— Историята се повтаря — отбеляза Хари, след като влезе в помещението. — Същите тия хубостници навремето ме убеждаваха, че следващият ни президент щял да се казва Дюй. Пак според техните прогнози съм бил изгубил с малко. Е, ние го обърнахме това „малко“ в своя полза, затова не се притеснявай, Флечър, такива проучвания са за слабаците.
— А каква е била избирателната активност? — попита Флечър, припомнил си думите на Джими.
— Рано е да се каже, но със сигурност е надхвърлила петдесет на сто. Все пак не е петдесет и пет процента.
Флечър огледа хората от предизборния щаб и си даде сметка, че вече няма смисъл да мисли как да печели гласове — бе Дошло време гласовете да се преброят.
— Сега вече не можем да направим нищо друго, освен да се погрижим преброителите ни да се явят преди десет вечерта в кметството. Другите нека си починат, ще се срещнем пак по-късно, на преброяването. Имам чувството, че ни предстои тежка нощ.
Докато отиваха с колата в заведението на Марио, Хари обясни на Флечър, че не вижда смисъл да се връщат в кметството преди единайсет, затова „дай да хапнем на спокойствие, като хората, тъкмо ще проследим по телевизията как се е представила партията в страната като цяло“.
Всичките им надежди да хапнат на спокойствие се стопиха, когато двамата влязоха в ресторанта: доста от посетителите станаха на крака и им ръкопляскаха, докато те вървяха към масата в ъгъла. Флечър се зарадва, че майка му и баща му вече са тук и са си взели нещо за пиене.
— Какво ли да ви препоръчам? — попита Марио, след като всички насядаха.
— Капнала съм от умора, дори не мога да мисля — отвърна Марта. — Никога досега, Марио, не си се съобразявал с мнението ни, защо ти не ни избереш нещо?
— Както кажете, госпожо Гейтс, оставете на мен — възкликна съдържателят.
Когато в заведението влязоха и Джоана и Джими, Ани се изправи и им махна. Докато целуваше Джоана по бузата, Флечър надзърна през рамото й и видя по телевизора в ресторанта, че Джими Картър се е върнал в ранчото си, няколко мига по-късно президентът Форд пък се качи на хеликоптер. Как ли бяха приключили изборите?
— Идвате тъкмо навреме — рече Хари, когато Джоана седна до него, — и ние влизаме току-що. Как са децата?
След малко Марио се върна с две големи чинии спагети, подире му вървеше келнер с две гарафи бяло вино.
— Виното е за сметка на заведението — оповести съдържателят, — сигурно ще ви хареса — добави той, докато сипваше на Флечър — да го опита.
Още един човек, който не искаше да предрича резултатите. Флечър се пресегна под масата и докосна Ани по коляното.
— Ще кажа няколко думи.
— Налага ли се? — учуди се Джими, докато си наливаше втора чаша вино. — Наслушах се на твои речи, ще ми стигнат за цял живот.
— Няма да се разпростирам, обещавам — рече Флечър и се изправи — Всички, на които искам да благодаря, са на масата. Нека започна с Хари и Марта. Ако в първия училищен ден не бях седнал до ужасното им синче, никога нямаше да срещна Ани, а и Марта и Хари, които преобразиха живота ми, макар че, да ви призная, в дъното на всичко стои майка ми, настояла да уча в „Хочкис“, а не в „Тафт“. Колко различен щеше да бъде животът ми, ако се бе наложил татко! — Той се усмихна на майка си. — Благодаря ти.
Седна на мястото си точно когато Марио дойде отново при тях — носеше поредната бутилка вино.
— Не помня да сме я поръчвали — отбеляза Хари.
— Не сте я поръчвали — отвърна Марио, — праща ви я онзи господин в дъното на салона.
— Много мило! — възкликна Флечър. — Каза ли си името?
— Не, само спомена, че съжалявал много, задето не е успял да ви помогне повече по време на изборите, бил зает по работа. От редовните клиенти е — допълни Марио. — Май е свързан с банка „Ръсел“.
Флечър погледна към дъното на ресторанта и кимна, забелязал, че Нат Картрайт му маха. Изпита чувството, че го познава отнякъде.
34.
— Да ме преметне така! — затюхка се Том, пребледнял като платно.
— Добре е избрала жертвата, не можем да не й признаем и че е отделила голямо внимание на подробностите.
— Но това не обяснява откъде…
— Откъде е знаела, че ще склоним да преведем парите ли? Това е било лесната част — отбеляза Нат. — След като си е опекла работата, просто е звъннала на Рей и му е наредила да прехвърли сметката в друга банка.
— Да де, но „Ръсел“ затваря за клиенти в пет часа и повечето служители си тръгват в шест, особено в края на седмицата.
— Но само в Хартфорд.
— В смисъл? — не го разбра Том.
— Джулия е наредила на главния ни касиер да прехвърли цялата сума в банка в Сан Франциско, където е било едва два часът следобед.
— Отделял съм се от нея само за няколко минути.
— Били са достатъчни, та тя да звънне на адвоката си.
— А Рей защо не ми се е обадил?
— Опитал е, но не си бил в кабинета, а след като сте отишли у вас, Джулия е изключила телефона. Не забравяй, че когато те потърсих от Лос Анжелис, при мен беше три и половина, а в Хартфорд е било шест и половина и банка „Ръсел“ вече е била затворена.
— Колко жалко, че замина на почивка!
— Обзалагам се, че Джулия е отчела и това — натърти другият мъж.
— Но как е разбрала?
— Звъннала е на секретарката, за да поиска среща през тази седмица, и тя й е обяснила, че ще бъда в Лос Анжелис, после, веднага щом сте се видели, си го потвърдил и ти.
Том се поколеба.
— Така е, потвърдих го. Пак обаче няма обяснение защо Рей не е отказал да прехвърли парите.
— Защото ти собственоръчно си внесъл цялата сума в сметката й и в такива случаи законът е пределно ясен: ако клиентката поиска парите във влога й да се прехвърлят, нямаме друг избор, освен да изпълним волята й, както е подчертал и нейният адвокат, когато в пет без десет се е обадил на Рей. Точно тогава ти си се прибирал към вас.
— Но Джулия вече беше подписала чека и го бе дала на господин Кук.
— Точно така, и ако ти се беше върнал в банката и беше съобщил за този чек на главния касиер, той вероятно е щял да изчака с решението до понеделник сутринта.
— А тя откъде е била толкова сигурна, че ще разреша парите да бъдат прехвърлени в сметката й?
— Изобщо не е била сигурна, точно заради това е открила сметка при нас и е внесла в нея половин милион — смятала е така да ни убеди, че разполага с предостатъчно средства, за да купи Седър Уд.
— Нали спомена, че си проверил фирмата?
— Да, проверих я. Седалището на „Къркбридж и сие“ наистина е в Ню Йорк, печалбата на фирмата за миналата година наистина е малко над един милион и изненада, изненада — контролният пакет от акции наистина е собственост на някоя си госпожа Джулия Къркбридж. Само защото на Су Лин й се стори, че има нещо гнило, звъннах да проверя дали онази сутрин наистина има заседание на управителния съвет. Всичко си дойде на мястото, когато телефонистката ми обясни, че не можела да повика госпожа Къркбридж, понеже тя била в заседание. Ето какво имах предвид, когато ти споменах за подробностите.
— Но пак липсва нещо — каза Том.
