изпитах много гадно усещане. Ако нещо
— Знам — тембърът на Танда бе тъй мек, че едва се чуваше. — И не те упреквам, дето си се чувствал така. В известен смисъл обвинявам себе си.
— Себе си ли? Защо?
— Аз поръчителствах за него, друже. Не помниш ли?
— Помня, естествено — признах. — Само че ти нямаше откъде да знаеш…
— Нямаше, но трябваше — прекъсна ме тя с разочарование в гласа. — Би трябвало да съзнавам колко стар е вече. Той не би следвало да е тук, Скийв. Точно затуй исках да говоря с теб да направиш нещо.
— Аз? — запитах стреснато. — Какво желаеш да направя?
— Да го отпратиш — настоя Тананда. — Не е честно спрямо теб да подлагаш мисията си на опасност заради него и не е честно спрямо Аякс да го въвираме в такова място.
— Нямах това предвид — промълвих, като потрих брадичка. — Исках да кажа, защо обсъждаш проблема с мен? Аахз е онзи, когото трябва да убедиш.
— Тука бъркаш, Скийв — поправи ме тя. — Не первектът води тази група, а ти.
— Заради онуй, дето го рече на Дева? — усмихнах се. — Хайде, Танда, ти поне познаваш Аахз. Просто се беше малко докачил. Не може да не си забелязала, че оттогава насам господинът дава всички нареждания.
Луната проблесна в косата й, когато тя завъртя отрицателно глава.
— Скийв, аз действително познавам Аахз. Познавам го по-добре, отколкото ти. Той е много стриктен по отношение на командната верига. Щом е заявил, че ти си водачът, значи ти си водачът.
— Но…
— Освен това — продължи Танда, заглушавайки моя протест — демонът е само един член от отряда. Важното е, че всички останали също разчитат на теб. На теб, не на него. Ти ги нае и що се отнася до тях, ти си шефът.
Ужасяващото беше, че има право. Аз наистина не бях разсъждавал за туй, ала онова, което ми каза, бе вярно. Изглежда, просто съм бил прекалено зает с моите собствени тревоги, за да поразмисля над очевидното. Сега осъзнах пълния обхват на своята отговорност и ме връхлетя нова вълна от съмнения. Не бях толкова сигурен в себе си дори като магьосник, а пък като предводител на хора…
— Ще трябва да поумувам над въпроса — заувъртах.
— Нямаш много време — отбеляза тя. — За утре имаш по разписание война.
Вляво от нас изпука храст и прекъсна разговора ни.
— Шефе? — долетя тихият призив на Брокхърст. — Зает ли си?
— Нещо такова — отвърнах.
— Нищо, това ще отнеме само минута.
Преди да успея да реагирам, от храста се откъснаха две сенки и наближиха към нас. Едната беше импът, другата — Гюс. По звука би трябвало да се досетя, че гаргойлът придружава Брокхърст. Както и Танда, последният се движеше безшумно като призрак.
— Току-що си говорихме за Аякс — уведоми ме Брокхърст и приклекна, за да се присъедини към нашата конференция.
Каменният мъж подхвана репликата.
— Аха — потвърди Гюс. — Ние тримата искаме да ти направим едно предложение.
— Точно тъй — кимна Брокхърст. — Гюс, аз и гремлинът.
— Гремлинът? — попитах.
Импът изви шия, оглеждайки се наоколо.
— Трябва да е останал в лагера — мръдна той рамене.
— За Аякс — подсказа ми Танда.
— Мислим, че се налага да го извадиш от отбора — заяви Гюс. — Изпрати го обратно на Дева, по-далеч от бойната линия.
— Не заради нас — побърза да поясни Брокхърст, — а заради него самия. Той е много готин дядка и ще ни е страшно неприятно, ако му се случи нещо.
— Доста е възрастен — промърморих.
— Възрастен! — възкликна Гюс. — Шефе, гремлинът твърди, че го следва по петите вече над двеста години… над двеста! Според него Аякс бил стар още по времето, когато посоките им се кръстосали за пръв път. Пропускането на тази война няма да го вкара в гроба, но участието в нея може и да го направи.
— Между другото, защо гремлинът го следва?
— Момче, казвал съм ти и преди — избумтя в ухото ми един глас, — че гремлини не съществуват.
С това заявление Аахз се отпусна между мен и Танда. Докато опитвах да възстановя сърцетупа си до нормалното, ми хрумна, че познавам ужасно много люде с лека стъпка.
— Здравей, учителю — напънах се да се усмихна. — Точно говорехме за…
— Знам, чух — прекъсна ме Аахз. — И за разнообразие съм съгласен.
— Наистина ли? — примигнах от учудване.
— Естествено — прозина се менторът. — Туй си е чиста проба нарушение на договорните условия. Той си предложи услугите като стрелец с лък и буквално проспа първата задача, която ти му възложи.
Всъщност това беше втората му задача. За миг ми проблесна как Аякс изтегля стрелата и я пуска с плавно, неуловимо движение, за да прекърши едно сигнално флагче, което е тъй далеч, че едва се вижда.
— Моят съвет е да го върнеш обратно — продължаваше да дудне Аахз. — Ако искаш да успокоиш съвестта си, дай му част от възнаграждението и свястна препоръка, но такъв, какъвто е сега, той не е полезен за никого.
— Шефе, огледай се — промърмори Брокхърст. — Имаме си нова компания.
Проследих взора му и видях Аякс да се препъва към нас, а призрачната му бледност да просветва в тъмнината като… хубаво де, като призрак. Хрумна ми, че онова, което бе започнало в момент на самота, е станало ужасно пренаселено.
— Добър вечер, младо — поздрави той. — Нищо не съм искал да прекъсна! Не знаех, че имате седянка.
— Ние… а-а-а… просто си говорехме — обясних аз, внезапно смутен.
— И за туй се сещам — въздъхна стреландецът. — Е, смятах да го направя на четири очи, ала предполагам, че и вий, останалите, спокойно можете да го чуете.
— Какво да направиш, Аякс? — попитах.
— Да си подам оставката — кимна той. — След онуй, дет’ ме сполетя днес, т’ва ми се чини единственото прилично нещо.
— На всекиго би могло да се случи — повдигнах рамене аз.
— Много мило, че го казваш, младо, но Аякс вижда к’во е изписано на стената. Вече съм прекалено стар, за да бъда от полза някому. Май е време да го призная и на себе си.
Открих, че забелязвам някакво отпускане в плещите му и една апатия, която я нямаше, когато се срещнахме за пръв път на Дева.
— Не се тормози да ми плащаш — продължи той. — Нищо не сторих, та мисля, че нищо не ми дължиш. Ако някой ме прати обратно на Дева, ще ви се махна от пътя и ще ви оставя да водите вашата война тъй, както би следвало да се води.
— Е, Аякс — отрони Аахз, като се изправи и протегна ръка. — Ще ни липсваш.
— Чакай малко! — чух се да произнасям със студен глас. — Да не се опитваш да ми кажеш, че разваляш нашия договор?
Главата на Аякс се привдигна с изпукване.
— Не очаквах такова нещо от истински стреландец — завърших.
— Не бих го нарекъл разваляне на договор, младо — коригира ме внимателно възрастният човек. — По- скоро приключване по взаимно съгласие. Просто съм прекалено стар…
—
