— Не, не мисля, Нат, че имаме тайни, особено след като подписахме договор, че подробностите около сделката със Седър Уд са поверителни.
— Да, според мен е добре да си остане така и занапред — рече домакинът и й се усмихна през масата, а Су Лин пренесе супата.
— Госпожо Къркбридж… — подхвана Том, без да се докосва до супата от омар.
— Наричай ме Джулия, все пак се познаваме от известно време.
— Така ли? — възкликна той. — Пък аз…
— Не е много учтиво от твоя страна, Том — прекъсна го госпожа Къркбридж, — все пак само преди няколко седмици, докато си правех сутрешния крос, ме покани да пийнем нещо, после на другата вечер ме заведе на вечеря в „Каскейд“. Точно тогава ти споменах, че проявявам интерес към строежа в Седър Уд.
Том се извърна към Нат.
— Хитро сте го измислили, но май сте забравили, че господин Кук, служителят, провел търга, и главният ни касиер са виждали първата госпожа Къркбридж.
— Може и да е била първата, но не е истинската — напомни Нат. — Освен това мислих доста по въпроса. Само след няколко месеца господин Кук излиза в пенсия, не виждам причина да се среща с Джулия. Колкото до служителя, провел търга, нали си наддавал ти, а не Джулия. За Рей не се безпокой, ще го преместя в клона ни в Нюингтън.
— Ами хората от фирмата в Ню Йорк? — попита Том.
— Те не знаят нищо друго, освен че съм сключила много изгодна сделка — уточни Джулия. — Тя замълча. — Супата от омар е много вкусна, Су Лин, винаги ми е била любимата.
— Благодаря — рече домакинята, след което взе купичките от супата и се върна в кухнята.
— Докато Су Лин не е в стаята, нали мога да споделя, Том, че предпочитам да забравя дребните случки от лично естество, които, ако се вярва на мълвата, са станали през последния месец.
— Ах, ти, негодник такъв! — подвикна той, извърнат към Нат.
— Той няма вина — увери го Джулия. — Преди да подпиша споразумението за поверителност, настоях Нат да ми каже всичко от начало до край.
Су Лин се върна с голяма чиния. Агнешкото печено миришеше невероятно вкусно.
— Чак сега разбрах защо Нат ме помоли да приготвя абсолютно същото, както онзи път, но нека все пак попитам — колко още трябва да узная, за да продължа и занапред да участвам в тази шарада?
— Какво искаш да знаеш? — рече Джулия.
— Е, вече схванах, че си истинската Маккой, значи притежаваш контролния пакет акции в „Къркбридж и сие“, но виж, не съм наясно дали мъжът ти те е помолил в неделя сутрин да си правиш кроса по строителните площадки и после да му докладваш.
Джулия се засмя.
— Не, мъжът ми не ме е пращал да правя такива неща, защото съм архитектка.
— А господин Къркбридж наистина ли е починал от рак и ти е завещал фирмата, след като те е научил на всичко, което е знаел?
— Не, той си е жив и здрав, но преди две години се разведохме — хванах го да източва за лични нужди печалбата на фирмата.
— Но нали е била негова? — учуди се Том.
— Да, и аз нямаше да имам нищо против, ако не пилееше тези пари за друга жена.
— Дали тази жена случайно не е висока метър и седемдесет, не е руса, не си пада по скъпите дрешки и не твърди, че е родом от Минесота?
— Явно я познавате — потвърди Джулия, — освен това ми се струва, че именно бившият ми съпруг ти се е обадил уж от банка в Сан Франциско и се е представил като адвоката на госпожа Къркбридж.
— Знаеш ли случайно къде са сега те двамата? — попита Том. — Иде ми да ги убия.
— Нямам никаква представа — отвърна Джулия, — но ако разбереш къде са, на всяка цена да ми кажеш. Тогава ти ще убиеш нея, а аз — мъжа си.
— Някой иска ли крем брюле? — попита Су Лин.
— Как другата госпожа Къркбридж отговори на този въпрос? — възкликна Джулия.
Хората по балкона се бяха надвесили и следяха и най-малкото движение, а господин Кук явно държеше всички в залата да виждат какво става. Флечър и Джими се отдалечиха от сенатора и отидоха вътре в полукръга от маси, при госпожа Хънтър и нейния представител.
— Има седемдесет и седем спорни бюлетини — обясни Кук на двамата кандидати, — от които според мен четирийсет и три са недействителни, макар че и с другите трийсет и четири остават някои въпросителни. — И двамата кандидати кимнаха. — Първо ще ви покажа четирийсет и трите бюлетини, които според мен са недействителни — рече председателят на избирателната комисия и сложи ръка върху по-голямата от двете купчинки. — Ако сте съгласни с мен, после ще продължа с останалите трийсет и четири бюлетини, които все още са спорни — прехвърли той длан върху по-малката купчинка. Кандидатите и този път кимнаха. — Просто казвайте „не“, ако не сте съгласни — подкани господин Кук, след като започна да обръща бюлетините в по- голямата купчина колкото да покаже, че върху тях не е обозначен никакъв вот.
И двамата кандидати не възразиха, ето защо той приключи тази част от начинанието за по-малко от две минути.
— Чудесно — рече господин Кук и изтика настрани вече прегледаните бюлетини. — Сега нека видим решаващите трийсет и четири бюлетини. — На Флечър му направи впечатление, че председателят е казал „решаващите“, и той си даде сметка колко близки ще бъдат окончателните резултати. — Досега, ако и двете страни не са били съгласни, спорът се е решавал от трети човек — поясни господин Кук и замълча.
— Ако наистина възникнат разногласия — обади се Флечър, — с радост ще предоставя решението на вас, господин Кук.
Госпожа Хънтър не отговори, вместо това си зашушука със своя сътрудник. Всички зачакаха търпеливо какво ще каже.
— И аз с радост приемам господин Кук да ни бъде арбитър — оповести накрая тя.
Мъжът кимна едва доловимо.
— В купчинката със спорни бюлетини, общо трийсет и четири на брой — подхвана пак той, — има единайсет, които според мен ще отхвърлим бързо, защото те, както бих го нарекъл поради липса на по- добро определение, са пуснати от привържениците на Хари Гейтс.
Председателят на избирателната комисия подреди върху масата единайсетте бюлетини, върху които бе написано „Хари Гейтс“. Флечър и госпожа Хънтър ги огледаха една по една.
— Очевидно са недействителни — съгласи се госпожа Хънтър.
— Все пак върху две от тях срещу името на господин Давънпорт е сложено кръстче — продължи господин Кук.
— Въпреки това са недействителни — натърти госпожа Хънтър. — Както сам виждате, върху тях ясно е написано името на господин Гейтс.
— Да, но… — намеси се и Джими.
— Тъй като тези две бюлетини явно пораждат разногласия — обади се и Флечър, — с радост ще предоставя на господин Кук да вземе решение.
Председателят на избирателната комисия се извърна към госпожа Хънтър, която от немай-къде кимна.
— На мнение съм, че бюлетината, върху която е написано „Господин Гейтс трябва да бъде президент“, наистина е недействителна. — Госпожа Хънтър се подсмихна. — Същевременно обаче смятам, че бюлетината с кръстче срещу името на господин Давънпорт и с добавеното „Но аз все пак предпочитам господин Гейтс“ съдържа недвусмислено изразената воля на избирателя и според избирателния закон трябва да се добави към гласовете в полза на господин Давънпорт. — Барбара Хънтър се подразни, но понеже тълпата по балкона я гледаше, се усмихна вяло. — А сега да се заемем със седемте бюлетини, върху които се появява името на госпожа Хънтър.
