригоните, секстилите и опозициите между тях, разиграни психологически и литературно. Това са испанката-тантристка в Париж, която минава за суперпроститутка, но става моногамна, когато се появява „Сандокан“ от Изтока, мултимилиардер и учен-ботаник, голям специалист и в областта на храненето, ювенологията и геронтологията. Кръстосват съдбите си и един вечен затворник (кавказец или индус), създател на световна тайна полиция в защита на майките и децата, с резидентката от противоположната вселена — най- красивата египтянка на света, подобна на Нефертити; и един поет от Швеция, бивш битник или хипар и наркоман, с една еврейка — въртяща зашеметяващ бизнес и виртуозка на един нов музикален инструмент.
В третия том 12-те резидента на вселени се сливат в един Човек, който става гражданин на Космоса и помагач на Космоса, Природата и човечествата във върховия миг на Мутацията на Вселената, в която андроидите изгарят, а хората с Искра Божия стават безсмъртни…
ПОСЛЕСЛОВ
Още една загадъчна книга
Първата част на „Професии за резиденти“ на ААА-110 изплува и в България. Странна е съдбата на този роман, ако въобще е роман — може сериозно да се оспорва и жанрът, и произходът, и композицията му. И, въпреки всички въпросителни, хора тук, в Русия и на Запад изглеждат изумени не само от философията и сюжета му, когато го четат или им го разказват, но и от внезапните промени в живота им, настъпващи с докосването им до него и до текстове, свързани със същия автор. Разбира се, тук няма да засягаме тази страна на легендата, носеща се около това явление, защото подобна „реклама“ би заприличала на евтините трикове напоследък и у нас, привличащи наивници. По- приемливо за интелигента и свръхинтелигента е подсъзнателното въдействие на ААА или неговата теза за необятната сила на една лична любов между две сродни души на земята, която е в състояние да произведе мутация на цяла галактика, на целия космос! Това наистина не е ново и по линия на субективния идеализъм, на магизма — от най-древни времена до днес: спомняме си, например, един фантастичен разказ на украинеца Морочко за героя му Ерзя („Името ми знаете“), който спасява галактиката ни от ентропийна смърт, поемайки удара върху себе си. Още преди 30 и повече години субективните идеалисти във физиката се изказваха публично, че като погледнем слънцето, то вече не е същото, защото психични вълни и частици са излязли от окото ни и са променили с нещо същността му. Но в работата на ААА не става дума за нищожни промени: тук само един миг на разпознаване, любовен взрив и сливане със сродната душа решава съдбата на вселени. Драмата на Хайнрих Ендерберг /Федя Людмилин, Клаудио Ариени, Аарон Безпогрешния, Ауриел и пр. — да не изреждаме тук резидентските му имена към всяко земно и космично разузнаване, на които служи, играейки си с всички за собствено удоволствие/ е драма на дявол, човек, ангел и бог едновременно, поради неспособността на друг космически резидент — представител на собствената си вселена — да се откликне незабавно и до последния си атом на зова на любовта, на космическата необходимост. Това е Вероника Ломбарди, дъщеря на италиански професор, който „разсекретил“ оригиналите на Свещеното Писание в тайниците на Ватикана и се готвел да ги издаде, а това щяло да продуцира незабавно ядрен взрив от единна психическа енергия у милионите читатели — и Черната Дупка на галактиката нямало да получи последната порция раздвоена психическа енергия, доставяна от работата на нейните агенти в инферналната ни култура и цивилизация от 8000 години насам — и нямало да може да глътне съвсем наскоро и нашето слънце… Усещате ли дъха на фантасти като Френсис Карсак: помните ли как ония метални крокодили се построяваха един върху друг на стълбове-на стълбове, с глави, насочени към слънцето, когато успеят да направят десант на планета като Плутон? Така те изпиват всяка звезда и небето
