една яка прегръдка.
— В плът! — намигна ми тя и здравата се притисна към мен.
Температурата ми се покачи с няколко градуса, а може би се повиши температурата на стаята. Явно Тананда оказваше такъв ефект върху моя милост — и върху стаите. Съставена от пищни криви, с грива от светлозелена коса, подчертаваща нейния приятен мургав тен и овала на лицето, тя бе в състояние да спре двайсетина кавгаджии само с усмивка и дълбока въздишка.
— Виж какво, той не е единственият в апартамента — сухо отбеляза Аахз.
— Здрасти бе, Аахз! — извика моята възхитителна компаньонка, скочи от скута ми и се хвърли в обятията на первекта.
Големината на Танандината обич може да бъде надмината само от нейната готовност да я споделя. Аз обаче тайничко вярвах, че девойката ме харесва повече от Аахз. Вярата ми бе подложена на изпитание, тъй като техните приветствия продължаваха и продължаваха.
— Ъ-ъ-ъ… какво те доведе насам? — прекъснах ги най-накрая.
С последното си заработих свиреп поглед от ментора, но на Танда и окото й не мигна.
— Ами — усмихна се тя, а върху бузите й се образуваха трапчинки — бих могла да ви кажа, че просто бях наблизо и ми хрумна да намина, ала това няма да е точно. Истината е, че имам нужда от дребна услуга.
— Думай каква — заявихме едновременно с Аахз.
Спътникът ми е скръндза, аз пък съм шубе, но когато става въпрос за Тананда, човек по-добре да не се хваща на бас за тези наши черти. В миналото тя ни беше помогнала да излезем от едно-две трудни положения, така че и двамата смятахме, че й дължим нещичко. Фактът, че ни бе съдействала да се наврем в не по-малко на брой още по-трудни ситуации от ония, от които ни помогна да се измъкнем, изобщо не ни хрумваше. Освен това беше
— А, нищо особено — въздъхна тя. — Трябва мъничко да напазарувам и се надявах, че ще използвам някой от вас двамката да ми кавалерства, като носи покупките.
— За днес ли говориш? — начумери се Аахз.
— Всъщност за следващите два-три дни — уведоми го Тананда. — Ще отнеме навярно към седмица.
— Не мога — въздъхна моят наставник. — Утре би трябвало да служа като рефер на срещата между Големия Юлий и генерал Злабрадва. Някаква възможност да го отложиш до идната седмица?
— М-м-м… Аахз, не си мислех за теб — рече Танда, оглеждайки съсредоточено тавана. — Бях се сетила за Скийв. Заедно с него ще успея да се справя.
— За мен? — примигнах.
Первектът се намръщи отново.
— Изключено — заяви той. — Момчето не може да си играе на прислужник заради тебе. Това е под неговото достойнство.
— Не, не е! — изкрещях. — Имам предвид, че след като няма да бъде под твоето
— Не аз съм дворцовият магьосник на Посилтум — изтъкна демонът.
— Тогава ще се маскирам! — контрирах. — Превъплъщението е сред най-добрите ми магии. Ти самият го казваш.
— Мисля, че твоят люспест зелен ментор мъ-ъ-ъничко ревнува — забеляза Тананда, като ми намигна крадешком.
— Да ревнувам? — избухна Аахз. — Аз? Да ревнувам от един малък… — той млъкна и загледа ту девойката, ту мен, понеже се усети, че е налапал въдицата. — Ох, предполагам, че ще стане — изръмжа най-подир. — Давай, вземи го — макар да не мога да си представя какво очакваш да намериш в това задръстено измерение, дето да си струва да го купиш.
— О, Аахз! — разсмя се Танда. — Ти си голям чешит. Да пазарувам на Буна? От време на време може да съм леко фър-фър, обаче не съм откачена.
— Искаш да кажеш, че ще ходим в други измерения? — запитах с жар аз.
— Разбира се — кимна тя. — Чака ни един доста обширен маршрут. Първо ще отскочим до…
— Какво е маршрут? — полюбопитствах.
— Стоп! — викна Аахз, вдигайки десница за мълчание.
— Но аз просто…
— Стоп, думам ви!
— Ние…
— Стоп!
Нашият разговор действително спря и двамата с Тананда насочихме вниманието си към господина. Мелодраматично бавно той скръсти ръце на гърди.
— Не — отсече.
— Не? — изпищях. — Ама, Аахз…
— Няма „Ама, Аахз“ — ревна ми той. — Казах „не“ и имах точно това предвид.
— Чакайте малко — намеси се момичето, като застана между нас. — Какъв е проблемът, первекте?
— Ако си въобразяваш, че ще оставя своя чирак да се шляе из измеренията сам и беззащитен…
— Аз ще бъда с компания — запротестирах. — Тананда ще е с мен.
— … готова мишена за всеки идиот, който иска да утрепе демон — продължи Аахз, без да обръща внимание на моето избухване. — Само за да разполагаш с товарно животно за твоята пазарна екскурзия… е, по-добре ще е да премислиш още веднъж.
— Свърши ли? — сприхаво попита Танда.
— Засега — кимна менторът, изглеждайки я не по-малко кръвнишки.
— Първо — започна тя, — както изтъкна Скийв, ако си си дал труда да слушаш, той няма да е сам. Това означава, че, второ, няма да бъде беззащитен. Може и да не съм си платила членския внос в Гилдията на убийците, но то не гарантира, че съм забравила всичко.
— Да, Аахз — вметнах.
— Трай, хлапе — отряза ме той.
— Трето — продължи Тананда, — трябва да престанеш да мислиш за Скийв като за хлапе. Той спря армията на Големия Юлий, нали така? И освен това е твой чирак. Предполагам, че през последните две години
Туй порази Аахз във втората му поред най-чувствителна точка. Неговата гордост. Най-чувствителната му точка е кесията му за пари.
— Ами-и… — рече колебливо.
— Стига бе, Аахз — примолих се. — Какво може да тръгне чак толкова на зле?
— Умът ми не го побира — сопна ми се мрачно моят учител.
— Не преувеличавай — сгълча го Танда.
— Да преувеличавам! — отново избухна менторът. — Първия път, когато взех нашия господин Чудесний в друго измерение, той си купи дракон, дето нито ни трябваше, нито сме го искали, и насмалко не го убиха в някакъв скандал с банда главорези.
— Беше сбиване, което, доколкото си спомням, Скийв
— Втория път, когато излязохме — продължи Аахз невъзмутимо, — го оставих в едно заведение за бързо хранене, където той на бърза ръка нае за войска половината хаймани на Пазара.
— Те пък спечелиха войната! — възразих аз.
— Не е там работата — изръмжа наставникът. — Работата е там, че винаги, щом нашичкият попадне в друго измерение, се забърква в някоя каша. Той ги привлича като магнит.
— Сега аз ще съм наблизо, така че ще го държа под око — зауспокоява го Тананда с меден глас.
— Ти беше наблизо и първите два пъти — изтъкна навъсен Аахз.
— Ти също! — парира тя.
— Вярно е! — кимна демонът. — Дори ние двамата заедно не можем да го увардим от бели. Вече ясно
