Митични представи

Прав беше, разбира се, ала щях да се изям, ако си го признаех.

— Щом съм такъв спънат незнайко — рекох студено аз, — защо сме се запътили да ставам дворцов магьосник?

От яд Аахз ми се озъби.

— Ти, момче, не слушаш какво ти говоря — изръмжа. — Да задържиш службицата, когато веднъж си я докопал, е нищо работа. С това можеш да се нагърбиш и сега. Номерът е да успеем да те назначат. За късмет, с няколко малки промени и леко обучение, мисля, че ще сколасаме да те подготвим за възпитаното общество.

— Какви промени? — попитах, раздразнен от собственото си любопитство.

Аахз направи цяло представление, оглеждайки ме от главата до петите.

— Като за начало — рече, — в начина, по който се обличаш.

— Че какво му е лошото на този начин? — възразих отбранително.

— Нищо му няма — отвърна той с невинен гласец. — Е… ако, разбира се, искаш хората да те смятат за някакъв селяндур с фъшкии по обувките. Естествено, ако желаеш да бъдеш видна дворцова фигура, то е друга история. Никой уважаван магьосник не би се оставил да го спипат в подобни одежди.

— Но аз съм уважаван магьосник! — заявих.

— Нима? От кого?

Тук ме хвана натясно, така че потънах в мълчание.

— Това по-специално бе причината да демонстрирам предвидливост и да вземем някои нещица от хана — продължи Аахз, като с широк замах посочи товара на Батъркъп.

— Пък аз си помислих, че просто плячкосваш каквото свариш — подхвърлих сухо.

— Момче, внимавай к’ви ги плещиш — предупреди ме той. — Всичко туй е само заради теб.

— Ами-и? И не очакваш нищичко за себе си от цялата сделка?

Язвителността ми, както винаги, му убягна.

— О, да, ще се навъртам наоколо — призна си люспестият. — По този въпрос нямай грижа. Пред хората аз ще бъда твоят чирак.

— Моят чирак?

Службата изведнъж взе да ми се вижда далеч по-хубава.

— Пред хората! — бързо повтори Аахз. — Насаме ще продължаваш с уроците си постарому. Сещай се за това, преди да проявиш излишна игривост със своя „калфа“.

— Абсолютно, сър — уверих го. — Та какво казваше да променя в начина си на обличане?

Той косо ме изгледа: явно бе станал подозрителен заради моето въодушевление.

— Не че ми има нещо, както съм си и така — добавих, а сетне се начумерих театрално.

Последното сякаш уталожи подозренията му.

— Впрочем така нищо не ти е наред — изръмжа демонът. — Извадихме късмет, че когато ги пропъдихме заедно с Исстван, ония двамина импа зарязаха по-голямата част от своите дрехи.

— Хигинс и Брокхърст?

— Да, точно за тях говоря — усмихна се зловещо на спомена си Аахз. — За имповете ще ти кажа едно. Може да са по-слаби търговци от деволите, ама пък се обличат веднъжким.

— Трудно ми е да повярвам, че целият този багаж, дето го опакова, са само дрешки — скептично отбелязах аз.

Моят наставник изпухтя:

— Разбира се, че не са. Има и специални ефекти.

— Как, специални ефекти?

— Нищо ли не помниш бре, момче? Споделих с тебе всичко това още когато се видяхме за пръв път. Колкото и да е лесна дадена магия, не можеш да я оставиш да изглежда лесна. Трябват ти няколко паса с ръцете, да издърдориш нещо неразбрано — нали се сещаш, както работеше Гаркин.

Колибата на майстор Гаркин, където за сефте се запознах с магическото изкуство, бе пълна със свещи, флакончета с чудати смески, прашасали книги… беше си истинско тайнствено леговище! Естествено оттогава насам бях открил, че повечето от такъмите му изобщо не са необходими за същинското действие на вълшебствата.

Започнах да прозирам какво има предвид Аахз, щом рече, че ще трябва да се науча да правя зрелище.

— Разполагаме със сума ти работи, които можем да вградим в твоето представяне, Скийв. Преди да си отиде, Исстван остави доста вехтории. А когато ги разопаковаме, нищо чудно да видиш някои познати вещи. Мисля, че имповете са си услужили с част от оборудването на Гаркин и са го домъкнали в хана. Бас ловя.

— Така ли? — попитах, наистина заинтригуван. — Взели ли са бакъреното котле на стария майстор?

— Котле ли? — намръщи се моят первски ментор.

— Нима не помниш? — притекох му се на помощ. — Когато пристигна, ти го използва да пиеш вино от него.

— Вярно, бе! Струва ми се, че го мярнах. Защо?

— Нямам специална причина — невинно отговорих аз. — Просто винаги ми е харесвало.

Докато в началото на своето чиракуване наблюдавах Гаркин, бях проумял, че в това бакърче се крият някакви тайни, които умирах да разбера. А и си давах сметка, че (ако е възможно) бих ги запазил като изненада за Аахз.

— Ще се наложи да сторим нещо и за физическия ти вид — продължи замислено демонът.

— Какво му…

— Прекалено си млад! — отвърна той, предугаждайки въпроса ми. — Никой не назначава млади магьосници. Все искат да вземат някого, дето се е поочукал. Да речем, че ние…

Млъкна внезапно и изви врат, за да поогледа наоколо.

— Момче — бавно произнесе, като изучаваше небето, — твоят змей пак липсва.

На бърза ръка се озърнах. Прав беше.

— Глийп! — викнах. — Тука, приятел.

Драконската глава се появи от дълбините на гъсталака зад нас. От устата му висяха краката на нещо хлъзгаво, но преди да успея да го идентифицирам точно, моят любимец преглътна и онуй, каквото и да беше, изчезна завинаги.

— Глийп! — гордо обяви той, после облиза бърни с дългия си раздвоен език.

— Глупав дракон — мрачно измърмори Аахз.

— Евтин е за хранене — контрирах аз, разчитайки на стиснатата природа на демона.

Докато чакахме звярът да ни настигне, имах достатъчно време да осъзная, че за пръв път нямам нито морални, нито етични проблеми, загдето участвам в един от плановете на Аахз. Ако нищо неподозиращият Родрик Пети се подлъжеше по нашия маскарад и ни наемеше, бях сигурен, че кралят ще получи много повече, отколкото се е договорил.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА:

Ако подобаващите приготовления са направени и всички необходими предпазни мерки — взети, успехът на всяко организирано събитие е гарантиран.

ЕТЕЛРЕД НЕГОТОВИЯ

Свещта се запали от едно-едничко бръсване на мисълта ми.

Духнах я доволен и пак опитах.

Кос поглед, мигновена концентрация на волята и все още димящият фитил отново лумна.