Той се опита да ми влезе в положението.
— Нека туй да не те тревожи, Скийв. След този ден, дето си го имал, не бих се изненадал, ако беше зърнал и Джаберуока13.
— Какво е това…
В същия момент към нашата беседа се присъедини и Танда:
— Всичко ли уредихте?
— Горе-долу толкоз, колкото ще го уредим все някога — въздъхна Аахз. — Макар че ако ме питаш за честното ми мнение, с такава компания ставаме повече за зоологическата градина, отколкото за война.
— Господинът е малко критично настроен към моя избор на завербованите — признах аз.
Зеленокосата игриво вирна глава.
— Аахз, какво те тормози? Мислех си, че двамата с Гюс сте стари фронтови дружки…
— За Гюс изобщо не се тревожа — бързо я прекъсна демонът. — Нито за Бърфърт. Под огъня този дребен гущер е страхотен.
— Е, аз пък мога да гарантирам за Аякс — информира го Танда. — Не се лъжи заради възрастта му. Бих предпочела той сам да ми пази гърба, а не цяла компания набедени стрелци.
— Аякс наистина ли е от Стреландия? — скептично запита Аахз.
Момичето повдигна рамене.
— Откакто го познавам, все туй разправя. И след като веднъж го видях как борави с лъка си, нямам никакви причини да не му вярвам. Защо?
— Досега никога не съм срещал истински стреландец — отвърна первектът. — Дори бях склонен да мисля, че цялото това измерение е легенда. Хубаво де, ако Аякс може да стреля и наполовината тъй добре, както се говори за сънародниците му, въобще не възразявам, че и той е в отбора.
Взех да се чувствам мъничко по-комфортно. За беда Аахз забеляза усмивката ми.
— Виж, импът е друга работа — мрачно продължи моят ментор. — Нямам нищо против да работя с който и да е имп, но да наемеш такъв, останал без никакви магически способности, си е прахосване на бели пари.
— Не забравяй, че той е убиец — изтъкна Танда. — Има-няма способности, бас държа, че ще намерим
— А, не! И ти ли започна? — изръмжа Аахз.
— Какво да съм започнала? — примига тя невинно.
Люспестият съвсем помрачня.
— Тая дивотия с гремлините. Всеки малоумник знае, че такива неща като гремлини не съществуват.
— Искаш ли да му го кажеш и на него? — усмихна се Танда. — Ей сега ще го извикам тук и… о, по дяволите! Пак е изчезнал.
Аахз демонстративно стана от стола си.
— Ако си си направила вече кефа — изскърца той, — тогава по-добре да потегляме. Нали помниш, война ни чака.
— О-оп! Сетих се нещо! — възкликна девойката и затършува из туниката си.
— Знам, че е по-разумно да не питам — въздъхна Аахз, — обаче какво…
— Ето го! — обяви тя и му подхвърли познат предмет. Беше метална палка, дълга около осем пръста и два пръста в диаметър, с бутон на единия край.
—
— Същият, дето го даде на Исстван — гордо се ухили Танда. — Задигнах му го, когато се разделяхме. Във всеки случай ти сигурно ще искаш да му възстановиш настройките, преди да го използваш.
— Ако се сетя как точно бяха — навъси се нашият партньор и загледа с подозрение уреда.
— Помислих си, че може да ти влезе в работа, в случай че се разделим, а потрябва бързо да се измъкнеш — мръдна кръшно рамене тя.
Аахз я прегърна с една ръка и се усмихна.
— Одобрявам идеята ти.
— Това означава ли, че би могъл да ме научиш как да пътувам през измеренията? — запитах обнадежден.
— Тъкмо сега няма да я бъде, момче. Нали си спомняш, имаме да водим война.
— Ох! Да, помня.
— Тогава си събирай войската и да потегляме — нареди Аахз.
Аз мигом станах от стола.
— Добре — съгласих се. — Ще взема Глийп и… Я чакай! Ти
Менторът се подхили.
— Ти си ги наел, ти си ги води.
— Учителю, ама ти…
— Аз, разбира се, ще бъда твоят военен съветник — продължи с нехаен тон той. — Постът на Безстрашния вожд обаче е изцяло твой. Всъщност нали ти си дворцовият магьосник?
Преглътнах с мъка. Това някак си досега не ми беше идвало наум.
— Но какво да сторя? — попитах отчаяно.
— Ами-и… — проточи Аахз. — Най-напред ще те посъветвам да ги изведеш отвън, за да можем да се отправим заедно на Буна… естествено, освен ако искаш да оставиш тук своя дракон.
Това дори не заслужаваше отговор. Извърнах се с лице към войните от отряда си и ги огледах с (както се надявах) властен взор, който би трябвало незабавно да привлече вниманието им.
Никой не забеляза. Всички бяха увлечени в дружеска беседа.
Шумно се прокашлях.
Нищо.
Почудих се дали да не ида на тяхната маса.
— Слушай! — лавна внезапно Аахз, като ме изплаши почти до смърт.
Разговорът рязко спря и всички глави се извърнаха към мен.
— А-а-а… — започнах уверено аз. — Вече сме готови да тръгваме. Хайде отвън. Чакайте ме до дракона.
— Слушам, шефе! — обади се Брокхърст на път към вратата.
— След минута ще дойда, младо — изхъхри Аякс, мъчейки се да се надигне.
— Хайде, деденце — рече Гюс. — Може ли да ти подам ръка?
— Не се казвам Деденце, а Аякс! — начумери се стреландецът.
— Само се опитах да ти бъда в помощ — заизвинява се гаргойлът.
— Мога и сам да си стана — натърти Аякс. — Туй, че съм дърт, не значи, че съм безпомощен.
Озърнах се за съдействие към Аахз, но двамата с Танда вече бяха излезли.
Докато отново се извръщах към стареца, ми се стори, че мернах през вратата пред нас да се шмугва една малка синя фигурка. Ако това беше гремлинът, когато най-подир се добрах до улицата, от него нямаше и следа.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА:
Митичните представи са главната причина за войните!
За късмет армията не бе помръднала от мястото си, където беше, когато заминахме за Дева. Казвам
