— А къде бяхте в два и половина след полунощ, когато ви се е обадил началникът на управлението?
— В една патрулна кола, отивахме на оглед на разбит склад, намира се на Маршъм Стрийт, когато дежурният ми звънна да предаде, че шефът е наредил да отида незабавно у Ралф Елиот в Уест Хартфорд, за да разследвам убийство, вероятно предумишлено. Бях само на няколко минути път оттам и тръгнах веднага, като междувременно пратих на Маршъм Стрийт друга патрулна кола.
— И сте подкарали право към къщата на Елиот.
— Да, пътем обаче се свързах по радиостанцията с управлението, за да наредя да пратят криминалисти и най-добрия фотограф, който успеят да открият в този късен час.
— И какво заварихте, когато пристигнахте у Елиот?
— Изненадах се, защото входната врата беше отворена и госпожа Елиот се беше свила на пода в антрето. Обясни, че е намерила в кабинета трупа на съпруга си, и посочи дъното на коридора. Допълни, че началникът на управлението я е предупредил да не пипа нищо, затова вратата зеела отворена. Отидох право в кабинета и след като установих, че господин Елиот наистина е мъртъв, се върнах в антрето и взех показания от жена му, копие от които е приложено към представените в съда документи.
— Какво направихте след това?
— В показанията си госпожа Елиот каза, че е спяла, когато е чула двата изстрела, проехтели на първия етаж, затова се върнах заедно с още трима полицаи в кабинета, за да намеря гилзите.
— И намерихте ли ги?
— Да. Първата я открихме лесно: беше минала през сърцето на господин Елиот и се бе забила в ламперията зад писалището. Отне ни повечко време да издирим втората, но накрая я видяхме, беше влязла горе в тавана, точно над бюрото на господин Елиот.
— Възможно ли е двата изстрела да са произведени от един и същ човек?
— Възможно е — потвърди следователят, — ако убиецът е искал да остави впечатлението, че е имало боричкане, или ако жертвата е насочила оръжието към него.
— Това често ли се среща при предумишлени убийства?
— Понякога престъпниците се стараят да оставят подвеждащи улики.
— А можете ли да докажете, че и двете гилзи са от едно и също оръжие?
— Още на другия ден това бе потвърдено при балистичната експертиза.
— По дръжката на пистолета бяха ли намерени отпечатъци?
— Да — потвърди Петровски, — отпечатък от дланта върху самата дръжка и отпечатък от показалец върху спусъка.
— По-късно установихте ли чии са отпечатъците?
— Да. — Мъжът замълча. — И двата съвпадат с отпечатъците на господин Картрайт.
От местата за публиката зад Флечър екнаха оживени разговори. Той се опита да не мига, докато следеше как съдебните заседатели посрещат тази новина. След миг си записа нещо в бележника пред себе си. Съдията стовари няколко пъти чукчето и призова към тишина, после Ебдън продължи разпита на свидетеля.
— От входната рана, откъдето куршумът е проникнал в тялото на убития, и от следите от изгорено по гърдите му успяхте ли да установите на какво разстояние е стоял убиецът на жертвата?
— Да — отговори старши следователят. — Според криминалистите нападателят е стоял на метър и двайсет — метър и петдесет от жертвата, а от ъгъла, под който куршумът е влязъл в тялото, успяха да установят, че в мига на стрелбата и Двамата мъже са били прави.
— Възразявам, господин съдия — прекъсна го Флечър и стана от мястото си. — Все още не сме доказали, че именно мъж е произвел изстрела.
— Възражението се приема.
— След като събрахте всички доказателства — продължи Ебдън така, сякаш изобщо не са го прекъсвали, — вие ли взехте решението да задържите под стража господин Картрайт?
— Не, началникът на полицейското управление вече бе дошъл и макар че бях поел разследването, го помолих и той да снеме показанията на госпожа Елиот, за да сме сигурни, че разказът й по никакъв начин не се е променил.
— А той беше ли се променил?
— Не, в същественото беше последователен.
Флечър си подчерта думата „съществено“ — бяха я употребили и Петровски, и шефът на полицията. Дали се бяха подготвили добре, или ставаше въпрос за най-обикновено съвпадение?
— Тогава ли решихте да задържите под стража обвиняемия?
— Да, препоръчах той да бъде задържан, но окончателното решение взе началникът на управлението.
— Не поемахте ли огромен риск — все пак сте задържали кандидат за губернатор, и то по време на предизборната кампания?
— Да, рискът беше голям и го обсъдих с началника на управлението. Убедили сме се от опит, че първите двайсет и четири часа са най-важни в едно разследване, разполагахме с труп, с две гилзи и свидетел на престъплението. Сметнах, че ще престъпя дълга си, ако не задържа нападателя само защото той има влиятелни приятели.
— Възразявам, господин съдия, свидетелят се изказва предубедено — намеси се отново Флечър.
— Възражението се приема — съгласи се Краватс, — думите на свидетеля да не се вписват в протокола. — Той се извърна към Петровски и добави: — Бъдете така любезен, господин следовател, придържайте се към фактите, вашето мнение не ме интересува.
Мъжът кимна.
Флечър се извърна към Нат.
— Имам чувството, че от прокуратурата са му написали какво да каже. — Той млъкна, погледна надолу към бележника и сподели, че според него Петровски е научил наизуст изрази като „престъпвам дълга си“, „същественото“ и „нападателят“. — Но ще го видя аз какво ще прави, когато го подложа на кръстосан разпит, тогава няма да може да ми рецитира назубреното наизуст.
— Благодаря, капитане — рече Ебдън. — Господин съдия, нямам повече въпроси към детектив Петровски.
— Възнамерявате ли да разпитате свидетеля? — попита съдията, явно готов за поредната тактическа маневра.
— Да, ще го разпитам, господин съдия. — Флечър продължи да седи, само отгърна страницата на бележника. — Детектив Петровски, заявихте пред съда, че по пистолета е имало отпечатъци от пръстите на моя клиент.
— Не само от пръстите, но и както пише в доклада на криминалистите, и отпечатък от дланта му, останал върху дръжката на оръжието.
— А не споменахте ли пред съда как от опит сте се убедили, че за да заблудят полицията, престъпниците често се опитват да оставят улики, които взаимно се изключват?
Петровски само кимна, без да казва нищо.
— Да или не, капитане?
— Да — рече следователят.
— Бихте ли описали господин Картрайт като глупак?
Петровски се поколеба: недоумяваше накъде го тласка Флечър.
— Не, бих казал, че е изключително умен и интелигентен.
— Според вас един изключително умен и интелигентен човек ще остави ли по оръжието, с което е извършил убийство, отпечатъци и от пръстите, и от дланта си?
— Не, но господин Картрайт все пак не е професионален престъпник и не мисли като такъв. Аматьорите често изпадат в паника и допускат елементарни грешки.
— Например хвърлят на земята пистолета, покрит с отпечатъците им, бягат от къщата и оставят входната врата отворена.
— Да, при така стеклите се обстоятелства това не ме изненадва.
— Вие, капитане, сте разпитвали в продължение на няколко часа господин Картрайт, той направи ли ви
