Митични представи

Изведнъж проумях всичко.

— Аха — примигах. — Значи когато рече „огнева мощ“…

— Имах предвид огнева мощ — довърши гаргойлът компетентно. — Гущерът ги прочиства на земята, а аз ги работя от въздуха. Е, какво ще кажеш? Спогодихме ли се?

— Ами ще трябва… ъ-ъ-ъ… да поговоря със своя партньор.

— Чудесно — просия Гюс. — Ще започна да си опаковам багажа.

И се скри, преди да успея да го спра.

Отпуснах се като дроб върху тезгяха, обзет от пламенното желание Аахз да се върне час по-скоро. Сякаш в отговор на копнежа ми менторът се втурна през вратата, следван по петите от Танда.

Моят поздрав заседна в гърлото, когато видях колко е начумерен. Явно не беше в добро настроение.

— Мисля, че ти казах да чакаш отвън — изрева той насреща ми.

— По-кротко, Аахз — захвана се да го увещава девойката. — Рекох си, че ще му е по-удобно да поседи в гостилницата. Освен това няма причини да се разстройваш. Ние сме тук и той е тук. Нищо лошо не е станало.

— Не си ли се пазарил с разни деволи? — в гласа му трептеше подозрение.

— Дори не съм и разговарял — запротестирах аз.

— Хубаво — сопна ми се той, леко умилостивен. — Все още има някаква надежда за теб, момче.

— Казах ти, че Скийв би могъл да не се забърква в нови каши — усмихна се тържествуващо Танда. — Нали така, хубавецо?

Колкото и да се стараех, все не можех да се насиля да й отвърна.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА:

За туй ще се безпокоя утре.

С. О’ХАРА

— Ъ-ъ… наемниците отвън ли чакат? — запитах най-накрая.

— Момче, ти не й отговори на въпроса — отбеляза Аахз, като ме загледа с подновено подозрение.

— Внимавай да не си изкривиш врата, както се озърташ за войниците си, хубавецо — посъветва ме Танда. — Няма нито един. Изглежда, че нашият велик дипломат си е намерил еша.

— Бандити! — избухна демонът. — Имаш ли някаква представа колко щеше да ни струва, ако се бях съгласил да им платя сметката в бара като част от договорните условия? Е, ако на това му викат група с идеална цел, бих желал аз да им проверявам счетоводните книги.

Моите надежди за спасение потънаха досущ камък.

— И ти не ги ли нае? — трепнах.

— Не — намръщи се Аахз, — което ни връща обратно на първото квадратче. Сега ще трябва да набираме войска човек по човек.

— Ама не опита ли…

Но не довърших, защото ме прекъснаха с ръмжене:

— Слушай, момче. Сторих, каквото можах, и доникъде не стигнах. Бих искал да видя как ти ще се справиш по-добре.

— Той вече се справи! — обяви Брокхърст, като се надигна от стола. — Докато ти си пилееше времето, тук Скийв самичък си нае боен отряд.

Аахз се обърна към своя критик и гърлено изпердаши:

— Той какво?… Брокхърст! К’во дириш насам?

— Чакам заповеди за нашата предстояща кампания — невинно реагира импът.

— Каква кампания? — кръвнишки го изгледа моят наставник.

— Онази на Буна, разбира се — примигна Брокхърст. — Шефе, още ли не си му казал?

— Шефе-е? — ревна Аахз. — Шефе, а?

— Няма що да викаш — избухна Аякс, извръщайки се да види новопристигналите. — Чухме те добре.

— Аякс! — възкликна ликуващо Тананда.

— Танда! — изкрещя в отговор старецът.

С един скок тя се озова пред него, но той ловко препречи лъка си между тях.

— По-кротко, момиче — позасмя се. — Остави тия твои атлетични поздрави. Не съм толкоз млад кат’ някога, нал’ разбираш.

— Ти ли, стари мошенико! — подразни го Танда. — Ти ще надживееш всички ни.

Аякс повдигна драматично рамене.

— Туй донейде зависи от това колко свестен генерал е тоз хлапак — отбеляза той.

— Момче — изръмжа Аахз през стиснати зъби, — искам нещо да ти кажа! Веднага!

— Този нрав ми е познат! — заяви Гюс, като се появи от задната стая.

— Ха, Гюс! — облещи се Аахз.

— От камък и скала! — потвърди гаргойлът. — И ти ли участваш в същата експедиция? Шефът нищо не рече, че ще работим с перверти.

Вместо да отвърне, люспестият первект се стовари на един стол и скри лице в шепите си.

— Танда! — простена. — Хайде обясни ми отново как е възможно такова хлапе да не прави бели.

— Ъ-ъ-ъ… Аахз — обадих се предпазливо, — може ли да поговоря с теб за минута… насаме?

— Що пък не, мисля, че това е отлична идея, шефе — кимна той.

Усмивката, с която ме дари, не беше приятна.

* * *

— Абе, момче! — проплака Аахз, щом привърших разказа си. — Колко пъти се налага да ти повтарям? Тук е Пазарът на Дева! Трябва да внимаваш какво казваш и на кого го казваш, особено ако става дума за пари.

— Но аз им рекох, че нищо не е окончателно, докато не разберем дали ти не си наел някой друг — запротестирах на свой ред.

— Само че тъй като не съм наел никой друг, сега сделката е окончателна.

— И не можем ли да се измъкнем от нея? — запитах с надежда.

Аахз тъжно поклати глава:

— Да се измъкнем от сделка на Дева? Ще ни изхвърлят завинаги от Пазара толкова бързо, че свят ще ни се завие. Нали знаеш, че това измерение го управлява Асоциацията на търговците?

— Добре де, ти нали спомена, че искаш помощ отвън?

— Не очаквах да отидем чак толкоз отвън — изкриви лице той. — Един имп, един одъртял стреландец и един гаргойл.

— И неговият саламандър — добавих аз.

Чертите на ментора леко се разведриха.

— Гюс още ли се движи с Бърфърт? — запита. — Туй вече е плюс.

— Единственият действително несигурен фактор — произнесох замислено — е гремлинът.

— Това пък откъде ти хрумна? — прозина се Аахз.

— Ами той върви по петите на Аякс. Въпросът е: „Защо?“ И дали ще ни последва на Буна?

— Момче — стана сериозен моят събеседник, — казвал съм ти го и по-рано. Такива неща като гремлини няма.

— Но, сър, аз го видях.