на ездитното му животно. Може и да не беше способна да хвърчи, но птицата се опитваше да се вдигне във въздуха.
Очевидно метаморфозата ми бе засегнала някаква първична струнка в нейния ум — струнка, датираща отпреди нелетящите й прародители.
Изчаках, наклонил любопитно глава, докато човекът се бореше да усмири пернатата твар, която явно не я свърташе на едно място. Най-подир непознатият насочи вниманието си към мен. Сетне мигом отвърна поглед и съсредоточено зазяпа небето.
— Дошъл съм да търся онзи, който е известен като Скийв магьосника — рече ми той.
Сега беше мой ред да подскоча. Доколкото бях информиран, никой освен Аахз и чирака му не знаеше кой съм, какво представлявам, а още по-малко къде се намирам.
— О, това съм аз! — блъвнах, като съвсем се забравих и използвах истинския си глас.
Ездачът обърна към мене ужасени очи, заставяйки ме да си припомня как точно изглеждам.
— Туй ми й господарят! — поправих се набързо. — Стой тука… ша го доведа.
Завъртях се на пети и чевръсто хлътнах в хана. Вътре ме чакаше Аахз.
— Какво има? — подхвърли.
— Той е… иска да говори със Скийв… тоест… разбираш ли? — запънах се нервно аз.
— Е, и? — натърти демонът. — Тогава що щеш тук? Излез навън и поприказвай с човека.
— В тоя вид?
Аахз опули жълтите си зъркели към тавана, силно ядосан.
— На кой му пука как изглеждаш? — лавна. — Хайде, момче. Този гостенин е напълно непознат!
— На мен! — заявих аз, като се изпъчих горделиво. — Той питаше за Скийв магьосника и си помислих…
— Той какво? — прекъсна ме люспестият.
— Попита за Скийв магьосника — повторих, докато скришом изучавах очакващата отвън фигура.
Ездитната птица клъвна нещо в праха.
— Струва ми се, че е войник — допълних.
— Струва ми се изплашен — сопна се Аахз. — Следващия път може би ще трябва да си малко по- пестелив с маскировката.
— Мислиш ли, че е ло-ло-ловец на демони? — заекнах, без да умувам много.
Вместо да отговори на въпроса ми, моят наставник рязко се извърна от прозореца.
— Щом иска магьосник, ще му дадем такъв — промърмори. — Бързо, чирако, шляпни върху мене образа на Гаркин.
Както отбелязах по-рано, майстор Гаркин беше първият ми инструктор по магия. Той бе една от любимите ни и най-често използвани маскировки — внушителна фигура с прошарена брада. Можех да я направя дори и насън.
— Достатъчно добре, момче — примлясна Аахз, оглеждайки със задоволство резултатите от моята работа. — Сега ме следвай плътно и остави старшият да говори.
— Ама в тоя ли вид? — възкликнах.
— Отпусни се бе, човек — успокои ме той. — За този диалог на високо равнище аз съм ти. Разбра ли?
Демонът вече бе тръгнал към вратата, без да изчака отговор, като по такъв начин не ми предложи никаква друга възможност, освен да го последвам.
— Кой иска аудиенция с великия Скийв? — изрева Аахз с резониращ бас.
Мъжът върху птицата ми хвърли още един неспокоен поглед, сетне застина в официална поза.
— Идвам като пратеник на Негово най-благородно величество Родрик Пети, крал на Посилтум, който…
— Я, къде е пък туй чудо? — прекъсна го Аахз.
— Извинете? — примига нашият гост.
— Посилтум — викна колегата ми. — Къде се намира?
— А-а-а! — рече пратеникът, внезапно проумял. — Това е кралството право на изток оттук… На отвъдния бряг на Кехлибарената река… Няма как да не го уцелите.
— Хубаво — кимна Аахз. — Давай нататък.
Онзи си пое дълбоко дъх, поколеба се и сбърчи вежди. Изглежда, че нишката на мисълта му се беше скъсала.
— Крал на Посилтум — подсказах му аз.
— О, да. Благодаря — посланикът пусна бърза усмивчица, придружена от още по-бърз поглед, и продължи: — Негово величество изпраща своите уважения и поздравления на господина, известен като Скийв магьосника…
Тук поспря и очаквателно изви врат към Аахз. Бе възнаграден с едно учтиво кимване. Удовлетворен, мъжът подзе отново:
— Нашият владетел приканва Скийв да дойде в двора на Посилтум, за да може да прецени дали е подходящ за поста дворцов магьосник.
— Не се чувствам достатъчно квалифициран да отсъждам дали някой монарх
— А, не! — спешно се поправи пратеникът. — Всъщност кралят ни желае да прецени вашата пригодност.
— О-о-о! — демонът се престори, че току-що е проумял какво се иска от него. — Това е съвършено различна работа. Добре, добре. Покана от… кого беше?
— Родрик Пети — обяви онзи върху птицата, високомерно вирнал глава.
— Ясно — измърка Аахз и широко се ухили. — Никога не съм отказвал пети!
Настъпи изкуствена пауза.
Мъжът примигна, намръщи се, а сетне въпросително ме погледна. Свих рамене, защото и аз самият не схванах шегата.
— Можеш да кажеш на Негово величество — продължи моят наставник, без да забележи двойното ни объркване, — че съм щастлив да приема милостивата му покана. Ще пристигна в двора му колкото по-рано ми е удобно.
Посланикът се нацупи.
— Струва ми се, че благородният Родрик желае вашето незабавно присъствие — подчерта той с мрачен тон.
— Е, разбира се — парира спокойно Аахз. — Ама че съм глупав. Ако се възползваш от нашето гостоприемство тази нощ, аз и моят асистент тук ще имаме изключителното удоволствие да те придружим сутринта.
Усещам, когато ми подават реплика. Пуснах една лига и оголих зъби към пратеника. Той ми отвърна с ужасѐн поглед.
— Всъщност — припряно изрече — аз наистина трябва да тръгвам. Ще предам на Негово величество, че вие скоро ще дойдете.
— Сигурен ли си, че нямаш мерак да останеш? — попита с надежда Аахз, скрит под маската на Гаркин.
— Определено! — човекът едва не изкрещя своя отговор, докато извръщаше птицата си настрани от нас.
— Хм, добре — заключи Аахз. — Може би ще успеем да те настигнем някъде по пътя.
— В подобен случай, господа, ще искам да ми дадете аванс… тоест ще направя всичко възможно, за да обявя вашето пристигане.
Вдигнах ръка да му махна за сбогуване, но той вече се движеше в бърз ход и подтикваше ездитната си твар към още по-голяма скорост, като напълно ме игнорира.
— Отлично! — възкликна демонът, потривайки алчно длани. — Дворцов магьосник! Каква блага работа! А денят започна тъй отвратително…
— Ако мога да те прекъсна — прекъснах го, без да се церемоня, — в твоя план има един дребен
