— Госпожи и господа съдебни заседатели, в повечето дела за убийство щатската прокуратура е длъжна, и то с основание, да докаже, че то е извършено именно от обвиняемия. В нашия случай това се оказа излишно. Защо ли? Защото само час след жестокото убийство на съпруга си госпожа Кърстен е направила пълни самопризнания. Дори сега, осем месеца по-късно, сте забелязали, че адвокатът на госпожа Кърстен нито веднъж не е и намеквал, че клиентката му не е извършила престъплението, и не е оспорил начина, по който тя е убила мъжа си. Нека сега се върнем към фактите, понеже в нашия случай не става дума за престъпление, извършено в състояние на афект, когато жената се е опитала да се защити с първото, изпречило се пред погледа й. Не, госпожа Кърстен не е посегнала към най-близкото, с което да се предпази, а седмици наред е обмисляла най-хладнокръвно убийството с пълното съзнание, че жертвата й няма да има никаква възможност да се защити. Какво е извършила госпожа Кърстен? Близо три месеца е събирала флакончета кураре, които е купувала от различни аптеки в Хартфорд. Адвокатът на обвиняемата се опита да изтъкне, че не може да се осланяме на показанията на аптекарите, и това би могло да ви повлияе, ако госпожа Кърстен не бе потвърдила под клетва, че всички те казват истината. Какво прави обвиняемата, след като месеци наред е събирала флакончетата? Чака да стане събота, когато, както знае, мъжът й излиза да се черпи с приятели, и тайно изсипва отровата в шест бутилки бира, на които после слага капачетата. След това нарежда бутилките на масата в кухнята, оставя лампата да свети и си ляга. Слага до тях дори отварачка и чаша. Само дето не е наляла сама бирата. Госпожи и господа съдебни заседатели, убийството е добре подготвено и е извършено по коварен начин. Не знам дали ще повярвате, но това не е всичко. Когато онази вечер се прибира, мъжът на госпожа Кърстен наистина се хваща в клопката. Първо отива в кухнята — вероятно за да угаси лампата, и след като вижда бутилките на масата, се изкушава да пийне още една бира, преди да си легне. Още преди да е доближил втората бутилка до устните си, отровата започва да действа. Алекс Кърстен крещи за помощ, жена му излиза от спалнята, отива бавно в антрето и чува как съпругът й вие от болка. Вика ли „Бърза помощ“? Не, не вика. Ако не друго, поне отива ли да помогне на мъжа си? Не, не отива. Сяда на стълбите и чака търпеливо, докато предсмъртните му вопли заглъхват и тя е сигурна, че съпругът й е издъхнал. И тогава, едва тогава вика помощ. Откъде сме толкова сигурни, че се е случило именно това? Сигурни сме не само защото сърцераздирателните викове за помощ на съпруга са събудили съседите и един идва да види какво става, но и защото в паниката си госпожа Кърстен забравя да излее съдържанието на останалите четири бутилки. — Известно време прокурорът мълча. — При анализа се установява, че те съдържат отрова, която би изтребила цял футболен отбор. Госпожи и господа съдебни заседатели, единственото, което господин Давънпорт изтъкна в оправдание на престъплението, е, че съпругът на госпожа Кърстен редовно я е биел. Ако наистина е било така, защо тя не се е оплакала в полицията? Ако това е вярно, защо не се е пренесла при майка си, която живее в другия край на града? Щом от нас се иска да повярваме на разказа й, защо не е напуснала мъжа си? Ще ви кажа защо. Защото след като го е отстранила от пътя си, тя ще вземе семейната къща, ще получава от компанията, където той е работел, вдовишка пенсия и до края на живота си ще живее в относително спокойствие. При обичайни обстоятелства щатската прокуратура щеше да настоява това чудовищно престъпление да бъде наказано с най-тежката присъда, в този случай обаче смятаме за неуместно да го правим. Въпреки това ваш дълг е да отправите престрого предупреждение към всеки, въобразил си, че може да извърши убийство и да му се размине. В други щати може и да гледат през пръсти на такова престъпление, сред тях обаче не е Кънектикът. Нима искаме Кънектикът да се прочуе като щат, където насърчават убийствата? — Главният прокурор впи поглед в съдебните заседатели, сниши глас и им заяви почти през шепот: — Ако за миг ви домъчнее за госпожа Кърстен, както би трябвало да бъде ако не за другото, защото сте състрадателни хора, сложете състраданието върху едното блюдо на везните, които наричаме правосъдие. Върху другото сложете фактите: хладнокръвното убийство на четирийсет и две годишен мъж, който и днес щеше да бъде жив, ако не беше предумишленото престъпление, извършено по най-жесток начин от тази злодейка. — Той се обърна и посочи право към обвиняемата. — Щатската прокуратура без колебание настоява госпожа Кърстен да бъде обявена за виновна и осъдена по закон.
Докато господин Стамп се връщаше на мястото си, върху лицето му се мярна нещо като усмивчица.
— Смятам да обявя обедна почивка, господин Давънпорт — рече съдията. — След това ще започнете пледоарията си.
— Виждаш ми се много доволен от себе си — отбеляза Том, докато закусваха в кухнята.
— Незабравима вечер!
— Значи е имало и консумация, а?
— Не, не е имало никаква консумация — отвърна Нат. — Но я държах за ръката.
— Моля?
— Държах я за ръката — повтори другият младеж.
— Това няма да се отрази добре на репутацията ти.
— Надявам се да ми я опропасти — рече Нат, докато заливаше с мляко овесените ядки. — Ами ти? — допълни той.
— Ако ме питаш за сексуалния ми живот, в момента такъв няма, макар че кандидатки не липсват, една дори е доста напориста. Но не са ми интересни. — Нат погледна през масата и вдигна вежда. — Ребека Торнтън постоянно ми показва, че е на мое разположение.
— А аз си мислех, че…
— Че пак се е събрала с Елиот ли?
— Да.
— Възможно е, но всеки път, когато се срещнем, говори единствено за теб… бих добавил, само ласкави неща, макар и да подразбрах, че когато е с Елиот, запява друга песен.
— В такъв случай защо смяташ, че те сваля? — поинтересува се вторият младеж.
Том премести празната купичка и насочи вниманието си към двете варени яйца пред себе си. Счупи черупката на едното, взря се в жълтъка и продължи:
— Ако се знае, че си единствено дете и баща ти е милионер, повечето жени те възприемат в съвсем различна светлина. Никога не мога да бъда сигурен какво ги вълнува: дали аз или парите ми. Бъди признателен, че нямаш такъв проблем.
— Сам ще усетиш кога някое момиче е за теб — увери го приятелят му.
— Дали? И аз не знам. Ти си сред малцината, които никога не са се вълнували от богатството ми, и може би си единственият, който винаги настоява да си плаща сам сметките. Ще се изненадаш колко хора си въобразяват, че ще им плащам само защото ми е по джоба. Презирам сметкаджиите, което ще рече, че приятелският ми кръг е съвсем малък.
— И моята нова приятелка е много малка — вметна Нат с надеждата да разсее мрачното настроение на Том. — Сигурен съм, че ще я харесаш.
— Момичето, на което държиш ръката ли?
— Да, казва се Су Лин, висока е към метър и шейсет и понеже напоследък на мода са тънките жени, тя сигурно е най-ухажваното момиче в студентското градче.
— Су Лин ли? — учуди се приятелят му.
— Познаваш ли я? — попита Нат.
— Не, но татко ми разказа, че е поела новата компютърна лаборатория, създадена от компанията му, а преподавателите вече не си дават труда да я обучават.
— Снощи не ми спомена нищо за компютри — рече Нат.
— Действай бързо, чу ли! Освен другото татко спомена, че Масачузетският технологичен институт и Харвардският университет се опитват да я убедят да напусне Университета на Кънектикът и да се прехвърли при тях. Предупредих те, малкото й телце е увенчано с голям ум.
— Пак станах за смях — сподели Нат, — взех я на подбив дори за английския й, а се оказва, че тя е усвоила нов език, който всички искат да научат. Между другото, заради това ли искаше да се видим? — попита той.
— Не, нямах и понятие, че ще вечеряш с гений.
— Не съм вечерял с никакъв гений — засмя се неговият приятел. — Су е мила, внимателна и красива,
