ви хрумнат. В деня, когато застане на свидетелското място, ще се е подготвила не по-зле от актриса на премиера. Въпреки това госпожа Елиот има проблем — натърти Флечър.
— Какъв? — полюбопитства Нат.
— Ако е убила мъжа си, значи със сигурност е излъгала в полицията и е скрила нещо. Трябва да разберем какво.
Интересът към изборите за губернатор се разпростря далеч извън пределите на Кънектикът. Списания, толкова различни като „Ню Йоркър“ и „Нашънъл Енкуайърър“, поместиха статии, посветени на двамата мъже, и в деня, за когато бе насрочено делото, нямаше свободни хотелски стаи в радиус от трийсет и пет километра от Хартфорд.
До изборния ден оставаха още три месеца и от проучванията на общественото мнение се виждаше, че Флечър води с дванайсет пункта, той обаче беше наясно, че стига да докаже невинността на Нат, резултатът ще се преобърне буквално за един ден.
Съдебното заседание бе насрочено за единайсети юли, но големите телевизионни канали вече бяха наслагали камери по покривите на сградите срещу съда и по тротоарите, по улиците също имаше екипи с подвижни камери, готови да вземат интервю от всеки, свързан поне малко с процеса, макар че оставаха доста дни, преди Нат да чуе думите „Всички да станат прави.“
Двамата с Флечър се стараеха да провеждат предизборните си кампании така, сякаш това им е обичайната работа, въпреки че никой не се хващаше на тази въдица. Бързо установиха, че няма зала, пък била тя и в най-затънтения избирателен район, която да не са в състояние да напълнят до краен предел. И двамата трябваше да присъстват на благотворително мероприятие за набиране на средства, с които към болница „Гейтс“ да бъде построено ортопедично отделение, и се оказа, че на черно билетите за него вървят по петстотин долара единият. Това бяха сред малкото избори, когато средствата за кампаниите направо се лееха като из ведро. Седмици наред Флечър и Нат бяха по-големи звезди и от Франк Синатра.
В нощта преди съдебното заседание и двамата не мигнаха, а шефът на полицията Дон Кълвър дори не си направи труда да ляга. Беше наредил пред съда да дежурят сто униформени полицаи, макар че, както отбеляза мрачно, дребните престъпници в Хартфорд само това и чакаха.
Флечър се появи пръв на стълбището пред съда и обясни пределно ясно на причакалите го репортери, че ще отговаря на въпроси и ще дава изявления едва след произнасянето на присъдата. Подир няколко минути дойде и Нат, придружаван от Том и Су Лин, и ако не беше полицейският кордон, те сигурно така и нямаше да се доберат до сградата на съда.
След като влязоха, Нат тръгна по мраморния коридор право към зала седма — мнозина се обръщаха към него с мили думи, но както го бе помолил адвокатът, той само кимаше любезно. Влезе в залата и под погледите на най-малко петстотин души, впили очи в него, тръгна по пътеката в средата, за да седне отляво на Флечър.
— Добро утро, господин адвокат — поздрави той.
— Добро утро, Нат — отвърна Флечър, след като вдигна очи от купчината книжа пред себе си, — дано не умреш от скука, цяла седмица ще избираме съдебни заседатели.
— Вече решил ли си как изглежда идеалният съдебен заседател? — усмихна се другият мъж.
— Не е толкова лесно, още не знам кого да предпочета, хора, които подкрепят теб или мен.
— Нима в Хартфорд ще се намерят цели дванайсет души, които да подкрепят теб! — възкликна Нат.
Адвокатът се усмихна.
— Радвам се, че не си загубил чувството си за хумор, но след като съдебните заседатели положат клетва, искам да изглеждаш сериозен и угрижен. Като човек, спрямо когото е извършена голяма несправедливост.
Флечър се оказа прав: след доводите, контрадоводите и множеството възражения, изказани и от двете страни, съдебният състав от дванайсет души и две резерви бе уточнен чак в петък. В него влизаха седем мъже и пет жени. Две от жените и един от мъжете бяха чернокожи, петима бяха с професии, имаше и две работещи майки, трима работници, една секретарка и един безработен.
— А какви са политическите им убеждения? — подметна Нат.
— Предполагам, че четирима са републиканци, четирима — демократи и четирима още се колебаят.
— Каква е следващата задача за решаване, господин адвокат?
— Как да те измъкна сух от водата и същевременно да спечеля гласовете на четиримата колебаещи се — отвърна Флечър, преди да се разделят на долното стъпало пред съда.
Нат забеляза, че вечер, след като се прибере, бързо забравя процеса и мислите му отново и отново го връщат към Люк, Колкото и да се опитваше да обсъжда със Су Лин нещо друго, в съзнанието му неизменно изникваше неговият образ.
— Ако бях споделила с Люк тайната си — все се вайкаше майката, — той вероятно и досега щеше да бъде жив.
46.
Следващия понеделник съдебните заседатели положиха клетва и съдията Краватс покани щатския обвинител да направи встъпително слово.
Ричард Ебдън стана бавно от мястото си. Беше снажен, изискан беловлас мъж, славеше се с това, че всички съдебни заседатели му имат страха. В първия ден на всяко съдебно заседание задължително се явяваше в един и същ тъмносин костюм. Бялата му риза и синята вратовръзка вдъхваха доверие.
Прокурорът се гордееше с професионалния си път, което съдържаше известна ирония, понеже той бе благ човек, който си обича семейството, не пропуска църковна служба и дори пее в местния хор. Ебдън се изправи, изтика стола назад, застана насред залата и се извърна с лице към съдебните заседатели.
— Госпожи и господа съдебни заседатели — подхвана той,
— прокурор съм от дълги години и рядко съм се натъквал на по-ясен случай на предумишлено убийство.
Флечър се наведе към Нат и прошепна:
— Не се притеснявай, винаги започва пледоарията си така, сега следва „Но въпреки това“…
— Но въпреки това искам да ви напомня какво се е разиграло в нощта срещу тринайсети февруари. Господин Картрайт — продължи прокурорът и се извърна бавно с лице към обвиняемия — е участвал в телевизионно предаване заедно с Ралф Елиот, обичан и много уважаван в обществото човек, и още по- важно, човек, който е имал всички шансове да спечели първичните избори на републиканците и вероятно да стане губернатор на любимия ни щат. Бил е в разцвета на житейския си път, жънел е успех след успех и в скоро време е щял да се радва на признанието на избирателите, благодарни за дългогодишната му безкористна служба в полза на обществото, а каква награда е получил? Накрая е бил убит от прекия си съперник. Как се е разиграла тази никому ненужна трагедия? Към господин Картрайт е отправен въпрос дали жена му е незаконна имигрантка — нещо, което неизменно съпътства истинската политика, — въпрос, на който, бих могъл да добавя, Картрайт не желае да отговори — защо? Защото знае, че това е самата истина, която не е разкривал в продължение на цели двайсетина години. И какво прави господин Картрайт, след като отказва да отговори на въпроса? Опитва се да прехвърли вината от болната глава на здравата и се нахвърля на Ралф Елиот. Веднага след края на предаването започва да му крещи ругатни, нарича го негодник, обвинява го, че е нагласил нещата и най-ужасното, зарича се: „Въпреки всичко ще ви убия.“ — Ебдън се взря в съдебните заседатели и повтори бавно петте думи: — „Въпреки всичко ще ви убия.“ Когато признаете господин Картрайт за виновен, не е нужно да се осланяте на казаното от мен, защото това не са слухове, догадки или плод на въображението: целият разговор между двамата съперници е бил заснет на кинолента за идните поколения. Съзнавам, господин съдия, че молбата ми е необичайна, но при така създалите се обстоятелства ми се ще да покажа и на вас, и на съдебните заседатели този запис.
Прокурорът погледна към сътрудниците си и един от тях натисна копчето. Следващите дванайсет минути Нат не откъсна очи от екрана, опънат точно срещу съдебните заседатели, и със свито сърце видя как си е изпуснал нервите. След като записът беше изключен, Ебдън продължи встъпителното си слово.
— Но щатската прокуратура пак е длъжна да покаже какво точно се е разиграло, след като този вбесен отмъстителен човек е изхвърчал от студиото. — Той сниши глас. — Картрайт се прибира вкъщи и вижда, че
