редици, а даже и в средата на някой от техните лагери.
Разбира се, той ми посочи това, след като се бяхме върнали на Буна. Аахз е пълен с полезни късчета информация, ала от усещането му за навременно съобщаване има още много да се желае.
Аякс не си губи времето след пристигането ни. С пъргавина, която опровергаваше възрастта му, стреландецът опъна лъка си и застана, присвил очи към далечните лагери.
— Е, младо — запита, без да отмества поглед от вражеските редици, — коя е първата ми партида мишени?
Готовността му малко ме постресна, но Аахз ловко ме отърва.
— Преди всичко — заяви важно той — ще трябва да направим едно съвещание за окончателно планиране.
— Не сме очаквали, че и ти ще бъдеш с нас, Аякс — добави Танда. — След като имаме на наша страна истински стреландец, съвсем естествено е бойните ни планове да претърпят драстично преразглеждане.
— Хич не ме е еня — сви рамене дядото. — Просто ми се щеше да знаете, че съм готов да си заработя парите. Съвещавайте си се на спокойствие. Толкоз много войни съм виждал да се объркват, щот’ никой не си е дал зор да планира нещичко! Ако нямаш нищо напреки обаче, мисля малко да подремна. Кат’ ти потрябва стрелба, направо ме викни.
— Ъ-ъ-ъ… отивай, Аякс — съгласих се аз.
Без повече приказки старецът се отпусна на земята и попридърпа леко плаща към себе си. След няколко минути вече тихо похъркваше, но открих, че въпреки всичко все тъй здраво държи лъка.
— Ей това е опитен войник — подчерта Аахз. — Взима си съня, когато и където може.
— Шефе, искаш ли да поразузная туй-онуй? — запита Гюс.
— М-м-м… — поколебах се аз и крадешком хвърлих поглед към наставника си.
Той го забеляза и лекичко ми кимна.
— Разбира се, Гюс — довърших. — Ще те чакаме тук.
— Аз ще ида на разузнаване в другата посока — предложи импът.
— Добре, Брокхърст. Аахз, можеш ли да им изнесеш кратък инструктаж?
Опитвах се да прехвърля топката към него, а той се включи в разговора тъй ловко, сякаш го бяхме репетирали.
— Има няколко неща, за които ни е нужна конкретна информация — изтежко започна моят ментор. — Първо, трябва ни бойно поле — малко и с пръснати тук-таме прикрития. Гюс, ти ще провериш за това. Знаеш какво ще ни подхожда. Ти пък, Брокхърст, виж какви подробности можеш да ни донесеш за трите най-близки лагера.
Двамата разузнавачи енергично кимнаха.
— И непременно гледайте да не ви видят — предупреди ги первектът. — Никаква информация няма да ни е от полза, ако не се върнете.
— Хайде сега, Аахз — засегна се Гюс. — Мислиш ли, че разполагат с нещо, което може да направи дупка в старата скала?
И за демонстрация халоса с предмишница една фиданка. Дръвчето рухна без ни най-малко да нащърби ръката на гаргойла.
— Не знам — призна Аахз. — Ама и не искам да знам. Ти си сред нашите тайни оръжия. Няма смисъл да известяваме предварително врага. Схващаш ли какво имам предвид?
— Да, схващам — закима Гюс и с тежки стъпки се отдалечи.
— Скоро се връщам — рече Брокхърст и ни махна с десница, преди да се отправи в противоположната посока.
Помахах на импа, сетне промълвих на Аахз:
— Сега, като откъснахме малко време, имаш ли нещо против да ми кажеш какъв е окончателният ни план? Аз не зная даже предварителните.
— Лесна работа — отвърна демонът. — Нямаме никакъв план… засега.
— Добре, ами кога ще си го изградим? — попитах с насилено търпение.
— Вероятно на бойното поле — прозя се той. — Дотогава ще е безсмислено. Съществуват прекалено много променливи.
— Не е ли разумно да имаме поне обща идея какво ще правим, преди да сме излезли на бойното поле? — настоях. — Би било доста добре за душевното ми спокойствие.
— О, аз вече имам обща идея какво ще правим — призна Аахз.
— Не е ли сладък? — личицето на Танда се сви в гримаса. — Сър, а съгласен ли си да я споделиш с нас? И ние също сме заинтересовани.
— Е, добре — начена той някак си лениво, — тая игра се нарича
Преглътнах една язвителна забележка и го оставих да продължи.
— От друга страна, би трябвало да можем да предизвикаме известно отлагане и демобилизиране — захили се Аахз. — Веднага ще ви кажа, че при този вид битка в нашия актив влизат две големи оръжия.
— Аякс и Гюс — предположих аз с желание да помогна.
— Страхът и бюрокрацията — поправи ме люспестият.
— Туй пък какво ще рече? — намръщи се Тананда.
Аахз пусна широка зъбата усмивка.
— Танда, момичето ми, ти си изпортена от това, че се носиш като лястовичка между измеренията. Забравила си как мисли човекът от улицата. Средният човек в което и да е измерение не знае най-важните неща за магията, да не говорим за нейните ограничения. Ако нашето момче им заяви, че може да накара слънцето да спре или дърветата да растат с корените нагоре, те ще му повярват. Особено пък ако успее да демонстрира няколко странни чешита като доказателство за своята мощ, а ми се струва (трябва да признаеш), че отборът, дето си е събрал да го подкрепя, е достатъчно странен.
— Какво е бюрокрация? — попитах аз, когато най-накрая съумях да се вклиня в разговора.
— Клатикрация… системата — осведоми ме Аахз. — Организацията за вършене на работа, която пречи работата да бъде свършена. В този си вид тя се нарича командна верига. Една армия, голяма колкото онази отсреща, трябва да действа като добре смазана машина, защото иначе започва сама да се настъпва по краката. Бас държа, че ако хвърлим две-три шепи пясък в скоростната й кутия, те ще губят повече време да се борят помежду си, отколкото да ни преследват.
Ето един от първите случаи, когато моят учител наистина поясни нещо, дето го беше казал. Щеше ми се да не го бе пояснявал. Чувствах се по-объркан, сравнявайки с преди това.
— Ъ-ъ-ъ… и как ще постигнем всичко туй? — заинтересувах се аз.
— Ще мога да ти отговоря по-точно, след като изкараш първия си военен съвет — сви рамене Аахз.
— Че не го ли държим в момента?
— Имам предвид заедно с врага — навъси се той. — По някое време в близкото бъдеще ще ти се наложи да седнеш с един от техните офицери, за да решите как ще се води тази война.
— Аз ли? — примигнах.
— Ако си спомняш, ти си водачът на защитата — усмихна ми се Аахз.
— Това е част от работата, хубавецо — потвърди Танда.
— Чакайте малко — прекъснах ги. — Ей сега ми хрумна нещо. Мисля, че разполагам с по-добра идея.
— Виж,
— Мълчи, Аахз — нареди Танда, като го смушка в ребрата. — К’во измисли, хубавецо?
— На наша страна имаме двама обучени убийци, нали така? — отбелязах аз. — Защо просто не ги вкараме в употреба? Ако достатъчно вражески офицери вземат, та опънат внезапно петалата, съществува възможност армията им да се разпадне. Не е ли тъй?
— Няма да я бъде, момче — грубо заяви Аахз.
— Защо?
