ГЛАВА ПЪРВА:
Дракони и демони, и крале… Боже мой!
— Това място смърди! — изръмжа моят люспест ментор, докато се вглеждаше от прозореца в дъжда.
— Да, Аахз — кимнах кротко.
— Туй пък какво значи? — изстреля той, обръщайки пъстрите си златисти демонски очи към мен.
— Значи — преглътнах аз, — че съм съгласен с теб. Кралство Посилтум и по-специално дворецът смърдят до небесата — и в преносен, и в буквален смисъл.
— О, каква неблагодарност! — призова Аахз към тавана. — Загубих магическите си способности заради един глупав шегаджия и вместо да се съсредоточа да си ги върна, аз си намирам някакъв чирак будала, чиито стремежи не надминават идеята да стане крадец, обучавам го, инструктирам го и му уреждам работа, за която получава повече пари, отколкото може да изхарчи за два живота, и к’во става накрая? Той се оплаква! Вероятно си мислиш, че сам щеше да се справиш по-добре?
Дойде ми наум, че неговите напътствия също така доведоха дотам да ме обесят, вмъкнаха ме в коварен дуел с един майстор магьосник и съвсем наскоро ме поставиха в незавидното положение да се опитвам да спра най-голямата армия на света посредством шепа изпаднали демони. Освен това ми хрумна, че сега не е най-подходящият момент да изтъквам тези дребни, опъващи нервите инциденти.
— Съжалявам, сър — заугодничих. — Посилтум е наистина твърде приятно място, за което си струва да работиш.
— Но то смърди! — заяви той и пак се обърна към прозореца.
Сподавих дълбока въздишка. Ориста на магьосника не е щастлива. Това го откраднах от една песничка, която Аахз току си подпява… най-вече фалшиво. Все по-силно осъзнавам колко верен е този глуповат стих. Като дворцов маг на своя крал напоследък аз претърпях много повече, отколкото изобщо съм се надявал.
Всъщност владетелят на Посилтум не е моят крал. Аз съм
Аахз от Перв също не е
Виж, Глийп обаче определено е мой дракон. Само попитайте ментора ми. Или — още по-хубаво — когото и да било от двора на Посилтум. Всеки път, щом моят любимец обърне всичко с главата наопаки с игривото си палуване, укоряват мен и Джей Ар Гримбъл, кралският канцлер, приспада от собствената ми заплата щетите. Естествено това разстройва Аахз. Освен че се грижи за моята магьосническа кариера, люспестият наглежда и общите ни финанси. Е, тук се изразих малко слабо. Той безсрамно смуче кралството като пиявица с всяко монетно възнаграждение, което успее да изтръгне за нас (а туй хич не е лесно!), и следи за нашите разходи. Стане ли обаче въпрос за харчене на придобитото ни с мъка богатство, Аахз по-скоро би се разделил с чирака си. Както сами се досещате, на тая тема доста спорим.
Ала Глийп ме разбира, което е сред причините да го държа при мен. За дракон бебе с речник от една дума той е твърде интелигентен и схватлив. Аз отделям голяма част от времето си да му обяснявам моите неприятности и Глийп винаги ме слуша внимателно, без да ме прекъсва, да влиза в спор или да ми крещи колко съм глупав. Това го прави по-добър компаньон от Аахз.
Можеш много да проумееш за нечий стил на живот, ако единственият, от когото получава симпатия, е дракон.
За лош късмет точно този ден бях лишен от компанията на моя любимец. Валеше дъжд, а когато в Посилтум вали, не се шегува. Глийп е прекалено едър, за да живее при нас, пък и пороят бе направил двора непроходим, тъй че аз не можех да стигна до конюшнята, където драконът беше устроен. Нещо повече: не исках да рискувам да бродя из залите на замъка, понеже се боях да не налетя на краля. Случеше ли се така, той несъмнено би ме попитал кога смятам да взема мерки за това отвратително време. Контролът на времето не спадаше към тогавашните ми умения и Аахз строго ме бе предупредил на всяка цена да избягвам темата. Ето защо днес бях заседнал в апартамента си, изчаквайки стихията да спре. Само по себе си това не би било толкова кофти, ако не беше фактът, че делях същия апартамент с первекта Аахз. Дъждът го правеше заядлив, или може би следва да кажа — по-заядлив от обичайното. Предпочитам да ме заключат в малка клетка с някоя ядосана паякомечка, отколкото да бъда на четири очи с тоя господин, когато той е в лошо настроение.
— Все би трябвало да има
— Би могъл да ме понаучиш да пътувам сред измеренията — предложих с надежда.
Това беше една област от магията, в която той упорито отказваше да ме просвещава. Както споменах по-рано, Аахз е демон, което е съкратеното обозначение за „дименционен пътешественик“. Напоследък болшинството от близките ми приятели бяха демони и аз горях от желание да прибавя пътешествието из измеренията към своя скромен списък от умения.
— Момче, не ме карай да се смея — изсмя се грубо моят наставник. — Със скоростта, с която усвояваш, ще ми трябват повече от двеста години да те науча.
— Ох — въздъхнах аз обезсърчен. — Е, добре, не би ли могъл да ми разкажеш за тази Двестагодишна обсада?
— Двестагодишната обсада… — промърмори замечтано Аахз и леко се усмихна на себе си. Известни са случаи, когато големи групи въоръжени мъже са пребледнявали и видимо са се разтрепервали пред усмивката на ментора ми. — Няма какво толкова да ти разправям — захвана той, като се подпря на масата и надигна солидна глинена кана с вино. — Беше между мен и един друг магьосник, Диз-Не. Сополив мъничък новак… ти малко ми приличаш на него.
— А какво стана? — подтикнах го аз, за да отклоня колкото е възможно по-бързо разговора от моя милост.
— Ами щом разбра, че не може да ме бие, премина в отбрана — припомни си Аахз. — Като маг не беше нищо особено, но знаеше защитните заклинания. Цели два века успя да се уварди от мен, макар че междувременно изчерпахме повечето от вълшебните енергии на това измерение.
— И кой спечели? — притиснах го нетърпеливо.
Люспестият повдигна вежда над ръба на каната с вино.
— Аз ти разказвам историята, момче — натърти. — Сам си дай сметка.
Дадох си сметка и преглътнах с мъка.
— Уби ли го?
— Нищо толкова приятно — усмихна се Аахз. — Онова, дето направих, щом пробих през защитата му, ще продължи доста повече от двеста години — но ти гарантирам, че няма да му е досадно.
— Защо се бихте? — попитах с отчаяно усилие да задържа образите, които умът ми раждаше един през друг.
— Той отмъкна парите от важен залог — сви рамене моят ментор и пак гаврътна от аленото питие.
— И туй ли беше всичко?
— Това е достатъчно — мрачно настоя събеседникът ми. — Залагането е сериозна работа в каквито и да
