пропуск.
— М-м-м? Какъв?
— Аз не ща да бъда дворцов…
Както обикновено, моят протест изобщо не намали ентусиазма му. Зачервените му очи се облещиха.
— Момче, ти дори чирак на вълшебници не искаше да ставаш — грубо ми напомни той. — Сърцето те теглеше да бъдеш крадец. Ех, ето ти сега добър компромис. Като дворцов маг ще заемаш цивилна служба… а пък цивилните служители са крадци от далеч по-голям мащаб, отколкото някога си и мечтал, че е възможно.
ГЛАВА ТРЕТА:
Деветдесет процента от всяка бизнес сделка се свеждат до това да съумееш да се продадеш на клиента.
— Чакай да видя дали съм те разбрал по същество — рекох аз предпазливо. — Да не би да ми казваш, че те вероятно
Не можех да повярвам, че съм изтълкувал лекцията на Аахз правилно, ала той просия ентусиазиран.
— Точно така, младок — одобри мисълта ми люспестият ментор. — Сега вече го загря.
— Не, не съм — настоях. — Туй е най-шашавото нещо, което съм чувал! За Бога…
Аахз простена и скри лице в шепите си.
Тая сценка се повтаряше непрекъснато, откак напуснахме хана, а три дни демонски стенания са малко повече, отколкото човек би могъл да понесе.
— Съжалявам, учителю — сприхаво процедих аз, — но просто не ти вярвам. Приемал съм много работи, дето си ми казвал, ей тъй, на доверие, обаче това… това противоречи на здравия разум.
— Че какво общо има тук някакъв си здрав разум? — избухна внезапно Аахз. — Ние говорим за събеседване при наемане на служба!
При този изблик Батъркъп изпръхтя и отметна муцуна, което ни принуди да отскочим извън обсега на рога му.
— Мирно, друже! — сгълчах го успокоително.
При все че продължи да врътка очи, еднорогът стоически поднови своето тежко дело, без да потроши натоварената с нашите вещи тарга, която влачеше след себе си. Макар подобни инциденти вече да се бяха случвали в хана, двамата с Батъркъп се спогаждахме доста добре и той обикновено ми се подчиняваше. Точно наопаки, демонът и конят така и веднъж не успяха да смелят брашно, особено когато моят наставник решеше да повиши гневно глас.
— Чисто и просто е нужна малко кротост — уведомих самодоволно Аахз. — Хубаво ще бъде някой път да опиташ.
— Вместо да се фукаш със съмнителното си разбирателство с животните — остро отвърна люспестият, — да беше извикал твоя дракон обратно. Само това ни трябва — да го оставим да вдигне на крак цялата провинция.
Бързо се огледах. Прав беше. Придобивката от Пазара на Дева бе изчезнала… отново.
— Глийп! — позовах. — Ела тук, приятел!
— Глийп! — долетя в ответ.
Храсталакът от лявата ни страна се раздели и оттам се показа главата на дракона.
— Глийп? — рече той, като наклони мустакатата си морда.
— Я ела тук! — повторих.
Моят любимец не се нуждаеше от повече подканяне. Изскочи на открито и се затътри към мен.
— Продължавам да твърдя, че трябваше да оставим тоя глупав звяр в хана — промърмори Аахз.
Не му обърнах внимание, защото проверявах дали багажът, който бе увесен като дисаги върху гърба на дракона, е все още добре затегнат. Впрочем аз самият смятах, че мъкнем прекалено количество лични вещи, но демонът от Перв настоя. Глийп се опита да ме мушне любовно с глава и без да ща, поех в ноздрите си малко от дъха му. За момент се почудих дали колегата действително не е бил прав да иска да го зарежем нейде.
— Какво разправяше за интервютата при наемане на работа? — попитах с цел хем да сменя темата, хем да скрия факта, че съм се задушил.
— Момче, знам, че звучи невероятно — начена Аахз с внезапна откровеност, — пък и наистина си е тъй, но много неща са за дивене, особено в това измерение. Туй обаче не означава, че не ни се налага да се справяме с тях. Прав ли съм?
Тези фрази ми дадоха време да поразмисля. На мнозина би се видяло странно да имат за спътници демон и дракон. Всъщност, ако ми останеше свободна минутка да го преценя, комай и на мен би ми се сторило съвсем фантастично!
— Добре, господине — съгласих се най-накрая. — Мога да приема съществуването на невероятното като действителност. Сега пробвай пак да ми разясниш оная история с дворцовото магьосничество.
Еднорогът изпръхтя.
Тръгнахме отново, та Аахз да може да си подреди думите. За разнообразие Глийп се повлече кротичко до Батъркъп, вместо да хукне на поредното си проучвателно пътуване встрани.
— Виж дали това ще ти се стори смислено — обади се най-после моят ментор. — Дворцовите магьосници не вършат много работа… поне вълшебническа. Тях ги държат най-вече за показ, като символ на ранга, за да демонстрират, че един двор се е замогнал достатъчно, та да наеме маг. Твърде рядко се случва да ги извикат да направят нещо. Ако беше шут, щеше да ти се спука гьонът от задачки, но ти си в друга категория. Запомни, Скийв: повечето хора се плашат от магическото изкуство и го използват колкото е възможно по-малко.
— В такъв случай — уверено подхвърлих аз — значи са ме наели. По нищонеправене мога да изляза срещу всеки магьосник на Буна.
— Тук спор няма — сухо отбеляза Аахз. — Само че проблемите не са чак толкоз лесни. За да запазиш службата, не са нужни почти никакви усилия. За да я получиш обаче, току-виж доста си се поозорил.
— О! — въздъхнах с облекчение.
— Разбираш ли, момко, ще трябва да спечелиш краля и вероятно неговите съветници — продължи демонът. — Ще се наложи да ги впечатлиш със
Намръщих се.
— Туй пък как да го схващам?
— Слушай, младо. Нали вече ти обясних, че един дворцов маг е фасада, фигура за показ… Те ще търсят някой, който биха искали да се мотае из двора им, някой, дето е внушителен на вид — независимо дали върши нещо, или не. Ти си длъжен да излъчваш сто процента самоувереност. И което е най-важно, ще трябва да изглеждаш досущ като чародей… или най-малкото така, както те си мислят, че изглеждат господа чародеите. Ако съумееш да се облечеш като магьосник, да говориш и да се държиш като магьосник, може би никой няма и да забележи, че на Скийв му липсват съответните способности.
— Благодаря ти, Аахз — направих гримаса. — Наистина сътворяваш чудеса, за да вселиш у мен кураж.
— Хайде, не се цупи — сгълча ме зеленият демон. — Знаеш как да левитираш относително големи предмети, можеш донякъде да летиш и тъкмо навреме се изпедепса в хватката с преобразяването. За прост новак се справяш съвсем добре, но не се самозалъгвай, че си близо до ранга на пълновластен вълшебник. Ще възразиш ли нещо?
