Насочи вниманието си отново към господин Кук, който очевидно не бързаше никак. Темпото, с което работеше, не съвпадаше с пулса на двамата кандидати. След като събра протоколите, той прехвърли заедно с другите членове на избирателната комисия цифрите върху сметачната машинка, единствената отстъпка, която бе направил на седемдесетте години. Последваха натискане на копчета, кимвания и прошепнати думи, докато накрая върху два отделни листа бяха написани две цифри. Господин Кук прекоси с царствена походка залата и се качи на сцената. Почука по микрофона и това бе достатъчно, за да се възцари тишина: множеството изгаряше от нетърпение да чуе какво ще съобщи той.
— Да го вземат мътните — изруга Хари. — Вече мина повече от час. Защо Артър се мотае толкова?
— Успокой се, де — подкани Марта. — Не забравяй, че вече не участваш в изборите.
— В изборите за щатски Сенат са гласували общо четирийсет и две хиляди четиристотин двайсет и девет души, което прави избирателна активност от петдесет и два процента и девет десети.
Без да казва нищо повече, господин Кук слезе от сцената и се върна в средата на полукръга. Членовете на избирателната комисия се заеха да проверяват една по една купчинките от по сто бюлетини и минаха цели четирийсет и две минути, докато председателят й отново се качи на сцената. Този път не се наложи да почуква по микрофона.
— Искам да ви съобщя — подхвана той, — че има седемдесет и седем спорни бюлетини, затова ще поканя двамата кандидати да дойдат при мен в средата на залата, за да решат кои от тях да смятаме за действителни.
За пръв път от сутринта Хари се завтече и сграбчи Флечър за ръката още преди той да е отишъл при господин Кук в полукръга.
— Това означава, че който и да води, преднината му е по-малко от седемдесет и седем гласа, иначе Кук нямаше да се занимава да ви иска мнението. — Младежът кимна. — Избери някого, който да провери вместо теб тези решаващи бюлетини.
— Не е трудно — отвърна Флечър. — Избирам теб.
— Не ставам — възрази Хари. — Ако дойда аз, госпожа Хънтър ще бъде нащрек, трябва ти човек, който според нея не я застрашава.
— Тогава Джими.
— Добре си се сетил. Хънтър ще реши, че лесно ще надделее над него.
— Криви са й сметките — оповести Джими, който беше изникнал отнякъде и бе застанал до Флечър.
— Вероятно ще ми трябваш и ти — рече загадъчно Хари.
— Защо? — попита младежът.
— За всеки случай — отвърна баща му. — Когато стане време да взимате решение за тези безценни гласове, трябва да държиш под око не Барбара Хънтър, а господин Кук.
— Едва ли ще се опита да хитрува — изтъкна Джими, — все пак ние четиримата ще стоим до него, да не говорим пък за хората на балкона, които няма да ни изпускат от очи.
— И през ум не би му минало да хитрува — възрази Хари.
— Не съм срещал в градската управа по-точен и съвестен човек от Кук, той обаче мрази госпожа Хънтър.
— Има ли причина? — поинтересува се Флечър.
— Откакто е започнала предизборната кампания, тя го търси всеки Божи ден по телефона, иска му статистически данни за всичко, като се почне от жилищното строителство и се стигне до болниците, разпитва го за градоустройствените планове и какво е становището на юристите, ето защо съм готов да се обзаложа, че Кук не умира от желание тя да влезе в Сената. Има си човекът достатъчно грижи, не му е до досадници като Барбара Хънтър, които му отнемат ценно време.
— Но както каза и ти, Кук не може да направи нищо.
— Нищо, което да е в разрез със закона — потвърди Хари.
— Но ако за някоя от бюлетините възникнат разногласия, той по закон се явява арбитър, затова, каквото и да препоръча, отговаряйте: „Да, господин Кук“, дори и да ви се струва, че решението му е в полза на госпожа Хънтър.
— Май схванах — каза Флечър.
— Аз пък не — рече Джими.
Су Лин огледа масата в трапезарията. Когато на вратата се позвъни, не си направи труда да вика Нат — знаеше, че той препрочита за кой ли път „Котаракът в чизми“.
— Хайде пак, татко! — примолваше се Люк всеки път, щом стигнеха последната страница.
Су Лин отвори входната врата, отпред стоеше Том, стиснал букет пъстри лалета. Прегърна го, сякаш от последната им среща не се е случило нищо.
— Ще се омъжиш ли за мен? — попита я той.
— Да, стига да знаеш да готвиш, да четеш „Котаракът в чизми“, да отваряш входната врата и едновременно да подреждаш масата, ще обмисля сериозно предложението ти. — Су Лин взе цветята. — Благодаря ти, Том — рече и го целуна по бузата. — Ще изглеждат красиви на масата в трапезарията. — Жената се усмихна. — Съжалявам за Джулия Къркбридж или както там се казва.
— Не ми говори за нея — рече той. — Занапред ще си вечеряме само тримата.
— Е, тази вечер няма да е така — възрази Су Лин. — Нат не ти ли е казал? Поканил е един човек, с когото работите. Реших, че знаеш, и аз както винаги научавам в последната минута.
— Не ми е споменавал нищо — увери я Том точно когато на вратата се позвъни.
— Нека аз — провикна се Нат и затича надолу по стълбите.
— Обещай, че няма цяла вечер да говорите по работа, искам да ми разкажеш как прекара в Лондон…
— Радвам се да ви видя отново! — възкликна Нат.
— Е, не можахме да си поприказваме — възропта Том.
— Дайте си палтото — подкани Нат.
— Успя ли да отидеш на някое представление?
— Да, ходих да гледам Джуди… — подхвана Том, но точно тогава Нат доведе в хола гостенката.
— Нека първо ви представя жена си — Су Лин. Това, скъпа, е Джулия Къркбридж, която, както сигурно знаеш, ни е съдружница в строежа на Седър Уд.
— Приятно ми е, госпожо Картрайт. Су Лин се окопити по-бързо от Том.
— Наричайте ме Су Лин.
— Благодаря, а вие мен — Джулия. И дайте да си говорим на „ти“.
— Това, Джулия, е председателят на управителния ни съвет — Том Ръсел, който, сигурен съм, изгаря от нетърпение да се запознаете.
— Добър вечер, господин Ръсел. След всичко, което ми разказа Нат, и на мен ми се щеше да се запознаем.
Том й стисна ръката, но така и не се сети какво да каже.
— Хайде да пийнем по чаша шампанско и да полеем подписването на договора.
— Договор ли? — изпелтечи Том.
— Чудесно! — рече Джулия.
Нат отвори бутилката и напълни три чаши, а Су Лин се скри в кухнята. Докато Нат им подаваше чашите, Том не можеше да откъсне очи от втората госпожа Къркбридж.
— За строежа на Седър Уд! — вдигна чашата Нат.
— Да, за строежа на Седър Уд — смутолеви и другият банкер. Су Лин се върна при тях, усмихна се на мъжа си и каза:
— Дали да не поканиш гостите да хапнем?
— Според мен, Джулия, е редно да обясним на жена ми и на Том, че между нас двамата няма тайни.
Гостенката се усмихна.
