кандидатствате за офицерска школа. — Известно време мъжът мълча. — Но не хранете особени надежди, от петдесет кандидатствали приемат само двама души. Между другото, не ме наричайте „уважаеми господине“. Предостатъчно е да се обръщате към мен и със „специалист четвърти ранг“.
Години наред Нат беше правил всекидневни кросове и смяташе, че е в добра форма, въпреки това обаче много скоро установи, че в армията влагат друго значение в тази дума, което не е докрай обяснено в речника на Уебстър. Всичко тук беше съвсем оскъдно: храната, облеклото, отоплението и най-вече леглото, на което очакваха да спи. Нат си помисли, че сигурно са го внесли чак от Северен Виетнам, та новобранците да живеят в същите тежки условия, както и врагът.
Следващите два месеца ставаше всяка сутрин в пет, взимаше си студен душ — думата „топлина“ просто не съществуваше в речника на военните, — обличаше се, хапваше надве-натри, сгъваше старателно завивките, слагаше ги в края на леглото и в шест часа заставаше в строя на плаца заедно с всички останали от Втори взвод на Първа рота.
Всяка сутрин пред тях се изправяше сержантът по военна подготовка Ал Куамо — винаги изглеждаше като изваден от кутийка и Нат дори се чудеше дали той не става в четири през нощта да си глади униформата. Ако през следващите четиринайсет часа младежът понечеше да заговори някого, Куамо веднага питаше какво и защо. На ръст беше колкото Нат, но приликите свършваха дотук. Младежът непрекъснато беше в движение, та все не можеше да преброи медалите на сержанта.
— Аз съм ви и майка, и баща, и пръв приятел — ревеше той колкото му глас държи. — Чухте ли?
— Тъй вярно, сержант — отвръщаха в хор трийсет и шестимата новобранци от Втори взвод. — Вие сте ни майка, баща и пръв приятел.
Повечето бяха поискали отлагане на военната служба, каквото им беше отказано. Мнозина смятаха, че Нат се е побъркал, щом се е записал доброволец, и трябваше да минат доста седмици, докато променят мнението си за момчето от Кромуел. Много преди края на военната подготовка Нат се бе превърнал в съветник, писач на писма, наставник и душеприказчик на всички във взвода. Дори научи двама-трима от новобранците да четат. Предпочете да не споделя с майка си на какво са го научили те. Някъде в средата на обучението Куамо го произведе началник отделение.
В края на двата месеца военна подготовка Нат се представи най-добре по всички дисциплини, включително по правопис. Изненада другите новобранци, като победи всички и в бягането на дълги разстояния, и макар да не беше стрелял никога дотогава с оръжие, с картечницата и миномета се оказа по- точен дори от момчетата от Куинс. Те бяха по-опитни с по-малки оръжия.
И след двата месеца военна подготовка Куамо не промени становището си за вероятността Нат да влезе в офицерска школа. Бе установил, че за разлика от другите „зайци“, обречени да заминат за Виетнам, Нат е роден водач.
— Но си имай едно наум — предупреди го той, — това, че имаш нашивки на младши лейтенант, изобщо не ти гарантира, че виетнамците няма да те направят на кайма — за тях е все едно дали си офицер или редник.
Сержант Куамо се оказа прав: само двама от редниците бяха пратени във Форт Бенинг. Вторият бе колежанче от Трети взвод на име Дик Тайлър.
През първите три седмици от обучението във Форт Бенинг инструкторите по парашутизъм показваха на новобранците как да се приземяват: в началото ги караха да скачат от десетметров зид, после — от страховита кула, висока към деветдесет метра. От общо двеста редници, постъпили във Форт Бенинг, едва стотина продължиха втория етап на обучението. Нат се оказа сред десетимата, представили се най-добре и получили сребърни нашивки на парашутисти.
Когато се прибра в едноседмичен домашен отпуск, майка му едвам позна момчето, с което се бе разделила три месеца преди това. Сега на негово място стоеше мъж, с три сантиметра по-висок, с три килограма по-лек и с късо подстригана коса, покрай която баща му си спомни дните, прекарани в Италия.
След кратката почивка Нат се върна във Форт Бенинг, където нахлузи отново лъснатите до блясък ботуши, метна мешката на рамо и от въздушнодесантната част се прехвърли от другата страна на пътя.
Там започна обучението му на офицер от пехотата. Той пак ставаше по изгрев слънце, но прекарваше много повече време в класната стая, където заедно с още седемдесет бъдещи офицери, подготвящи се да заминат за Виетнам, учеше военна история, разчитане на карти, тактика и стратегия. Според единствените статистически данни, които никой не споменаваше, петдесет на сто от тези мъже щяха да се върнат в чували.
— Викат Джоана в дисциплинарната комисия — рече Джими, който бе приседнал на леглото на Флечър. — А гневът би трябвало да се стовари върху мен — допълни той.
Флечър се опита да поуспокои своя приятел — никога досега не го беше виждал така ядосан.
— Толкова ли не разбират, че не е престъпление да се влюбиш?
— Мен ако питаш, се притесняват по-скоро да не се случи обратното — каза другото момче.
— В смисъл? — вдигна очи Джими.
— Единственото, от което се плашат, е да не би да се разчуе за мъже преподаватели, които се възползват от хубавичките първокурснички.
— Нима не проумяват, че става дума за истинска любов! — подвикна Джими. — От сто километра си личи, че боготворя Джоана и че тя изпитва същото към мен.
— Сигурно щяха да си затворят очите, ако и двамата не парадирахте с връзката си.
— Пък аз си мислех, че точно ти ще оцениш отказа на Джоана да се преструва — отбеляза другото момче.
— Оценявам го — потвърди Флечър, — но правилникът на университета е такъв, че с откровеността си тя не остави на деканата друг избор.
— Значи трябва да се промени правилникът — отсъди Джими. — Като преподавателка Джоана е убедена, че човек не бива да крие чувствата си. Иска да е сигурна, че следващото поколение няма да се натъква на такова двуличие.
— На едно мнение съм с теб, Джими, пък и познавам Джоана, вероятно е помислила добре, щом е престъпила точка седемнайсет от правилника.
— Да, помислила е и няма намерение да се сгодява само и само за да отърве наказанието на дисциплинарната комисия.
— Бре, бре, бре! На каква жена пожела да носиш книгите! — рече приятелят му.
— Хич и не ми напомняй — отвърна Джими. — Знаеш ли, че сега й ръкопляскат в началото и в края на всяка нейна лекция?
— Е, и кога дисциплинарната комисия ще се събере, за да вземе решение?
— Следващата сряда в десет часа. А репортерите само това и чакат — вече потриват ръце. Жалко, че през есента баща ми ще се кандидатира отново.
— Лично аз не бих се притеснявал за баща ти — натърти Флечър. — Обзалагам се, че вече е намерил начин да обърне нещата в своя полза.
Нат не беше и очаквал да се срещне с командващия и сигурно това нямаше да стане, ако майка му не беше паркирала на мястото, запазено за полковника. Баща му зърна табелата: „КОМАНДВАЩ“ и й каза веднага да обръща колата. Сюзан го направи малко припряно и се блъсна в джипа на полковник Тремлет точно когато той завиваше към паркинга.
— Господи! — възкликна Нат и изскочи като тапа от автомобила.
— Лично аз не бих стигал толкова далеч — рече Тремлет. — Предостатъчно е да ме наричате и
