През нощта ни е издигнал във „въоръжена опозиция… трябва да се потисне със сила!“. Ловко, а?
Преглътнах с мъка.
— Това означава ли, че ще придвижат подкрепления? — кимнах, стараейки се гласът ми да звучи нормално.
— Няма начин, момче — намигна ми Аахз. — Клод отхвърли всички предложения за помощ, които дойдоха по веригата. Той продължава да твърди, че може да се оправи и с отряда, който командва.
— Бих казал, че прекале-е-но много си е проточил вратленцето — подметна Гюс.
— … и ние сме просто онези, дето ще му го клъцнат — довърши Аахз.
— Къде е Аякс? — смених темата.
— Долу, в края на гората, за да си избере стрелкова позиция — отвърна гаргойлът. — Не се тревожи, шефе. Буден е.
Всъщност, що се отнася до Аякс, не това ме тревожеше. Все още ясно си спомнях гневния му вид, когато снощи го нарекох страхливец.
— Добрутро, младо — поздрави стрелецът, като се появи от храстите. — Смятам, че съм подбрал чудесно местенце.
— Здрасти, Аякс — отвърнах. — Виж… ъ-ъ-ъ… когат’ намериш малко време, бих искал да си поговорим за снощи.
— Тая изобщо не я мисли — успокои ме старецът и се захили. — Аз дори съвсем я забравих.
В очите му имаше блясък, който противоречеше на думите му, ала щом той бе готов да се преструва, че нищо не се е случило, това засега напълно ме устройваше.
— Не ми се ще да ви прекъсвам — прекъсна ни Аахз, — но считам, че приятелчето Клод вече е на сто процента готово да тръгне.
И действително лагерът в далечината се оформяше в походна колона. Влачените на ръка каруци бяха натоварени и подредени, а край тях личаха строени ескортиращите групи. Сигналната кула въпреки външния си вид очевидно също бе лесно подвижна и неколцина потни войници я бутаха напред в края на шествието.
— Закъсня! — подхили се Аякс. — Нал’ ти рекох, младо, във всички измерения армиите са от един дол дренки.
— Хайде, момче — живо каза Аахз. — Свърши си работата. Вече е време да заемем позиция.
Кимнах и затворих очи, за да се съсредоточа. С няколко мазки на умствената ми четка промених чертите на Гюс, докато гаргойлът стана огледален образ на мен самия.
— Много добре — критично отбеляза Аякс, поглеждайки ту Гюс, ту моя милост.
Повторих процеса и възстанових Аахзовата маскировка като „съмнителния тип“.
— Е, значи ние потегляме — махна с ръка менторът. — И нека врагът да се обърка!
Днешният план изискваше Гюс да ме замества. Идеята беше, че ако нещо тръгне на зле, неговата каменна плът не само ще го предпази от вреда, но и ще служи като щит за прикритие на Аахз.
Някак не ми се виждаше редно да остана в относителна безопасност отзад и същевременно да изпратя другиго да рискува вместо мен. Хрумна ми, че предната нощ, когато разговарях с Аякс, може би бях нарекъл страхливец не този, когото трябваше.
Човекът от Стреландия обаче комай прие ставащото без никакви въпроси.
— Давай след мене, младо — избъбри. — Не ща да изпусна нищо!
С тези думи той се извърна и се шмугна в храсталака, без да ми предостави друга възможност, освен да тръгна подире му.
За щастие избраната от Аякс позиция не беше далеч. Стар или не, бързо установих, че е опънал жестока крачка.
После натегна лъка си, приклекна и тихичко зачака, подхилвайки се в предчувствие.
Като се настаних до него, използвах останалото време да проверя енергийните линии — онези невидими потоци, от които магьосниците черпят своята сила. Наблизо имаше две мощни линии: една във въздуха, една на земята и това беше добре. Макар Аахз да ме бе научил
Наблюдавахме как Гюс и Аахз вървят с широка крачка и страхотно достойнство към избраното за битката място. Замряла в мълчание, противниковата войска ги гледаше да заемат позициите си.
За миг всички застинаха като в жива картина.
Сетне Клод се обърна към своя отряд и изрева. Незабавно половин дузина стрелци изскочиха от колоната и се пръснаха ветрилообразно от двете страни на каруците. Демонстративно бавно всеки един от тях извади и зареди стрелата си, а после вкупом наведоха лъкове към двете фигури, които препречваха пътя им. Аз съсредоточих моята енергия.
Клод викна нещо към нашите другари. Те не помръднаха.
Концентрирах се.
Стрелците пуснаха снарядчетата си. Гюс с драматичен жест вдигна ръка.
Стрелите спряха във въздуха и паднаха на земята.
Лъконосците удивено се спогледаха. Офицерът изрева към тях нова заповед, те неуверено опънаха тетива и произведоха още един залп.
Беше по-разпокъсан от първия, но аз съумях да го спра все тъй успешно.
— Добра работа, младо! — възкликна радостно Аякс. — Туй ще да им е за урок.
И наистина правилните редици на войниците се поразбъркаха, защото хората започнаха да приказват помежду си. Клод също забеляза това и заповяда на своите стрелци да се върнат в строя.
Първият рунд беше за нас!
Главозамайването ми обаче бе краткотрайно. Сега солдатите изтеглиха мечовете си. Двете групи, натоварени да пазят каруците, се придвижиха наоколо, образувайки два фланга, готови да погълнат нашите съотборници. Като допълнително доказателство за нервността му Клод дори накара войниците, чиято задача бе да теглят тези каруци, да напуснат своите места и да се дръпнат напред, за да подсилят центъра на строя.
Ние точно туй и искахме.
— Сега, Аякс! — изсъсках аз. — Изстрелвай ги нависоко.
— Помня, младо — ухили се старецът. — Щом ти си готов, и аз съм готов.
Изчаках го да вдигне лъка си и концентрирах мощен енергиен лъч в една точка на няколко пръста пред оръжието му.
Това наподобяваше упражнението за запалване на свещта и в момента действаше също тъй добре, както когато го опитвах предишната нощ.
Колчем някоя стрела излетеше от лъка на Аякс, тя пламваше и продължаваше да гори при полета си.
С невероятна скорост стрелецът отново и отново изпращаше със съскане своите метателни снаряди през моята запална точка. Поддържането на необходимия поток от енергия изискваше цялата ми концентрация, тъй като от време на време трябваше да го отмествам, щом Аякс избереше нова мишена.
Най-накрая той остави големия лък до себе си.
— Туй би следвало да свърши работа, младо — усмихна ми се. — Само поглеж.
Погледнах. В далечината зад войнишките редици от каруците се издигаха тънки струйки дим. След няколко минути продоволственият отряд на Клод щеше да остане без никакви продоволствия.
Стига да разполагахме с тия няколко минути! Още докато гледахме, бойците започнаха да настъпват към Аахз и Гюс и мечовете им заблестяха на слънцето.
— Май ще е по-добре да сторим нещо по тоз въпрос! — измърмори Аякс, като пак вдигна оръжието си.
— Почакай една секунда, господине! — наредих му аз и присвих очи към фигурките в далечината.
Между Аахз и гаргойла се проведе кратка консултация, а сетне Гюс отстъпи крачка и взе енергично да жестикулира към своя компаньон.
Това ми отне известно време, но най-накрая схванах съобщението. Затворих с усмивка клепачи и
