Тодор Арнаудов
Истината
Часовникът на Людмил прошепна „осем и петнайсет“, за да напомни на собственика си да побърза.
„Седем цяло и три километра в час. Ще стигнеш в 8:38.“ — машината обаче не включваше времето за издигане до 222-рия етаж.
Дарчо бе потопил душата си в овехтяла песен.
„Кое гради мечтите ни, но винаги ни се изплъзва?“
Отвеяният му човешки поглед не показваше какъв според него е отговорът на въпроса, задаван в нея.
Людмил избърза още: „Седем цяло и шест километра в час. Достигане в 8:37“.
Тристата равнища на Сградата се извисяваха над всичко останало.
„Кой иска да живее вечно?“
Божидар продължаваше да слуша старовремското парче, гледайки замечтано в стената, налепена с причудливи, за незапознатия с тях, схеми и диаграми. Сред тях се забелязваха рисунки и снимки, под които прозираха затрупани по-стари чертежи и снимки.
„Кой се осмелява да обича вечно? Когато любовта трябва да умре.“
Мислите на Дарчо в онзи момент бяха чести гости в съзнанията на човешките същества.
„Кой има нужда да живее вечно?“
„Пет минути до целта“ — прошепна сметачето в ухото на Людмил.
„Но кой би чакал вечно?“
— Хм… Не бих възразила, че денят е прекрасен… — свъси вежди Мила — Двайсет градуса е сега. Представи си само, какво ще бъде следобед.
Тъкмо тогава през вратата се показа усмихнатият Морчо.
— Здравей, Морчо…
— Защо ме гледате така?
— Мила пак се е затъжила за времето… — въздъхна Петя.
„Четири минути“ — чу Людмил.
— Климатици бол!
— Природата ще ни отмъсти и за тях…
Само Мила обичаше природата повече от човешките постижения. Бе глупава идея да се спори с нея дали „леките“ промени в климата са леки и дали са приемлива цена за „върховете на научното познание“.
Петя стисна Морчо в прегръдките си.
— Как си?
— Знаеш как… — рече Морчо, докато устните му се разтваряха до ушите.
Мила въздъхна замечтано, забрави за екологичните „катастрофизми“ и скри лицето си от влюбените, като го обърна към безмълвните очи на компютъра.
Двамата се откопчиха от чувствените си хватките, но продължаваха да се гледат право в зениците.
1200 Ако (а-ли?>б-як) -> мисли(а,горе,не?),
1201 Иначе ако (а-*-а) <-> връзка(аиг,я)
1202 Върти (а-*-б; а &? б [дали?]; провери дали (ли-кога а бо-??-т) (-) наклон абав_след)
1203 ?удоволствие, виж+ссс *памет, текущ_как_А-Я;
1204 Ако (?а-б-в) сравни (б[ъгъл], страна {въ, из, а, г<->а}
1205 Повече (ъгъл+, удов-?-зов, наклони г-в-б-а, колко (а>б))
1206 Ако дали{ъгъл, удов_, г(—)я, мисли(а-я), сравни(а-г_-Я, ж-к)} към Истина.
1207 Но ако !мисъл-!>опит?, върни-о? или сравни (ф!а!х??успех<->ъуб, страни>), премини—> изход(?а+баж<>у)
Пръстите на Божидар работеха бързо. В тяхна подкрепа се задейства и езикът.
— Покажи „Истина“-та.
Сметачът веднага послуша човека и проговори.
— Свитък „Провери истина“. Алгоритми за избор на запомняне или забравяне на истини. Ред шест хиляди двеста деветдесет и пет от глава „Истина“.
6295 Истина: Сравни (ж>ко-?га), ако?в(—)->б към Проверка(лъжа?-?)
Още преди машината да беше изрекла всичко, показаното на монитора се промени.
