— „Чакай спокойно и отмъщението само ще споходи враговете ти.“
— О, съмнявам се — възкликна Том. — Но нищо чудно да споходи отново Хартфорд.
— В смисъл? — учуди се Нат.
— Елиот разправял наляво и надясно, че на жена му Ребека й било домъчняло за приятелите, та щял да я доведе в родния край.
— Жена му ли?
— Ами да. Джо каза, че наскоро се били оженили в Ню Йорк, но едва след като тя се била издула като слоница.
— Кой ли е бащата? — попита Нат едва ли не себе си.
— Открил си е сметка в клона ни в Нюингтън, явно не знае, че ти си главен изпълнителен директор на банката.
— Знае, знае, и още как! Дано само не внесе половин милион долара — подсмихна се другият мъж.
— Според Джо нямало никакви доказателства, че ги е взел Елиот, освен това Алегзандър се славел като несловоохотлив, така че не чакай да научиш нещо повече именно от него.
Нат погледна приятеля си.
— Елиот няма да се върне тук, ако не си е намерил работа. Кой ли е проявил глупостта да го вземе при себе си?
Сенаторът вдигна слушалката.
— Господин Гейтс — оповести секретарката.
— Защо ме търсиш, по работа или за удоволствие? — попита Флечър Джими.
— Е, със сигурност не е за удоволствие — отвърна той. — Чу ли, че Ралф Елиот се е върнал в града?
— Не. Логан ми звънна сутринта да ми каже, че Елиот бил напуснал „Алегзандър, Дюпон и Бел“, но не спомена, че ще се връща в Хартфорд.
— Да, станал е съдружник в адвокатска кантора „Белман и Уейланд“, ще отговаря за фирменото отделение. Всъщност се е договорил занапред кантората да се казва „Белман, Уейланд и Елиот“. — Флечър не каза нищо. — Там ли си? — попита Джими.
— Да, тук съм — отвърна приятелят му. — Знаеш ли, че тъкмо тази кантора представлява съвета?
— Да, освен това ни е най-големият конкурент.
— Пък аз си мислех, че никога вече няма да срещна този негодник.
— Е, винаги можеш да се преместиш в Аляска — пошегува се Джими. — Четох някъде, че си търсели нов сенатор.
— И да се преместя, Елиот ще ме последва и там.
— Едва ли е нужно да си губим съня — успокои го Джими. — Елиот се досеща, че знаем за липсващия половин милион, и си дава сметка, че не трябва да бие на очи, докато шумотевицата не поутихне.
— Ралф Елиот не знае какво е да не биеш на очи. Ще нахълта в града с два заредени пищова и ще тръгне да ни издирва.
— Какво още научи? — попита Нат и вдигна очи от писалището.
— Двамата с Ребека вече имат син и са го записали в „Тафт“.
— Дано е по-малък от Люк, в противен случай ще пратя сина си в „Хочкис“.
Том се засмя.
— Сериозно ти говоря — увери го приятелят му. — Люк и бездруго си е доста чувствителен, не му трябват излишни дразнители.
— Това, че Елиот е постъпил на работа в „Белман и Уейланд“, ще има последици и за банката.
— В „Белман, Уейланд и Елиот“ — уточни Нат.
— Не забравяй, че тъкмо те са юридическият съветник на общината за строежа в Седър Уд и ако Елиот научи отнякъде, че…
— Няма откъде да научи — прекъсна го другият банкер. — пак предупреди Джулия, нищо, че са минали близо две години, не забравяй и че Рей се премести в клона в Нюингтън. Само четирима души знаят цялата истина, а аз съм женен за един от тях.
— Аз пък ще се женя за четвъртия — вметна Том.
— Моля? — ахна невярващо Нат.
— Предлагам на Джулия да се оженим вече от година и половина и снощи тя най-сетне се предаде. И така, довечера ще ви доведа на гости своята годеница.
— Каква прекрасна новина! — възкликна зарадван Нат.
— И не казвай в последния момент на Су Лин, чу ли?
— Това е камък в нашата градина — каза Хари в отговор на въпроса, зададен от Флечър.
— Ралф Елиот не си играе с разни камъни, той стреля направо на месо, ето защо трябва да разберем какво е намислил пак негодникът му с негодник — възрази младежът.
— Нямам представа — рече тъст му. — Единственото, което мога да ти кажа, е, че Джордж Търнър ми звънна да ме предупреди, че Елиот е поискал цялата документация, свързана с банката, а вчера му се е обадил отново и е почнал да разпитва за подробности около строежа в Седър Уд и най-вече за първоначалните условия в договора, който съм препоръчал на Сената.
— Защо се занимава точно със строежа в Седър Уд? Проектът явно е много успешен, молбите за предоставяне на търговска площ под наем буквално валят. Какво ли е наумил?
— Настоял е да види и стенограмите на всичките ми изказвания, както и забележките, които съм правил, докато обсъждахме поправката „Гейтс“. Никой досега не се е вълнувал от изказванията ми, камо ли пък от забележките — натърти Хари. — Наистина съм поласкан.
— Елиот ласкае само когато иска да хвърли прах в очите на някого — възрази зет му. — Припомни ми в какво точно се състоеше поправката „Гейтс“.
— Настоях купувачът на общинска земя, оценена на сума над един милион долара, да бъде обявяван публично, вместо да се крие зад банка или адвокатска кантора и ние да не знаем с кого си имаме работа. Пак според поправката веднага след подписването на договора купувачът е длъжен да внесе пълната сума, за да докаже, че фирмата му е надеждна и после да няма издънки.
— Днес всички смятат, че този подход е правилен. Всъщност и други щати последваха примера ни.
— Запитването на Елиот може да е съвсем невинно.
— Явно не си си имал работа с Ралф Елиот — натърти Флечър, — Той не знае какво означава думата „невинен“. Досега винаги е подбирал много внимателно враговете си. Не е изключено да мине няколко пъти с автомобила покрай библиотека „Гейтс“ и да реши, че не си човек, с когото си струва да си разваля отношенията. Все пак те предупреждавам, наумил е нещо.
— Между другото, казаха ли ти за Джими и Джоана? — попита тъст му.
— Не — отвърна Флечър.
— В такъв случай и аз ще си мълча. Джими сигурно държи да ти каже сам.
— Честито, Том! — възкликна Су Лин, след като отвори входната врата. — Радвам се много и за двама ви.
— Благодаря — отвърна Джулия, а Том поднесе на домакинята букет цветя.
— Кога е сватбата?
