Без излишни приказки Майстора се намести на предната седалка, завъртя педалите на велосипеда и включи фара. Пред посащисаните погледи на официалните гости около кошчето за боклук засия приветлив неонов надпис:
— Ама че шантава работа! Баламосва ни, нали? — прошепна холографният дракон. — Сигурно ни взема за туристи.
Но Церберина не му отговори. Кучката бе втренчила очи във фара на тандема като някакъв заек, спипан през нощта от ловците неправилно да пресича шосето. И в ушите й ехтеше зловещото решение на трибунала в Библиотеката, че е изостанала от времето и вече е настъпил сетният й час.
— Мила госпожице, бихте ли поели функциите на моята асистентка Маргарита? Моля заемете мястото зад мен, но бъдете така добра засега да не пипате дръжките — галантно я покани Майстора и тя послушно възседна втората седалка, зяпнала като хипнотизирана кошчето за боклук, с което всички баби в Библиотеката традиционно плашеха внуците си.
Лъвицата усети, че хватката на Майстора отново се затяга и инстинктът й подсказа, че, ще не ще, тя ще играе главната роля в спектакъла след малко.
— Както всяко гениално нещо, дами и господа, и това чудо на асенизацията функционира много просто — подхвана Майстора като латерна разказа си с леко приповдигнатия глас на опитен екскурзовод. — Моля ви, госпожице Церберина, хванете последователно дръжките, една след друга, все едно, че всеки момент се каним да тръгнем на разходка с велосипеда. Точно така! Чудесно се справяте! — остана доволен той, когато надписът пред казана отначало бавно, а после все по-бързо взе да примигва. — Манипулацията сигурно събужда някои спомени от детството ви, уважаеми дами и господа, когато… — Майстора колебливо огледа пъстрата менажерия, но реши да продължи със оригиналното сравнение от пътеводителя, с което съставителят му толкова се гордееше, като си позволи малка добавка, съобразена с обстоятелствата: — … когато може би се е налагало да забавлявате гостите си, като свирите с гаджето си „Котешкият марш“ на четири ръце. Госпожица Церберина беше така добра да задейства процеса на рециклиране, но за да не стават грешки, процедурата изисква потвърждение от втори упълномощен служител.
Той хвана третата дръжка на тандема и светещият надпис направо пощуря от нетърпение. В следващите няколко секунди лъвицата преживя смъртта си като на кино.
Щом Майстора постави и другата си ръка на волана, надписът пририта като ранено животно и се вцепени. Аурата на Ана-Мария за миг сякаш се раздвои. Милиардите лудуващи искри побеляха като залутани снежинки във виелица. Двете половинки се завъртяха в ледена вихрушка и лъвицата усети как някой я задърпа за косите. Тя взе да се разтегля с протяжен вой, описа вихрена дъга, като върхът на ослепително бялата фуния все повече изтъняваше, докато аурата на Ана-Мария заприлича на величествен рог, сякаш казанът си измайстори
— Ще ти дам аз на тебе едни технологични причини! — изрева драконът и стресна любимата си, която продължаваше да зяпа в казана като сащисано хлапе с надеждата, че Майстора ей сега ще махне с вълшебната си пръчка и любимото й зайче ще изскочи от шапката по живо, по здраво.
— Напразно се тревожите, младежо — рече Майстора, докато слизаше от тандема, но в гласа му звучаха тревожни нотки. — Всичко беше холографна илюзия. Имайте малко търпение. Вашата приятелка скоро ще се върне при нас. Бях забравил, че в момента ремонтната бригада прави профилактика на казана. Уверявам ви, че няма нищо страшно. И друг път се е случвало без… видими последствия.
Драконът се разтрепери и млъкна. Възцарилата се тишина даде най-сетне възможност на Церберина да се окопити. Тя беше направила знаменателно откритие. Значи и прословутият асенизатор можеше да се повреди! Този интригуващ детайл от забуленото в сакрална тайнственост рециклиране я вдъхнови. И тъй като дори от краткото общуване с лъвицата тя се бе убедила в неизчерпаемата й духовна сила, както подобава на отговорен водач на делегация, Церберина тутакси се постара да върне доброто настроение на цялата компания:
— Майсторе, играете ли рум? И без това трябва да чакаме толкова време приятелката ми да се върне. Защо да не поиграем на карти? Който загуби, ще почерпи нещо загряващо. Честно казано, тук ми се струва малко усойно. Само ще ви помоля да внимавате с Трифон Страшни, че много шмекерува!
Въпреки усилията на Церберина обаче играта протече вяло. Майстора току се оглеждаше нервно, сякаш не бе съвсем сигурен, че лъвицата ще се върне, а Трифон Страшни се бе вглъбил в себе си. Благодарение на доразвинтената си от сателитните телевизионни програми фантазия драконът с най-големи подробности си представяше как гадният казан смуква холографното му его и забравя да го изплюе по технически причини.
Естествено, загуби драконът, който май накрая беше насъбрал почти всичките 108 карти. За компенсация влюбената митничарка, превъзбудена от мрачната обстановка в Цеха за рециклиране на герои, бурно изрази любовта си, като мигом го облада без капчица свян. Докато аурите на по-младите и невъздържани членове на делегацията танцуваха във вихрен танц около казана, Майстора използва суматохата, примъкна се до аквариума и за всеки случай помоли изоставената Златна рибка по-бързо да върне лъвицата.
Накрая с нектар от реквизита за освежаване на мъчителите в подземието все пак почерпи той и поизнервените и изтощени участници в драматичните събития се умълчаха.
— Ей, вие май сте си устроили
— Съмнявам се — малко нервно й отвърна той. — Предполагам, че ще имате проблеми със захранването.
Докато Церберина бурно изразяваше радостта си от щастливото избавление на своята приятелка, Майстора внимателно огледа огнената аура на лъвицата и изглежда остана доволен, защото тонът му поомекна:
— И, позволете, да ви поздравя за храбростта, проявена в извънредните обстоятелства, уважаема госпожо. Защото някои ваши приятели май си глътнаха езика. От десетина минути и дума не са обелили.
— Кой? Аз ли? Мен ли имате предвид? — отприщи се драконът, отърсил се най-сетне от лепкавата власт на собственото си въображение и любовната страст на Церберина. — На мене такива работи са ми минали
