Митично подвеждане

— Ти си чул? — удивих се. Та ние току-що го бяхме уговорили.

— Аз имам професионален интерес да съм в течение на тези неща.

— Аха! — изкоментира благоразумно моят ментор. — И какви са залозите?

— Равни за Та-хоу и Вегас. Тоя нов отбор обаче ще побърка всички. Доколкото никой не може да получи информация за тях, смятат ги за сигурни губещи.

— Ако ти дадем поверителни сведения за този неизвестен тим — рече Аахз, зяпайки тавана, — това ще уреди ли сметките ни?

— Вие знаете за „Демоните“? — запита оживен деволът. — Щом знаете, става. Имам ли собствена информация, мога да се окажа единственият на Пазара, който разполага с данни, за да определи истинските шансове.

— Уредено! — заяви моят наставник. — „Демоните“ сме ние.

Е, туй го довърши. За миг Откачалко се свлече в стола си с отворена уста. После надигна глава към нас:

— Искаш да кажеш, че вие финансирате отбора?

— Ние сме отборът… или част от него. Все още го събираме.

Рогатият понечи да издума нещо, но сетне размисли. Стана мълчаливо, тръгна към вратата, поколеба се с една ръка на дръжката, па излезе, без да пророни и звук.

Реакцията му ми се стори някак злокобна.

— К’во ще кажеш за това, момче? — изкиска се Аахз. — Получих информацията, без да платя и цент!

— Не ми хареса как ни изгледа — заявих аз, все така втренчен във вратата.

— О, хайде, хайде. Признай си! Току-що извърших страхотна сделка.

— Аахз — рекох бавно, — какво беше онова, което обичаш да ми повтаряш за бизнеса с деволите?

— Ммм? А, имаш предвид: „Ако си мислиш, че си направил добра сделка с някой девол…!“

Той млъкна и тържествуващото му изражение изчезна.

— „Първо преброй пръстите си, след това крайниците си, след това роднините си“ — довърших вместо него. — Ти наистина ли си сигурен, че сега сключи добра сделка?

Погледите ни се срещнаха и никой от нас не се усмихваше.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА:

Че за какво са приятелите?

Р. М. НИКСЪН

Все още разсъждавахме над затрудненото си положение, когато Дружан прекъсна мислите ни.

— Абе, хора, вие май наистина изживявате някакво затрудненийце — рече той, като обгърна с ръце нашите рамене. — Ако не ви затормозявам прекалено много, бихте ли ме осветлили какво общо има Танда с туй?

По принцип това би трябвало да звучи като обикновена молба. Когато обаче човек се поразмисли, че тя идва от трол, който е един път и половина по-висок от нас и може да скашка главите ни така, както човек смачква грозд, молбата получава силен приоритет, независимо колко учтиво е изразена.

— Ами-и… знаеш ли тази игра, за която говорим? — започна неуверено Аахз.

— Наградата е Танда — довърших непохватно.

Дружан мълчеше. После леко стисна рамото ми.

— Прощавай — усмихна се той. — За миг си помислих, че си казал, че малката ми сестричка била наградата в някаква примитивна зрелищна схватка.

— Всъщност — побърза да обясни первектът, опитвайки се да се измъкне — нашето момче е било там, когато са я заловили.

— Но точно Аахз я вкара в играта — контрирах ловко и се дръпнах на другата страна.

— Вие ли, юнаци, сте я въвлекли в това? — меко попита тролът, а ръцете му твърдо ни задържаха на място. — Аз пък смятах, че сте се помъчили да я спасите.

— Хей! Я по-кротко всички! — разпореди се Гюс, като се намеси в задаващата се кавга. — Никой освен мен няма да съсипе туй заведение. Дружане, пусни хората да седнат и слушай.

Аз самият бях доста спокоен, или поне не възнамерявах да започна бой. Все пак предложението на Гюс се оказа желана промяна на посоката, към която ни бе повел разговорът.

Този път не се нуждаех от увещаване да оставя Аахз да говори. Макар че (ако му отпуснеш юздите) от време на време оплесква от недоглеждане нещата, той е в състояние и ни е изваждал само с приказки от някои наглед невъзможни положения. Сегашното също не направи изключение. Въпреки че ме изненада с придържането си към истината, докато приключи, замръзналите черти на Дружан се бяха смекчили до замислено втренчване.

— Трябва да кажа — отбеляза най-накрая тролът, — че в случая малката сестричка, изглежда, сама се е натикала между шамарите. Вие сте опитали комай всичко, което е било по силите ви, за да осигурите освобождаването й.

— Бихме могли да върнем Трофея — подхвърлих.

Аахз ме срита под масата.

— Изключено — изпръхтя Дружан, — той е чисто и просто подарък на Аахз. Щом докато се е сдобивала с него, Танда е попаднала в беда, това си е само неин проблем. Не можеш да накараш Аахз да се чувства виновен.

— Ами, мога — поправих го.

— Не — заяви тролът. — Единственото приемливо решение е да разглобим тези нехранимайковци на собствената им игра. Вярвам, че ще ми позволите да заема място във вашия отбор.

— Хранех известна надежда — ухили се менторът ми.

— Мен също ме бройте — каза Гюс и протегна каменните си криле. — Не ща да ви оставя да се въвлечете всички в такава разправия без моето успокояващо влияние.

— Виждаш ли, момче? — захили се още по-широко Аахз. — Нещата вече почнаха да се очертават.

— Слушай, Аахз — подзех предпазливо, — дойде ми наум… нали се сещаш за онзи пост — на ездача? Струва ми се, че ще спечелим голямо психологическо предимство, ако нашият ездач седи върху гърба на някой дракон.

— Имаш право.

— О-о, стига бе, сър! Само защото Глийп е малко… Ти „Имаш право“ ли каза?

— Да. Потвърждавам. Правилно — кимна моят учител. — Понякога излизаш с някои добри идеи.

— Леле, пък аз…

— Обаче не с този твой глупав малък дракон — натърти той. — Ще използваме онуй чудовище, което получихме барабар с армията на Големия Юлий.

— Но, Аахз…

— Няма „Но, Аахз“! Хайде, Гюс! Затваряй бараката. Отиваме на Буна да вземем един истински дракон.

* * *

Вижте, Буна е родното ми измерение и каквото и да разправят моите приятели дименционните пътешественици, аз мисля, че в него се живее твърде добре. И все пак, като прекараш повечко време в някои други светове, колкото и приятно познати да ти изглеждат, милите картинки от Буна наистина придобиват малко бозав вид.

Господин Аахз ме изненада, когато ни докара доста на север от Посилтум вместо в собствения ни апартамент в кралския дворец. Полюбопитствах и за разлика от преди менторът ми даде пряк отговор.