включва някои членове на моята собствена армия…
— Не включва — прекъсна го люспестият. — В
В ума ми прозвуча сигнална камбанка. Направих бърза проверка, която само потвърди опасенията ми.
— Ъ-ъ… Аахз… — започнах.
— Не сега, момче — изръмжа той. — Виждаш ли, генерале, целокупните ти параноидни страхове са…
— Аахз! — не мирясвах аз.
— Какво има най-после? — тросна се моят ментор, като се извърна към мен.
— Не сме събрали петима играчи, а само четири.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА:
Имаме непобедим отбор!
— Четирима? — повтори слисан Аахз.
— До пет броя съвсем добре — информирах го високомерно, — а ти, аз, Гюс и Дружан правим само четворка. Един, двама, трима…
— Ясно! Схванах идеята — прекъсна ме моят учител, като изгледа начумерен двамката ми другари. — Слушай, Гюс! Предполагам, че Бърфърт не е с теб, така ли е?
— Хайде, Аахз — сопнах се, — не можем да заявим, че един саламандър е член на отбора.
— Трай, момче. Какво ще отговориш, Гюс?
— Този път не — сви рамене гаргойлът. — Налетя на някакво свое гадже и спонтанно решиха да идат заедно на ваканция.
— Гадже? — запита Аахз, като повдигна вежди.
— Точно така — кимна Гюс. — Можеш да кажеш, че тя му е старо пламъче.
— Хе, старо пламъче — ухили се тролът. — Тая наистина си я бива.
По изключение и
Первектът ядно завъртя очи.
— Само това ми трябваше — простена той. — Не стига, че ни липсва един играч, ами и тези, дето съм ги намерил, са малоумни. Когато приключите напълно, съм открит за предложения къде да търсим пети човек за отбора.
— Аз ще заема мястото — спокойно каза Хю Злабрадва.
— Ти? — преглътнах аз и смехът ми застина.
— Разбира се — потвърди генералът. — Това е мой служебен дълг.
— Може би не съм бил ясен — намеси се Аахз. — Посилтум по никакъв начин не е включен в тая работа.
— Обаче неговият магьосник и чиракът му са замесени — добави натъртено Злабрадва. — Вие и двамата сте граждани на кралство Посилтум, при туй особено известни. Дали ви харесва, или не, моят дълг е да ви защитавам с всички средства, които имам на разположение, а в този случай ще рече — с мен самия.
Не се бях сетил за такъв вариант. В определен смисъл беше доста мило. Въпреки това не умирах от желание Хю да се изложи на опасност за наша сметка.
— Ъ-ъ-ъ… оценявам твоето предложение, генерале — започнах внимателно, — но играта ще се състои много далеч оттук.
— Щом вие можете да издържите пътуването, и аз мога — твърдо заяви Злабрадва.
— Ама ти не разбираш!
— Момче — подсети ме с нотка на размисъл в гласа си Аахз, — защо не му представиш неговите потенциални съотборници?
— Какво? О, съжалявам. Генерал Хю Злабрадва, това е Гюс, а пък това — Дружан.
— Не — усмихна се моят ментор. — Имах предвид да му ги
— Ох! — рекох аз. — Уважаеми генерале, запознай се с останалите членове на отбора.
И докато говорех, развалих магията за преобразяване, „разголвайки“ трола и колегата му в истинския им вид.
— Гюс! — изрева Големия Юлий. — Стори ми се, че познавам гласа ти.
— Здрасти, Юлий! — махна гаргойлът. — Как е пенсията?
— Доста скучна. Хей, налейте си вино!
Каменният Гюс пристъпи напред и взе двете кани с еликсир от отмалелите ръце на генерала, като подаде едната на Дружан. Дойде ми наум, че аз съм единственият човек от екипа, който не печели вино от цялата работа.
Хю стоеше като закован на място, а очите му се стрелкаха от гаргойла към трола и обратно. Беше леко пребледнял, но за негова чест не бе отстъпил дори на инч.
— Е, Злабрадва — ухили се Аахз, — все още ли искаш да се присъединиш към отбора?
Генералът нервно облиза устни, сетне откъсна поглед от Гюс и Дружан.
— Естествено — обяви той. — Ще бъда горд да се бия редом до такива… ценни съюзници. Разбира се, ако те ме приемат.
Това прехвърли горещия картоф в нашите скутове.
— Какво мислиш, Скийв? — запита Аахз. — Ти си шефът.
Поправка: това прехвърли картофа в собствения ми скут. Люспестият има неприятния навик да се отказва от водачеството точно когато положението стане деликатно. Започвах да подозирам, че туй невинаги е съвпадение.
— Е, лорд магьоснико — избоботи Злабрадва, — ще приемеш ли моите услуги за твоята експедиция?
Тук загазих. Никой не би могъл да отрече стойността на генерала в бъдеща битка, но той никога не ми е бил много приятен като личност. А като съотборник…
— Глийп!
Предупреждението обаче закъсня! Преди да успея да се стегна, нещо масивно ме удари отзад и ме просна по лице върху земята. Слизестият език, който се зае с тила на главата ми, и придружаващият полъх на невероятно лош дъх можеха да имат само един-единствен източник.
— Глийп! — оповести гордо любимият ми дракон и за кратко преустанови усилията си да достигне моята физиономия.
— Какво прави тук този глупав звяр? — прогърмя Аахз, без да бъде трогнат от нашето повторно емоционално обединение.
— Питай Злабрадва — подхили се Юлий. — Той го докара.
— Кой, Хю ли? — примигна менторът, който се смая толкова, че забрави за гнева си.
Аз самият бях малко изненадан. Бутнах настрани Глийп, мигом се изпрах на крака и насочих въпросителен взор към генерала.
За пръв път от нашия първоначален сблъсък Хю Злабрадва се чувстваше неудобно. Яростният войн, дето не би трепнал пред армия, магьосник или демон, сега не можеше да ни погледне в очите.
— Той беше… ами след като вие двамата изчезнахте, той просто загуби интерес към всичко — промълви генералът. — Никой друг не смееше да го приближи и аз си помислих… исках да кажа… видя ми се логично да…
— Злабрадва го доведе да играе с моя дракон — разясни тържествуващо Юлий. — Изглежда, че нашият суров генерал има слабост към животните.
