Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

през главата в Чечня, че някакъв си скапан казан ли ще ме уплаши!

— Чакай малко, Трифончо! Не го вземай толкова навътре. Майстора искаше да каже, че като истински приятел твърде много си се тревожил за мен, за което искрено ти благодаря! Ама успокой се вече. Ето ме на, тук съм и всичко свърши благополучно.

— Виж какво… — понечи да защити накърненото си достойнство драконът, но Церберина отново го приласка и той най-сетне миряса.

Майстора вежливо се поклони на лъвицата.

— Съжалявам за неудобствата, които ви причиних, мила госпожо, но запленен от вашето обаяние съвсем забравих за профилактиката…

— Кх, кхм — изкашля се някой откъм тежката дъбова врата и после любезен глас, в който се прокрадна ирония, добави: — Майсторе, не е ли време вече да покажете на уважаемите гости Лоното на живота? И внимавайте да не се подхлъзнете, като идвате насам…

Всеки по своему последва съвета на Маргарита — кой гузно, кой с прекалено усърдие, но така или иначе без други произшествия всички успяха да се измъкнат от Цеха за рециклиране на герои. Само лъвицата подозрително се огледа, когато тежката врата морно изскърца зад тях, защото й се стори, че казанът разочаровано въздъхна.

9. Приказка за Тройката

Едва сега, докато си играеше да човърка мислено оракула, Хък осъзна какво му липсва в Библиотеката. Душата му направо гладуваше за вълшебния мирис на гореща китайска храна, жадуваше за лекуващия всяка мъка и терзание шум на прибоя в подножието на дома му, копнееше за галещите кожата утринни лъчи на слънцето, бленуваше за нежния полъх на черноморския бриз и напразно си мечтаеше за спокойствието в тропическата джунгла на Фату Хива, огласяно единствено от кресчендото на безбройните й пернати обитатели. Изчадието на Селдън побърза да го вкара в пътя.

Машината (истерично): Име?

Хък: Както вече добре ви е известно, скъпа приятелко, имам честта да се именувам Хък Хогбен.

Машината (обречено): Лъже. И има наглостта да ме нарича „скъпа приятелко“! При мен се водят цяла сюрия Хогбеновци, но такъв няма. Писна ми от него вече. Няма нито такъв човек, нито такъв герой! Това е!

Хък: А аз що за птица съм тогава?

Машината (гневно): Мошеник, който си крие истинското име, за да ме обърква!

— Браво! — радостно възкликна Фауст и дори си позволи да изръкопляска пред началството. — Напълно съм съгласен. Този тип не само е мошеник, но и контрабандист, а има наглостта се представя за философ. Затова предлагам да го осъдим по бързата процедура и да го изпратим за рециклиране!

Машината (тъжно): Правилникът не разрешава да се рециклира неидентифициран обект.

— Аз от малък съм научен да уважавам правилата и институциите, господа, — любезно възропта Хък, — но моля да не ме обиждате. Макар и да примигвам от време на време, аз не съм някакъв си НЛО.

— Препочтени колега, като гледам накъде отива работата, ми се струва, че пак нищо няма да излезе? — плахо се обърна Павел Иванович Чичиков към младия Селдън. — Какво ще кажете, прелюбезни? Да вземем да прескочим този пуст въпрос, а?

Машината привидно доста напомняше на ония черни сандъци, в които наскоро бяха напъхали програмата Дийп Блу, за да победи световния шампион по шах Каспаров. И въпреки че оракулът на Селдън имаше няколко секции повече, той вече за трети път блокираше още на първия въпрос от анкетата и всички присъстващи с изключение на Хък доста се бяха изнервили. Хък обаче искрено се забавляваше. Той бързо прецени, че оракулът е само опитен образец.

Хари Селдън се почеса по кръглоликата аура. Нещо не беше наред с неговата гордост. Наистина в последно време бе позанемарил подбора на нови служители, но не му се вярваше машината за предсказване и насочване на бъдещето чак толкова да е оглупяла от смяната на обслужващите я поколения. Изглежда този Хък Хогбен се изхитряваше по някакъв начин да й въздейства и да я зацикля.

И защо тоя скапан прототип не бе предвидил появата му в Библиотеката? Но сега не му беше времето нито да посипва главата си с пепел, нито да въвежда ред в своето учреждение. Селдън повика дежурните програмисти и им прошепна нещо. Вуняков, Головодов и Заврънкулкис се напъхаха в оракула и превключиха на ръчен режим.

Машината (студено, с гласа на Головодов): Име?

Хък: Пак съм Хък Хогбен.

Машината (любезно, с гласа на Заврънкулкис): Това псевдоним ли е, драги?

Хък: Не.

Машината (троснато, с гласа на Головодов): Хм! Да не е някой американизиран вариант на истинското ти име бе?

Хък: Да.

— Уф — отърси се от напрежението Павел Иванович и взе да пресмята колко да поиска на този за мъртвите души.

Аурата на Фауст обаче взе нервно да се разхожда. Обиденият митничар с право си помисли, че тия тука жестоко се заблуждават, като си мислят, че работата е потръгнала. Май трябваше да се примири, че Мефистофел пак му се измъкна под носа.

Машината (с гласа на Заврънкулкис): А колко варианта има името ви, драги?

Хък (след кратко замисляне): Ами май че около двеста.

Машината (с гласа на Головодов): И кое е изначалното, така да се каже? Защото…

Хък: Хогбен.

— Не въвеждайте този отговор! — тутакси се намеси Хари Селдън, опасявайки се, че машината отново ще зацикли. — Изтрийте въпроса и го модифицирайте!

Машината (с гласа на Заврънкулкис): А коя е най-ранната разновидност на името ви, драги?

Хък: Хампарцум Магърдич Хампарцумян.

Фауст спря да се разхожда, а Чичиков наостри уши.

Машината (въодушевено, с гласа на Головодов): Ха! Ти да не си онзи Хампарцум, монтьорът от автобазата в Ставропол, дето през хилядо деветстотин петдесет и първа го хванахме, преоблечен, да продава краден бензин на Женския пазар? Не може да бъде! Не ми приличаш на него. Сега се сещам. Тая работа не беше в Ставропол, а в Симферопол. Пък и онзи беше бая мургав татарин и се казваше Хабибджан. Защо лъжеш бе?

Машината (властно, с гласа на Вуняков): Лъже! Резолюция!

— Господа, често да ви кажа, вече ми омръзна непрекъснато да ми приписват чужди думи и после да ме изкарват лъжец — отново се възпротиви Хък, загледан във Фауст.

— Придържайте се към процедурата! — властно нареди на подчинените си Хари Селдън.

Той вече съжаляваше, че първо не провери кои са на смяна. Тия тримата можеха да скъсат нервите на всеки! Но все пак трябваше да им признае, че успяха да придвижат процедурата напред. Дали пък в тях не беше разковничето?

Машината (с гласа на Заврънкулкис): Година на раждане?

Хък: Шестстотин седемдесет и девета.

Машината (с гласа на Головодов): Искаш да кажеш хилядо деветстотин седемдесет и шеста, когато Лавър Федотович Вуняков получи първия си медал за заслуги, така ли?

Машината (дидактично, с гласа на Вуняков): Вторият, Рудолф Архипович. Колко пъти трябва да ви напомням?! Вторият! Първият го получих в хиляда деветстотин трийсет и шеста, още в детската градина, за онзи сигнал срещу префърцунената щерка на Бухарин.

Машината (вежливо, с гласа на Заврънкулкис): И все пак нека да уточним за протокола кога сте роден, драги?

Хък: Вече отговорих. В шестстотин седемдесет и девета.

Машината (мазно, с гласа на Заврънкулкис): Хм. И по кое летоброенийце трябва да я пресмятаме тази годинка, драги?