— Те със сигурност трябва да се добавят към гласовете, подадени за мен — настоя тя, след като господин Кук ги подреди старателно върху масата, така че да ги разгледат и двамата кандидати.
— Аз съм на друго мнение — рече той.
Върху първата бюлетина пишеше „Хънтър е победителката“ и срещу името й беше сложено кръстче.
— Този човек очевидно е гласувал за госпожа Хънтър — отбеляза Флечър.
— Съгласен съм — подкрепи го господин Кук и от балкона се чуха бурни аплодисменти.
— Това момче е толкова честно, че само си подписва смъртната присъда — завайка се Хари.
— Или се окичва с венеца на победителя — възрази Марта. .. Хънтър е диктаторка", пишеше на следващата бюлетина и срещу името на кандидатката нямаше кръстче.
— Според мен тази е недействителна — оповести господин Кук и ще не ще, Барбара Хънтър кимна.
— Въпреки че съдържа истината — изшушука Джими. Бюлетините с „Хънтър е вещица“, „Хънтър трябва да бъде разстреляна“, „Хънтър е луда“, „Хънтър е несретница“, „Хънтър да стане папеса“ също бяха обявени за недействителни. Кандидатката не си даде труда да твърди, че някой от тези избиратели я иска за своя представителка в щатския Сенат.
— Стигнахме до последната група от шестнайсет бюлетини — рече господин Кук. — На тях избирателите не са сложили кръстче и не са изразили волята си.
Шестнайсетте бюлетини бяха подредени на отделна купчинка, върху най-горната срещу името на Хънтър беше драсната чавка.
— Тази бюлетина определено е в моя полза — настоя кандидатката на републиканците.
— Склонен съм да се съглася с вас — отбеляза председателят на избирателната комисия. — Избирателят е изразил доста ясно волята си, въпреки това, за да продължим нататък, и господин Давънпорт трябва да признае бюлетината за действителна.
Флечър погледна встрани от подковата и срещна погледа на Хари. Той му кимна едва забележимо.
— Съгласен съм, че бюлетината определено е в полза на госпожа Хънтър — заяви той.
Привържениците на Хънтър по балкона и този път изръкопляскаха. Господин Кук вдигна бюлетината и под нея се показа друга — и тя с чавка в квадратчето срещу името „Хънтър“.
— Вече уточнихме принципа, значи и тази бюлетина трябва да се причисли към гласовете в моя полза — побърза да заяви републиканката.
— Не мога да го оспоря — рече Флечър.
— Значи тези две бюлетини отиват в полза на госпожа Хънтър — заяви господин Кук и махна и втората бюлетина, изпод която се видя трета с чавка срещу името на младежа.
И двамата кандидати кимнаха.
— Две на едно в полза на Хънтър — оповести председателят на избирателната комисия и махна и третата бюлетина, изпод която се виждаше пак чавка срещу името на републиканката.
— Три на едно — каза тя и не успя да прикрие ехидната усмивчица.
Флечър вече се питаше дали Хари не се е заблудил. Господин Кук махна и тази бюлетина и под нея се показа чавка срещу името на младежа.
— Три на две — съобщи Джими, а председателят на избирателната комисия взе да вади по-бързо бюлетините от купчинката.
Върху всички имаше чавки, затова никой от кандидатите не можеше да възрази. Множеството на балкона започна да скандира: три на три, четири на три в полза на Флечър, пет на три, шест на три, седем на три, осем на три, осем на четири, девет на четири, десет на четири, единайсет на четири. Накрая резултатът бе дванайсет на четири в полза на младежа.
Госпожа Хънтър не можа да прикрие гнева си, а Кук погледна нагоре към балкона и заяви:
— И така, приключихме с преброяването на спорните бюлетини, при което се установи, че двайсет от тях са действителни: четиринайсет в полза на господин Давънпорт и шест в подкрепа на госпожа Хънтър. — Той се извърна отново към кандидатите и каза: — Разрешете да ви благодаря за великодушното отношение към цялата процедура.
Хари си позволи да се усмихне и се включи в подновените ръкопляскания, с които бяха посрещнати думите на господин Кук. Флечър побърза да излезе от полукръга и да отиде при тъст си.
— Ако спечелиш с по-малко от осем гласа, моето момче, Ще знаем на кого да бъдем признателни, защото сега госпожа Хънтър вече не може да направи нищо.
— Колко още ще чакаме окончателните резултати? — попита Флечър.
— От преброяването ли? Само няколко минути — отвърна Хари. — Но подозирам, че официалните резултати ще излязат чак след няколко часа.
Господин Кук се взря в цифрите върху сметачната машинка и ги прехвърли на лист хартия, върху който надлежно се разписаха и четиримата членове на избирателната комисия. Той се върна за трети път на сцената.
— И двете страни се споразумяха за оспорваните бюлетини и мога да ви съобщя, че резултатите от изборите в окръг Хартфорд за щатски Сенат са следните: господин Флечър Давънпорт — двайсет и една хиляди двеста и осемнайсет гласа, госпожа Барбара Хънтър — двайсет и една хиляди двеста и единайсет гласа.
Хари се усмихна. В залата настана такава врява, че господин Кук не се и опита да продължи, но след като привлече отново вниманието на присъстващите, той оповести, че ще има второ преброяване, още преди Хънтър да е настояла за проверка на резултатите.
Хари и Джими тръгнаха да обикалят помещението. Повтаряха само едно на наблюдателите от своя предизборен щаб:
— Внимавайте!
След петнайсет минути се установи, че в три от купчинките има само деветдесет и девет бюлетини, а в други четири — по сто и една. Господин Кук лично провери всичките седем сбъркани купчинки и пак се качи на сцената.
— И така, резултатите от изборите в окръг Хартфорд за щатски Сенат са следните: господин Давънпорт — двайсет и една хиляди двеста и седемнайсет гласа, госпожа Хънтър — двайсет и една хиляди двеста и тринайсет гласа. — Поизчака да заглъхне олелията и продължи: — Госпожа Хънтър поиска още едно преброяване.
Този път освен ръкоплясканията се чу и дюдюкане, всички на балкона загледаха напрегнато как преброителите започват всичко отначало. Господин Кук провери най-добросъвестно всяка от купчинките да бъде преброена веднъж, после и втори път и ако имаше някакви съмнения, сам се залавяше да брои трети път. Отиде на сцената чак в един и нещо след полунощ, когато помоли двамата кандидати да се качат при него.
Почука по микрофона — да се увери, че работи.
— И така, резултатите от изборите в окръг Хартфорд за щатски Сенат са следните: господин Давънпорт — двайсет и една хиляди двеста и шестнайсет гласа, госпожа Хънтър — двайсет и една хиляди двеста и четиринайсет гласа.
Този път радостните възгласи и дюдюкането бяха още по-гръмогласни и трябваше да мине доста време, докато отново възцарят ред и тишина. Госпожа Хънтър се наведе и предложи с доста превзет шепот на господин Кук преброителите да се приберели по домовете си, тъй като минавало един след полунощ, и на сутринта отново да преброели бюлетините.
Председателят на избирателната комисия изслуша любезно възраженията й, после пак се върна на микрофона. Явно бе предвидил всичко.
— Нося със себе си избирателния закон. — Господин Кук вдигна брошурата, все едно е свещеник, който държи Библията. — Позовавам се на абзаца на страница деветдесет и първа. Ще го прочета дословно. — Всички в залата притаиха дъх и зачакаха. — „При избори за Сенат, ако някой от кандидатите печели при три поредни преброявания дори и със съвсем малко гласове, той следва да се обяви за победител.“ Затова обявявам господин…
Ала думите му бяха удавени от възгласите на привържениците на Флечър.
Хари Гейтс се обърна и разтресе ръката на зет си. Но беше толкова шумно, че той не го чу какво казва. Все пак му се стори, че Хари е промълвил:
