— Ние може да заобикаляме правилата, но не можем да ги променяме — бе отговорът. — Войните се водят между войски. Да се избиват офицерите без участието на техните войски нарушава традицията. Много се съмнявам, че и твоята собствена жива сила ще го приеме спокойно. Старите бойци като Аякс в никакъв случай няма да се съгласят да участват в подобен план.
— Прав си — откликна Танда. — Убийците сключват договори за отделни индивиди при лична вражда, обаче не и срещу генералитета на една армия.
— Но то ще е толкова лесно — настоях аз.
— Слушай, момче, погледни го от тая страна — намеси се первектът. — Ако ти си в състояние да го направиш, и те могат да го направят. Така, както стоят в момента нещата, теб убийци не те заплашват. Наистина ли искаш да промениш това?
— Какво трябва да приказвам на военния съвет? — запитах.
— Когато му дойде времето, ще ти дам напътствия — увери ме Аахз. — В този момент имаме да планираме други подробности.
— Например? — полюбопитства Танда.
— Например какво да предприемем с тия сигнални кули — сопна се той като посочи с глава една от постройките в далечината.
Сетне помълча и добави:
— Вероятно няма да ни остане време да разгадаем кода им, така че най-доброто, което можем да сторим, е някак си да им прекъснем сигналите. Ти каза, че си подбрала някои специални ефекти от Пазара. Имаш ли средство, дето бихме го използвали срещу въпросните кули?
— Не съм сигурна — смръщи се замислено Танда. — Ще ми се да ми беше споменал нещо за това, преди да ида да пазарувам.
— Какво ще кажете за Аякс? — подхвърлих.
— Какво за Аякс? — контрира Аахз.
— Колко близо трябва да бъде до мишените, за да прекъсне работата им със своята стрелба?
— Не знам — повдигна рамене демонът. — Защо не питаш него?
Изгаряйки от нетърпение да последвам собственото си предложение, приклекнах до дремещия стрелец.
— Ъ-ъ-ъ… Аякс — повиках го кротко.
— Кво щеш, младо? — реагира старецът, като се събуди в миг.
— Виждаш ли тези сигнални кули? — посочих му далечните постройки.
Той се изправи на крака и присви очи в указаната посока.
— Разбира се, че ги виждам.
— Ние… м-м-м… аз се чудех дали можеш да използваш лъка си, за да прекъснеш сигналите им?
Вместо отговор Аякс изтегли една стрела изпод плаща си, постави я на тетивата и я пусна, преди да успея да го спра.
Стрелата изчезна към най-близката кула. Със свито сърце напрегнах взор, опитвайки се да проследя полета й.
На платформата на кулата стоеше един човек, подпрял флагчето си върху парапета до него. Внезапно флагчето се прекатури и полетя към земята — очевидно прекършено на няколко пръста от напречната летва. Мъжът се приведе и вдигна от пода долната част на дръжката, като гледаше с явно объркване счупения й край.
— Някакви други мишени? — запита Аякс.
Беше се облегнал небрежно на лъка си, извърнал гръб към сцената. Дори не си бе дал труда да погледне дали стрелата му ще попадне в целта.
— М-м-м… не точно сега, Аякс — уверих го аз. — Отивай да спиш.
— Нищо против, синко — усмихна се старият човек и взе да се настанява на земята. — Утре ще има много мишени.
— Това пък откъде го разбра?
— Ако се съди по този сигнал, дет’ го прекъснах току-що — ухили се той, — армията е решила утре да потегли.
— Ти можеш да четеш сигналите? — примигнах насреща му.
— Естествено — кимна Аякс. — Войските използват само осем различни кода и аз ги знам всичките. То си е част от моя занаят.
— И те ще потеглят утре?
— Нал’ туй ти думам — намръщи се стрелецът. — К’во става, да не си глух?
— Не — побързах да го уверя. — Просто новината изцяло променя бойните ни планове. Лягай да спиш.
Върнах се към нашата малка конференция и намерих Аахз и Танда потънали в разговор с Брокхърст.
— Лоши вести, момче — информира ме Аахз. — Импът разправя, че армията на врага щяла да тръгне утре.
— Зная — отвърнах. — Ей сега го научих от Аякс. Брокхърст, ти също ли можеш да разчиташ сигналите?
— Не — призна розовият имп. — Гремлинът обаче умее.
— Какъв гремлин? — показа зъби Аахз.
— Преди минути беше тук — начумери се Брокхърст и се заоглежда наоколо.
— Е, хубавецо — въздъхна Танда и впи поглед в мен, — мисля, че току-що времето ни за планиране се изчерпа. По-добре извикай твоя дракон. Смятам, че съвсем скоро ще се нуждаем от всичката помощ, която можем да съберем.
Глийп се бе скрил малко след нашето пристигане, но от дъжд на вятър го чувахме как се движи из храсталака.
— Танда, я иди ти да докараш дракона — нареди Аахз. — Въпреки че не ми е ясно той с какво би могъл да ни помогне. Аз и „шефът“ ще трябва да обсъдим утрешния му военен съвет.
Цялата увереност, която по-рано си бях изградил, като слушах за великия план на ментора, ме напусна. Зеленокосото момиче беше право. Времето ни бе изтекло.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА:
Дипломацията е деликатното оръжие на цивилизования войн.
Търпеливо чакахме за нашия военен съвет. Ние двамата — Аахз и моя милост.
Срещу цяла армия.
Идеята, разбира се, беше на люспестия. Да беше останало на мен, никога нямаше да се заклещя в такова положение.
Опитвайки се да забравя за тоя злощастен подбор на думи, аз се прокашлях и заговорих с крайчеца на устата си:
— Аахз?
— Да, момче?
— Докога ще стоим тука?
— Докато ни забележат и направят нещо.
— Страхотно. Или ще изгнием на това място, или някой ще ни надупчи със стрели.
Бяхме спрели на двайсетина крачки от един от техните лагери, като между нас и тях не се простираше нищо друго освен ливада. Ясно виждахме трескавата дейност вътре в лагера и теоретически нямаше никакви пречки те да ни видят. Ето защо бяхме застанали точно тук: да привлечем вниманието върху себе
