написала с краката си! — Той огледа изпитателно Томи как ще реагира, но изведнъж забеляза, че е цъфнала пред него от плът и кръв и се увлече, забравяйки за миг, че днес и той е тленен. — И колко пъти ще ти повтарям да престанеш с този наркотик!
— Какво да правя, мишленце? Писна ми от тия виртуални лигавщини. И аз като секретарката ти си падам повече по материалния секс — ухили му се Томи.
— Шефе, не беше той — обади се котаракът Бегемот и грубо прекъсна задушевния им разговорът на интимни теми.
— А ти се научи да говориш като хората! — извиси се гласът на Михаил Александрович. — Само като те видя и започвам да се срамувам, че имаме общ създател. Кой е той и какво не беше?
— Не беше Воланд, шефе. Не той изтрепа ония милиционери!
— Ти пък откъде знаеш? Да не си бил там?
— Бях — излъга Бегемот, защото в този момент в кабинета нахлу мадам Грицацуева с явното намерение да изхвърли вулгарните натрапници.
Котаракът й се озъби, а озадаченият Берлиоз гневно й махна с ръка да ги остави на мира. Притисната от настъплението на противника по двата фланга, повторно унизената и оскърбена секретарка взе да отстъпва, но все пак остави вратата леко открехната, за да издебне подходящия момент за нова, решителна атака.
— Какво чакаш, Бегемот? Я веднага докладвай какво си видял! — просъска Михаил Александрович, а после високо нареди на Томи: — А ти затвори тази врата, че става течение. Нещо взе ме кърши. Снощи май съм настинал…
— Така е, като не те завиват! — не пропусна момента да жегне шефа си Томи и с удоволствие затръшна вратата под носа на мадам Грицацуева.
— Видях господаря си веднага след случката… — колебливо започна котаракът.
Тялото му се изпъна назад и очите му се присвиха в очакване на гневната реакция за предишната си лъжа. Но Михаил Александрович изглежда се тревожеше повече за здравето си, отколкото за морала на Бегемот. Той затършува из бюрото си за хлебна сода.
— Шефе, не можеш да си представиш! — възторжено продължи успокоеният Бегемот и седна на задника си. — Намерих господаря си в клуба „
— Може, може! Дори не подозираш, Бегемот, колко добре може да си го представи! — подметна Томи.
— Ти млъквай! — сряза я Берлиоз, изсипа поне половин пакетче хлебна сода в една чаша, заля я с вода от гарафата и взе да я бърка. — И какво толкова има, Бегемот? Сигурно е отишъл да разузнае какви нови услуги предлагат конкурентите му.
— Ако беше така, шефе, защо се беше отказал от атракцията на седмицата Венера Киренска, дето ни отмъкна почти половината от клиентите и приходите, а го заварих при онази издухана флигорна, жената на Шехриар. Да знаеш…
— Мери си приказките! Намираш се в кабинета ми, а не във вашия бардак! — гневно го прекъсна Михаил Александрович и кой знае защо се почеса по белега на врата.
— Ама, шефе, ти не можеш да си представиш какви неща умее да прави тази Венера Киренска!
— Може, може! Хич не го гледай, че е нисък, охранен и плешив — пак се обади Томи като черна станция.
— Я, марш оттук! — изрева Берлиоз, като се изчерви чак до ушите. — Колко пъти трябва да ти казвам да си затваряш мръсната уста!
За да замаже положението, Михаил Александрович вдигна чашата до очите си и взе да гледа как значителна част от некачествената сода, която от пестеливост си купуваше, се утаява на дъното.
— При секретарката ти ли да почакам, Мишленце? Откога се каня да споделя някои клюки с нея — невинно му се усмихна Томи и се запъти към вратата.
— Връщай се веднага! Няма аз да ти върша работата! Не чуваш ли какви интересни неща разказва Бегемот! — моментално би отбой обърканият Берлиоз и за компенсация се скара на котарака: — А ти престани с тези пикантерии и карай по-накратко! Кое те кара да мислиш, че Воланд не е убил ония идиоти?
— Подуших го, шефе! — победоносно рече Бегемот.
— Какво подуши бе?! Невинността му ли? Аман от екстрасенси! Вчера ходих при една ясновидка и знаете ли какво ми каза? Предрече ми, глупачката, че скоро съм щял да се задомя!
Иззад вратата се чу тежка въздишка, но никой не й обърна внимание, а Бегемот възкликна:
— Не бе, шефе! Него подуших. Помирисах Воланд!
— И на какво миришеше професорът? — сериозно се заинтересува Михаил Александрович.
— Ами, не знам как да го определя?… Не миришеше на себе си…
— Сигурно! — вещо рече Берлиоз. — Кой знае с какви мазила го е цапотила онази ориенталка.
— Виж ти какъв познавач се извъди моят началник — промърмори Томи, но М.А.Берлиоз я изпепели с поглед и тя млъкна.
— Извинявай, шефе, но моят нос не е като твоя! — възмути се Бегемот. — Аз мога да различавам поне три милиарда миризми! Тялото си беше неговото, но Воланд миришеше на друг човек!
— Хм! — кратко коментира съмнителния факт Берлиоз.
— Шефе, трябва да му вярваш! — отново се намеси Томи. — Има научни доказателства, че котките…
— Отдел „Наука“ е два етажа над нас, госпожице Хоуп — студено я прекъсна Михаил Александрович. — Налага се да ви припомня, че вие работите в авангарда, в бойния отряд, в отдела за бързо реагиране на вестник „Втора Земя“ и трябва оперативно да откликвате на актуалните обществени проблеми, а не да се занимавате с отвлечени науки и да си пъхате носа в личния живот на началника си. Като знаете толкова, можете ли да ми обясните какво следва от непроверения факт, че предполагаемият убиец Воланд не е миришел на себе си?
— Следва, шефе, че някой се е намъкнал в неговото тяло и е извършил престъплението — делово отвърна Томи.
— Добре де! Какво толкова? Като хванат Воланд, всичко ще се изясни. Изстискай информаторите си от полицията и гледай да бъдеш първа на мястото, когато го заловят. Бива ли рано-рано сутринта да ме занимавате с разни гадни миризми. И без това ми се повдига!
Микстурата в чашата най-сетне се бе избистрила. Намръщен, М.А.Берлиоз отпи от нея, лицето му се изкриви от отвращение, а киселините в стомаха му мигом реагираха и той закурка като водопровод, по който току-що са пуснали водата.
— Работата е там, шефе, че по-късно тази странна миризма е изчезнала! — запалено рече Томи, без да обръща внимание на стомашните проблеми на шефа си. — Бегемот, не ме карай да преразказвам, а обясни на Михаил Александрович какво точно се случи.
— Значи, когато го подуших, трябва да ти призная, шефе, че малко се уплаших. Знаеш, че не съм страхливец, но от тази неестествена миризма козината ми, честно казано, направо настръхна. — Бегемот тръсна глава сякаш се мъчеше да пропъди и спомена за ужасната воня. — Дето се казва, шефе, почувствах се досущ като
— Бегемот! Сигурен ли си, че героично не си измисляш всичко това, за да отървеш господаря си от възмездието? — недоверчиво рече Берлиоз. — Старанието ти е похвално, ама…
— Не бе, шефе! Честен кръст!
— Пфу! Като те знам какъв безбожник си, хич не ми се кълни! Томи, писна ми да ме баламосвате с разни бабини деветини! Можеш ли да ми обясниш с човешки думи накъде биеш в края на краищата? Какво очакваш от мен?
— Очаквам, скъпи ми Михаил Александрович — тържествено рече Томи, — да ми наредиш заедно с Бегемот да издирим собственика на тази странна миризма.
— Като те знам колко си лукава, Томи, сигурно имаш нещо предвид! Казвай веднага кого смяташ да
