знаех, че си страхливец!
Някъде наблизо някой рязко си пое дъх, обаче не разбрах кой. Цялото ми внимание бе съсредоточено върху Аякс. Той вече не беше един победен и отпуснат дядо, а горд, гневен войн, който внезапно се надвеси над мен.
— Синко — изръмжа насреща ми. — Аз също схващам, че съм стар, щот’ в по-младите ми дни щях да те убия за туй, дет’ го рече. Нивга в живота си не съм бягал от битка и нивга не съм нарушавал договор. Ако утре ми поръчаш малко стрелба, ще я произведа. Тогаз може би ще видиш к’во означава да имаш на твоя страна истински стрелец!
С тези думи Аякс се завъртя на пети и отпраши в тъмнината.
Рискът беше пресметнат, но все още бях плувнал в студена пот заради гнева на възрастния мъж. Освен това съзнавах, че останалите от групата са се вторачили в мен с мълчаливо очакване.
— Предполагам, че сега се чудите защо го направих — рекох им с усмивка.
Надявах се на отговор, ала мълчанието не се наруши.
— Благодарен съм за всичките ви добри съвети и се надявам, че ще продължите да ги давате и в бъдеще. Но тази войска я водя аз и окончателните решения трябва да вземам аз.
С крайчеца на окото си забелязах, че Аахз повдига вежда, обаче не му обърнах внимание.
— Всички, включително и Аякс, казвахте, че ако го пусна да си тръгне, ако го върна на Дева, няма да стане нищо лошо. Не съм съгласен. Това щеше да му отнеме единственото, което годините са му оставили недокоснато… гордостта. В неговите очи така щяха да се потвърдят най-лошите му страхове — че той се е превърнал в безполезен старец.
Огледах малката си аудитория. Никой не смееше да вдигне взор, за да не срещне моя.
— Да, той може да бъде убит. И какво от това? Аякс е приемал същия риск във всяка война, в която е участвал. По-скоро ще го пратя в някоя битка, знаейки със сигурност, че ще загине, отколкото да го обрека на жива смърт като някакво отдавна залязло минало величие. По този начин той има шанс и като негов работодател аз чувствам, че му дължа този шанс.
Поспрях, за да си поема дъх. Всички отново ме гледаха — явно очаквайки следващите ми думи.
— И още нещо — изръмжах. — Не искам да чувам повече никакви забележки, че Аякс бил безполезен. Тоя стар мъж продължава да си служи е лъка по-добре от всеки друг, когото съм виждал. Ако не мога да намеря способ да го използвам ефективно, това ще е моя грешка като тактик, а не негова! Аз си имам своите кусури, но не възнамерявам да укорявам за тях Аякс, нито пък който и да е от вас.
Ето че пак се възцари тишина, ала от нея хич не ми пукаше. Бях си казал приказката и не изпитвах никакво желание да дрънкам безцелно, просто за да запълвам безмълвието.
— Е, шефе — прокашля се Брокхърст, като се изправи на нозе, — сега мисля да си лягам.
— И аз — отекна Гюс и също се надигна.
— Само още нещо — импът спря, после спокойно срещна взора ми. — Нека в протокола да се запише, че е истинско удоволствие да се работи за теб.
Гаргойлът кимна в съгласие и двамата се скриха сред храстите.
Върху бузата си усетих лека целувка, но докато си обърна главата, Танда бе изчезнала.
— Знаеш ли, момче — каза Аахз, — някой ден от теб ще стане наистина добър водач…
— Благодаря, Аахз — примигнах насреща му.
— … ако доживееш дотогава — заключи моят ментор.
Известно време продължихме да стоим мълчаливо един до друг. Глийп очевидно бе задрямал, защото кротко похъркваше, докато не спирах да го галя.
— Стига да не е нахално — попита най-накрая демонът, — какъв е този твой основен план за утре, дето си го изградил около Аякс?
Пуснах дълга въздишка и затворих очи.
— Нямам план — признах. — По-скоро се надявах, че ти ще имаш някоя и друга идея.
— Опасявах се, че точно туй ще кажеш — възропта Аахз.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА:
Какво ли ще стане, ако обявят война, а пък дойде само едната страна…
— Събуди се, момче!
Върнах се към пълно съзнание, понеже бях насила запокитен настрани по горските бабунки — вероятно подпомогнат от бързо задействащия се крак на моя ментор.
След като се пързулнах и спрях, изразходвах по-голямата част от енергията си и повдигнах глава.
— Аахз — обявих надуто, — като водач на този отряд взех още едно решение. Отсега нататък искам да ме събужда Танда.
— Няма такъв вариант — злобарски ми се присмя люспестият. — Тя отиде на разузнаване на десния фланг. Или аз, или драконът.
Прекрасен избор. Изведнъж осъзнах колко е светло.
— Хей! — примигнах. — Късно ли е?
— Смятай, че има горе-долу една минута, преди пукотевицата да започне — нехайно отвърна Аахз.
—
— Един час! — усмихна се той тържествуващо. — Точно така. Един час.
— Тъй е по-добре — въздъхнах и пак се отпуснах в хоризонтално положение.
— Ставай бе, момче! — заповяда Аахз. — Оставихме те да спиш, докогато можехме, но вече ни трябваш, за да инспектираш войската.
— Ти инструктира ли я? — прозинах се аз и приседнах. — Ясен ли е планът?
— Толкова ясен, колкото изобщо би могъл да бъде, като се вземе всичко предвид — помръдна рамене той.
— Хубаво — надигнах се на крака. — Хайде да вървим. Пътем ще ме осведомиш за последните промени.
Двамата с него бяхме стояли до късно през нощта, обмисляйки днешния план, и сега открих, че наистина горя от нетърпение да го видя вкаран в действие.
— Трябва да си щастлив, че не си на страната на противника — изхили се Аахз, когато тръгнахме да се присъединим към останалите. — Старият Клод здравата си уплътнява времето, което му отпуснахме.
— Намира им работа, нали? — усмихнах се аз.
— От поник слънце — самодоволно потвърди демонът. — Упражнения, заточване на мечовете — в имперската армия няма мегдан за скука, туй поне е сигурно.
Не бях убеден, че споделям ентусиазма на Аахз, задето враговете прекарвали много време в острене на оръжията си. За късмет бях избавен от необходимостта да му отговоря, тъй като Гюс затрополи към нас.
— Току-що изтървахте рапорта на Брокхърст — уведоми ни той. — На левия фланг все още нищо.
— Можем ли да разберем от сигналите им дали са получили допълнителни подкрепления? — попитах.
— Ако им вярваш на флагчетата — възрази Аахз. — Няма да е за пръв път някоя армия да открие, че неприятелят е разгадал кода й, и да започне да изпраща подвеждащи сигнали.
— О — рекох дълбокомислено.
— Като стана дума за това — подхили се моят наставник, — знаеш ли какви съобщения са предавали вчера? Ония, в които се говори за „срещнахме лека съпротива“.
— Спомням си.
— Е, изглежда, Клод е решил, че ако иска да си изкара повишение от тая работа, следва да качи залога.
