Митично подвеждане

било измерения.

— Ммм… Аахз? — намръщих се. — Когато се срещнахме с Големия Юлий и войниците му, те не бягаха ли от комарджийски дългове?

Ставаше дума за армията, за която споменах по-рано. Понастоящем Големия Юлий и неговите хора се бяха маскирали като щастливи граждани на Посилтум.

— Точно така, момче — кимна Аахз.

— Значи ти затова ми каза, че лихварите акули вероятно ще дойдат да ги търсят — произнесох триумфиращо аз.

— Грешиш — скръцна със зъби демонът.

— Греша ли? — примигнах.

— Не съм казвал, че те навярно ще дойдат да ги търсят. Заявих, че ще дойдат да ги търсят. Можеш да се хванеш на бас. Тук има само два въпроса: кога ще се появят и как ще реагираш ти?

— За „кога“ нищо не знам — отбелязах аз, след като внимателно обмислих първото, а над второто поразсъждавах малко по-длъжко.

— И реши… — подкани ме Аахз.

— Да си вземем парите и да избягаме. Ето защо искам да се науча на дименционни пътешествия. Смятам, че в това измерение няма къде да се скрием, което ще рече да напуснем Буна и да се отправим към по-зелени и безопасни пасбища.

Моят наставник не се трогна.

— Ако ножът опре до кокала — прозина се той, — можем да използваме И- скачача. Докато имаме механични средства да пътуваме до други светове, не е нужно да учиш как да го вършиш по магически начин.

— Хайде стига бе, Аахз! — избухнах. — Защо не искаш да ме просветиш? Какво прави дименционното пътешествие толкова трудно за усвояване?

Первектът ме гледа дълго време, сетне тежко въздъхна.

— Добре, Скийв. Ако желаеш да ме изслушаш, ще се опитам да ти го нахвърлям накратко.

Заслушах се. Заслушах се с всяка пора на кожата си. Аахз не ме нарича често по име, а щом наруши своя обичай, то не е, за да се пошегува.

— Проблемът е там, че пътуването между световете — дори когато се използват пентаграми като маяци и входни врати — изисква да познаваш мястото, към което си се насочил… Трябва да го познаваш толкова подробно, колкото родното си измерение. В противен случай можеш да се упътиш към някой свят, за който и хабер си нямаш, и да попаднеш в него като в капан без изход.

Той спря, за да отпие пак от каната с еликсир.

— Слушай, засега освен Буна ти си посетил само още едно кътче — продължи демонът. — Това беше Дева, където видя преди всичко Пазара. Да, ти го опозна достатъчно и вече знаеш, че той постоянно се променя и преподрежда. Обаче не го познаваш до такава степен, че да се насочиш по няколкото неизменни опорни пунктове (които можеш да използваш) и да се върнеш обратно на него. На практика туй означава, че не си вникнал в никое друго измерение достатъчно добре, та да си сигурен за твоята дестинация2, ако се опиташ да скочиш с магия. Ето защо ти не би успял да пътуваш сред тези пространства, без да прибегнеш до И-скачача! Край на лекцията.

Примигах насреща му.

— Да не искаш да кажеш, че единствената причина да не мога да го направя по магически е, че не знам други светове?

— Това е главната причина — поправи ме Аахз.

— Тогава да вървим! — викнах аз и рипнах на крака. — Ще взема И-скачача и докато чакаме дъжда да спре, ще те помоля да ми покажеш едно-две нови измерения.

— Не бързай толкова! — секна устрема ми моят учител, като като вдигна ръка с възпиращ жест. — Седни.

— Какво не е наред? — опънах се.

— Абе, ти наистина ли мислиш, че тая възможност не ми е хрумнала? — в гласа му се прокрадна нотка на раздразнение.

Поразмислих и седнах отново.

— Защо смяташ, че идеята не е добра? — подхванах вече с по-хрисим тон.

— Има няколко неща, които си пропуснал в своя ентусиазъм — рече той сухо и монотонно. — Най- напред си спомни, че в друго измерение ти ще бъдеш демон. Ако се изключи Дева, която си изкарва парите с междудименционна търговия, повечето светове не посрещат демоните с цветя и червени килими. Факт е, че един такъв пришълец най-вероятно ще бъде атакуван, веднага щом бъде забелязан, от всеки, дето е наблизо, и с всичко, което му е подръка.

Тук Аахз се приведе към мен, за да подчертае думите си.

— Разбери, просто се опитвам да ти кажа, че пътуванията са опасни! После, ако тръгнем на турне и се наврем в шамарите, с какво разполагаме, за да се защитим? Аз съм изгубил своите магически способности, а твоите са все още толкова недоразвити, че на практика не съществуват. И кой ще се справя с аборигените?

— Всъщност колко е опасно? — попитах разколебан.

— Виж, момче, ще ти го обясня ей по този начин — изпухтя менторът. — Ти прахосваш сума време да мърмориш как непрекъснато излагам живота ти на риск с моето крещящо незачитане на заплахите. Така ли е?

— Точно така — закимах енергично аз.

— Ех, сега ти заявявам, че пътешествието, което предлагаш, е действително опасно. Това дава ли ти някаква идея пред к’во ще се изправиш?

Облегнах се назад в стола и разкърших рамене, стараейки се да изглеждам равнодушен.

— Какво ще кажеш да ми дадеш малко от туй вино? — произнесох с небрежен тон.

Както никога, Аахз не пренебрегна молбата ми. Подхвърли каната във въздуха, стана и отиде пак до прозореца. Като се пресегнах с ума си, нежно улових солидната кана и я докарах до протегнатата си ръка, без да пролея нито капка.

Вече ви казах, аз съм дворцовият магьосник на Посилтум. Не е да нямам способности.

— Не се омърлушвай, момче — обади се люспестият откъм прозореца. — Ако продължаваш да се упражняваш, някой ден ще можем да предприемем това турне под твоя защита. Но преди да стигнеш нужното равнище или докато не сме ти намерили магически телохранител, тая работа наистина ще трябва да изчака.

— Предполагам, че си прав, сър — съгласих се. — Просто понякога…

Чу се едно меко БАМФ!, тъй като етерът се разпра и в стаята се появи нов демон. Направо в стаята! В моя личен апартамент в кралския дворец на Посилтум! Преди да се окопитя от изненадата или Аахз да успее да помръдне, за да се намеси, демонът се шльопна в скута ми и лепна на устата ми голяма гореща целувка.

— Здрасти, хубавецо! — измърка. — Как вървят номерата?

ГЛАВА ВТОРА:

Когато се съберат стари приятели, всичко друго губи значение.

ВОЙНАТА, ГЛАДЪТ, ЧУМАТА И СМЪРТТА

— Танда! — възкликнах, като се съвзех от потреса достатъчно, за да обвия ръце около талията й за