смята, че ако ме държи за ръка, ще ме откъсне поне мъничко от безразборния полов живот. — Той замълча. — Щом не си искал да обсъдим сексуалния ми живот, защо ме повика на тази тежка закуска?
Том избута встрани яйцата.
— Исках, преди да се върна в Йейл, да разбера дали смяташ да се кандидатираш за председател на студентския съвет.
Очакваше да чуе обичайния обстрел от „а, без мен“, „това не ме вълнува“, „сбъркал си адреса“, но този път Нат си замълча.
— Снощи го обсъдих със Су Лин — рече той накрая — и както винаги тактично, тя ми обясни, че всъщност искали не толкова аз да стана председател, колкото Елиот да се провали на изборите. Ако не ме лъже паметта, точните й думи бяха, че съм бил по-малкото зло.
— Убеден съм, че е права — рече Том, — но мнението им за теб ще се промени, стига да им дадеш възможност да те опознаят. Откакто се върна в университета, се държиш като темерут.
— Имах да наваксвам много — взе да се оправдава другото момче.
— Е, средният ти успех показва, че вече си наваксал, каквото си имал да наваксваш — изтъкна приятелят му, — и щом са те избрали да се кандидатираш за председател на съвета…
— Ако ти, Том, учеше в Университета на Кънектикът, изобщо нямаше да се колебая, но докато си в Йейл…
Флечър се изправи на крака и се обърна към съдебните заседатели — върху лицата на всички до последния сякаш беше изписано: „Деветдесет и девет години строг тъмничен затвор без право на помилване.“ Ако можеше да върне времето назад, щеше да приеме без колебание предложението за тригодишна присъда. Но сега вече имаше право да хвърли заровете само веднъж и да върне живота на госпожа Кърстен. Докосна я по рамото и се извърна да види насърчителната усмивка на Ани, която бе настояла той да поеме защитата на жената. Усмивката на Флечър изчезна в мига, когато той видя кой седи два реда зад жена му. Професор Ейбрахамс го удостои с кимване. Ако не друго, то поне Джими щеше да разбере какво трябва да направиш, за да изтръгнеш от Омир едно нищо и никакво кимване.
— Госпожи и господа съдебни заседатели — подхвана с леко треперещ глас младежът, — чухте убедителната пледоария на главния прокурор, който изля върху клиентката ми доста отрова — може би е време да покажем към кого е трябвало да бъде насочена тази отрова. Но нека първо поговоря за вас. Журналистите дълго обсъждаха, че не съм възразил срещу включването в съдебния състав на бели съдебни заседатели, които днес наброяват цели десет души. Те отидоха още по-далеч и подметнаха, че ако съм настоял съдебните заседатели да бъдат само чернокожи и сред тях да преобладават жените, госпожа Кърстен е щяла да напусне съдебната зала с оправдателна присъда. Аз обаче не исках това. Избрах всекиго от вас по различна причина. — Съдебните заседатели го изгледаха учудено. — Дори главният прокурор не разбра защо съм одобрил някои от вас — допълни Флечър и се извърна към господин Стамп. — Благодарих и на късмета си, понеже никой от многобройния му екип така и не проумя защо съм избрал тъкмо вас. Какво е общото между всички вас?
Главният прокурор бе не по-малко озадачен от съдебните заседатели. Флечър се обърна рязко и посочи госпожа Кърстен.
— Подобно на обвиняемата, всички вие сте били женени повече от девет години. — Младежът пак насочи вниманието си към съдебните заседатели. — Сред вас няма ергени и моми, които никога не са вкусвали от брачния живот и не знаят какво става между двама души в техния дом.
Флечър забеляза, че една жена на втория ред трепва. Спомни си как Ейбрахамс им е обяснявал, че има голяма вероятност някой от дванайсетимата съдебни заседатели да е изживял същото, както обвиняемия. Младежът току-що бе разбрал кой.
— Има ли сред вас такива, които изтръпват при мисълта, че съпругът им ще се прибере посред нощ и ще посегне да ги бие? От девет години госпожа Кърстен го е изживявала шест от всеки седем вечери. Погледнете тази крехка беззащитна жена и се запитайте възможно ли е да се защити от мъж с ръст метър и осемдесет и пет и тегло сто и трийсет килограма. — Той насочи вниманието си към съдебната заседателка, която бе потреперила. — Кои от вас се прибират вечер, вцепенени от мисълта, че съпругът им ще грабне дъската за рязане на хляб, рендето и дори ножа, но не за да приготви нещо за ядене, а за да обезобрази в спалнята жена си? И с какво е могла да се защити госпожа Кърстен? Та тя е висока само метър и шейсет и тежи петдесетина килограма! С възглавница? С пешкир? С мухоловка? — Известно време Флечър мълча. — Това изобщо не ви е хрумвало, нали? — допълни той и се извърна към останалите съдебни заседатели. — Защо? Защото съпругите и съпрузите ви не са изверги. Госпожи и господа, как ще разберете какво е търпяла тази жена ден подир ден? Но този негодник, нейният мъж, явно не се е задоволил с такова падение: той се прибира една вечер, качва се горе в спалнята, издърпва за косата жена си от леглото, смъква я долу в кухнята — вече му е втръснало да я насинва от бой. — Флечър тръгна към своята клиентка. — За да достигне висотите на забавлението, му трябва нова тръпка. И какво вижда Анита Кърстен веднага след като мъжът й я довлачва в кухнята? Колелото на котлона е нажежено до червено и вече чака своята жертва. — Той пак се извърна с лице към съдебните заседатели. — Представяте ли си какво й е минало през ума, когато е видяла огнения кръг? Мъжът й грабва ръката й, все едно е парче месо, долепя я до нажежения котлон и я държи цели петнайсет секунди. — Той хвана дланта на клиентката си, върху която още личеше белегът, и след като я вдигна така, че съдебните заседатели да я виждат, си погледна часовника и започна да брои до петнайсет, сетне допълни: — А после е припаднала. Някой от вас представя ли си такъв ужас, камо ли да го е изживявал някога? Защо тогава главният прокурор настоява за присъда от деветдесет и девет години строг тъмничен затвор? Защото, видите ли, убийството било предумишлено. Със сигурност не било извършено в момент на афект, когато жената е изпаднала в ярост и се е опитала да защити живота си. — Младежът се извърна към господин Стамп и заяви: — Разбира се, че е било предумишлено, разбира се, че тя е съзнавала какво прави. Ако вие бяхте висок метър и шейсет и ви нападнеше бабаит с ръст метър и осемдесет и пет, щяхте ли да разчитате на нож, на пистолет, на тъп предмет, който нападателят веднага е щял да изтръгне от ръцете ви и да насочи към вас?
— Флечър се извърна и тръгна към съдебните заседатели: — Кой от вас би постъпил толкова неразумно? Кой от вас, ако е преживял същото като моята клиентка, е нямало да прибегне до предумишлено убийство? Спомнете си тази клетница следващия път, когато се скарате със съпруга или съпругата си. След като сте разменили няколко гневни думи, ще тръгнете ли да включвате котлона и да го нажежавате до двеста и двайсет градуса колкото да докажете, че сте прави?
— Той изгледа един по един седмината мъже сред съдебните заседатели. — Заслужава ли този тип вашето съчувствие? Ако тази жена наистина е виновна в убийство, кой от вас е нямало да го извърши, ако е имал лошия късмет да се омъжи за Алекс Кърстен? — Този път Флечър насочи вниманието си към петте жени и продължи: — Чувам ви как възразявате: „Да, но аз не съм го направила. Омъжила съм се за добър, свестен човек.“ Сега вече всички сме единодушни какво е престъплението на госпожа Кърстен: тя се е омъжила за злодей. — Младежът се облегна на перилата пред местата на съдебните заседатели. — Извинете за младежката ми разпаленост, но наистина съм много разгневен. Нагърбих се със защитата, защото се опасявах, че госпожа Кърстен няма да получи справедливост, и понеже съм млад, се надявах, че дванайсет почтени непредубедени граждани ще видят каквото съм видял и аз и няма да осъдят тази жена на доживотен затвор. Накрая ще повторя онова, което моята клиентка ми каза днес сутринта, докато бяхме сами в килията й. „Макар и да съм само на двайсет и пет години, господин Давънпорт, предпочитам да гния до края на живота си в затвора, вместо да прекарам и една-едничка нощ под един покрив с онзи изверг.“ Слава Богу, довечера не й се налага да се връща при него. Като съдебни заседатели е във вашата власт да изпратите довечера тази жена при децата й, които я обичат много, с надеждата, че могат да започнат живота си начисто, защото дванайсет почтени души различават доброто от злото. — Флечър сниши глас и каза почти през шепот: — Когато довечера се приберете при съпругите и съпрузите си, кажете им какво сте направили днес в името на справедливостта: убеден съм, че ако обявите клиентката ми за невинна, съпругите и съпрузите ви няма да включат котлона и да го нажежат до двеста и двайсет градуса само защото не са съгласни с вас. Госпожа Кърстен вече е излежала деветгодишна присъда. Наистина ли смятате, че заслужава още деветдесет години затвор?
