Трийсет и четири минути и десет секунди. Нат не успя да прикрие радостта си, че не само е счупил собствения си рекорд, но и се е наредил шести в лекоатлетическите състезания в университета и със сигурност ще го включат в отбора за турнира с Бостънския университет.
Докато правеше обичайните упражнения за разтягане, при него дойде Том.
— Браво на теб! — поздрави го той. — Обзалагам се, че до края на сезона ще смъкнеш от времето още една минута.
Докато си обличаше долнището на анцуга, Нат погледна големия червен белег отзад на крака си.
— Хайде да вечеряме заедно — предложи приятелят му — и да го ознаменуваме. Искам да обсъдя нещо с теб, преди да се прибера в Йейл.
— Довечера не мога — отвърна Нат, докато вървяха към съблекалнята. — Имам среща с едно момиче.
— Познавам ли го?
— Не — рече другото момче. — Но това ми е първата среща от доста месеци и да ти призная, съм доста притеснен.
— Капитан Картрайт притеснен! Ново двайсет! — прихна приятелят му.
— Точно там е проблемът — каза Нат. — Тя ме мисли за някаква кръстоска между Дон Жуан и Ал Капоне.
— Както гледам, ти е разбрала спатиите — подсмихна се Том. — Разказвай, де!
— Няма нищо за разказване. Срещнах я по време на крос на билото на хълма. Умна е, свирепа, доста хубавка и ме мисли за изпечен негодник.
После Нат повтори разговора им пред кафенето.
— Ралф Елиот явно те е изпреварил със своята си версия — отбеляза Том.
— Остави го Елиот. Как мислиш, дали да сложа сако и вратовръзка?
— Не си ми искал такива съвети още откакто бяхме гимназисти.
— Когато се налагаше да взимам от теб сако и вратовръзка. Е, какво ще ме посъветваш?
— Парадна униформа с всичките му ордени и медали.
— Без майтап!
— Е, така поне ще затвърдиш мнението й за теб.
— Точно него се опитвам да разсея.
— В такъв случай погледни нещата през нейните очи.
— Казвай, де.
— Как според теб ще бъде облечена тя?
— Нямам представа, виждал съм я всичко на всичко два пъти в живота си и първия беше по наплескани с кал шорти.
— Много секси, няма що! Все пак надали ще ти се изтърси по анцуг. А втория път?
— Облечена по модата, но без да се набива на очи.
— Ами и ти се облечи така, което няма да е никак лесно, понеже по теб няма нищо модно, а както ми я описваш, тя е убедена, че правиш всичко възможно да биеш на очи.
— Отговори ми, де — подкани другото момче.
— Лично аз щях да се облека спортно — отвърна Том. — Но не с тениска, а с риза, панталон и пуловер. Като твой съветник по облеклото бих могъл, естествено, да ви правя компания по време на вечерята.
— А, без тия! Ще вземеш да се влюбиш в нея.
— Явно държиш много на това момиче — отбеляза тихо Том.
— Според мен е божествена, което не й пречи да си мисли какви ли не небивалици за мен.
— Е, щом е приела да вечеряте заедно, едва ли те мисли чак за такъв негодник.
— Да, но условията бяха доста необичайни — поясни Нат и разказа какво е предложил на момичето, само и само то да склони да се срещнат.
— Е, вече ти казах, хлътнал си не на шега, това обаче не променя факта, че искам да те видя. Дай да закусим заедно. Или смяташ да похапнеш и на закуска със загадъчната дама от Изтока?
— Ще се изненадам много, ако тя склони — отвърна натъжен Нат. — И ще бъда разочарован.
— Колко според теб ще продължи делото? — попита Ани.
— Ще приключим за една сутрин, ако признаем убийството, но пледираме, че е непредумишлено. Тогава сигурно ще се наложи да се явим пред съда само още веднъж — за да чуем присъдата.
— Възможно ли е? — поинтересува се Джими.
— Да, от прокуратурата ми предлагат да се споразумеем.
— Виж ти! — учуди се Ани.
— Ако се съглася да я съдят за непредумишлено убийство, Стамп ще поиска най-много три години затвор, което ще рече, че с добро поведение и предсрочно освобождаване Анита Кърстен ще лежи само година и половина. Ако не приемем, прокурорът смята да иска смъртна присъда за предумишлено убийство.
— В нашия щат за нищо на света няма да пратят на електрическия стол жена, убила мъжа си.
— Така си е — съгласи се Флечър, — но ако съдебните заседатели се заинатят, нищо чудно да дадат на подсъдимата деветдесет и девет години строг тъмничен затвор, а тя е едва на двайсет и пет, ето защо съм склонен да приема, че за нея е по-добре да лежи само година и половина, така поне ще може да се надява да прекара със семейството си остатъка от живота.
— Вярно си е — подкрепи го Джими. — Питам се обаче защо ли главният прокурор е готов да се съгласи само на три години, при положение че има всички основания да иска по-тежка присъда? Не забравяй, става въпрос за чернокожа, обвинена, че е убила бял мъж, а най-малко двама от съдебните заседатели ще бъдат чернокожи. Ако си изиграеш добре картите, могат да станат и трима и нищо чудно накрая на ваша страна да са всички съдебни заседатели.
— Освен това клиентката ми се ползва с добро име, работи на отговорно място и досега не е била осъждана. Това неминуемо ще повлияе на всеки съдебен заседател, независимо дали е бял или чернокож.
— На твое място нямаше да съм толкова сигурна — намеси се Ани. — Клиентката ти е отровила мъжа си със свръхдоза кураре, предизвикало парализа, а после е седнала на стълбите и е зачакала той да умре.
— Но съпругът й я е биел от години, посягал е и на децата — възкликна Флечър.
— Имаш ли доказателства, адвокате? — попита Джими.
— Не, но в деня, когато жената се съгласи да я защитавам в съда, направих доста снимки на синините и цицините по тялото й, както и на белега от изгорено върху дланта, който ще й остане за цял живот.
— От какво й е? — попита Ани.
— Онзи негодник, мъжът й, е долепил ръката й до нагорещения котлон и я е държал, докато жената е припаднала.
— Голям симпатяга, няма що! — отбеляза Ани. — Защо тогава не отстояваш мнението, че става въпрос за непредумишлено убийство, и не се позовеш на смекчаващите вината обстоятелства?
— Не го правя само защото ме е страх да не загубя делото и госпожа Кърстен да прекара остатъка от живота си зад решетките.
— Защо изобщо е наела теб за адвокат? — учуди се Джими.
— Другите са й отказали — натърти Флечър. — Пък и госпожа Кърстен реши, че хонорарът ми е неустоим.
— Въпреки това ще се изправиш срещу главния прокурор на щата.
— За мен това си е пълна загадка — за кой дявол му е да представлява обвинението в дело като това?
— Отговорът е прост — отсече другото момче. — Чернокожа жена убива бял мъж в щат, където едва
