Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

изпълни, ще трябва да умре, горката, защото е много стара. А техният вид е вече на изчезване.

В ниския й пресеклив глас се прокрадна безмерна тъга и събеседниците инстиктивно впериха очи в аквариума.

— Помощничката ти май е по-умна от теб — язвително подметна папагалът Освалд и сърдито обърна гръб на Майстора, за да не съзре предателската сълза в окото му. — Да оставим настрана, че много повече от теб милее за застрашените от изчезване видове! — не се стърпя и накрая все пак изплака болката си последният представител на Neophena monumentalis.

— Ей сега за нула време ще оправя тази работа! Нали затова съм магьосник! — разпалено рече Мерлин, скочи с непривична за възрастта си пъргавина и се запъти към аквариума.

Рибката обаче се отнесе с пълно пренебрежение към добрите му мерения. Тя все така целеустремено плуваше от единия до другия край на своя басейн, сякаш си беше наумила да направи поне десет хиляди дължини преди вечеря. Магьосникът почука по съвършено прозрачната стъклена стена, която го отделяше от вълшебния воден свят на колежката му:

— Златна рибке, имам едно желание!

— Казвай — с досада отвърна пленничката на някогашното ювенилно море от светена вода, от което пипкавият дракон Трифон неволно я бе лишил, и рязко свърна, сякаш ловко отбягна стрелата от харпуна му.

— Искам отново да придобиеш дарбата да изпълняваш три желания! — патетично рече Мерлин.

Златната рибка замръзна в центъра на аквариума и само блестящата потреперваща опашка издаваше чувствата й:

— Това да не е пак някоя зла шега?! За разлика от папагала на мене ми е писнало от черен хумор, да знаеш!

— Защо реши, че се шегувам? — озадачи се старият магьосник и бледото му изпито лице така се издължи, че рядката му бяла брада провисна до пъпа.

— Защото, ако отсега нататък всяко твое трето желание е да си възвръщам способността да изпълнявам три желания, ще изпадна в слугинска зависимост от теб, колега. А пред ангарията предпочитам смъртта, да знаеш! Петстотин години бях робиня на един зъл дух и знам какво е!

— Признавам, че тази постановка на въпроса ми беше убягнала! — повдигна вежди Мерлин и се засмя. — Какво пък! След едно ужасно премеждие преди години се бях зарекъл никога вече да не давам обети, които ме обвързват с непознати, но този случай ми изглежда твърде особен и с чиста съвест ще направя изключение. — Мерлин сложи ръка на сърце и церемониално възвести: — Тържествено се заклевам пред двама… — той се огледа, сантименталните очи на папагала плуваха в печал и умиление от величието на момента и мигом се поправи — …пред трима свидетели, че никога няма да злоупотребя със Златната рибка и да поискам да ми изпълни повече от три желания! — После свали ръката си и се поинтересува с по- обикновен глас: — Така добре ли е?

— Благодаря ти, колега! — промълви Златната рибка, като едва успя да овладее гласа си от вълнение. — А някои глупаци разправят, че си бил зъл магьосник!

— Бях — ухили се Мерлин.

— Искаш ли да чуеш един приятелски съвет? — почти гальовно го попита Златната рибка.

— Само ако не се брои за желание! — весело отвърна Мерлин. — Преди миг дадох обет и никак не ми се ще тутакси да прецапвам една трета от разстоянието до клетвонарушението. Да не говорим пък, че не умея да плувам — пошегува се старият магьосник — и току виж съм се удавил още на плиткото.

Майстора никога не беше виждал главния инспектор по чистотата на нравите в Библиотеката в толкова добро настроение и с интерес следеше развоя на събитията. Дори Маргарита изостави за малко плетката и се загледа.

— Няма да ти се брои. Обещавам! — възкликна Златната рибка.

— Казвай тогава. Умирам си за съвети sine prece, sine pretio, sine poculo — авторитетно рече Мерлин.

Настроението му направо граничеше с еуфория и Маргарита озадачено опули красивите си очи:

— Какво значи покуло?

— Без прошение, без подкуп, без почерпка — вещо преведе Майстора целия латински израз като професионален историк.

— За първи път ми се случва, да знаеш, колега — сякаш взе да се оправдава Златната рибка, че се е нагърбила със задача, която далеч надхвърля пълномощията й. — Някак си отвътре ми дойде! Преди много, много години в една далечна земя си бил обзет от зъл дух. Така ли е? — Внезапно изпосталелият магьосник се изпъна като струна. Изглежда имаше комплекс от злощастното си минало. — Едвам си се отървал от него. Ти сам си знаеш как. Но сега с всяка люспа от тялото си чувствам, че същият този зъл дух пак се навърта наоколо и слухти. Та моят съвет е да се пазиш, защото те грози голяма, бих казала, смъртна опасност!

— За каква смърт става дума, колежке? — не скри любопитството си побледнелият Мерлин, забравил изведнъж за терзанията си да не престъпи неволно клетвата. — За физическа? Или за духовна кончина?

— Не съм много сигурна, но предчувствам, че става дума за ужасна физическа смърт.

Тревогата й чак сподави последната дума.

— Това ли било! — тутакси си възвърна доброто настроение Мерлин. — Че що за магьосник съм, ако се боя от физическата смърт. Нали затова са преражданията! Майната й, с извинение, на физическата смърт, колежке!

Не така обаче мислеше Майстора:

— Уважаеми колега, разбирам напълно личното ви отношение по въпроса и се възхищавам на храбростта ви, но съгласете се, че ако вземем предвид обществения ви пост, всяко посегателство върху Главния инспектор по чистотата на нравите в Библиотеката е покушение срещу устоите на самата Библиотека.

— Много я задълбахте, Майсторе. Та нали може да става дума за най-обикновен инцидент. При цялото ми уважение към колежката смея да заявя, че никой съд няма да обърне внимание на чувствата, които терзаят люспите й, ако и да са златни. Така че този зъл дух е по-скоро ad notanda, тоест само за вътрешна употреба — поясни той на Маргарита поредния си латински израз. — Предполагам, че колежката ми пророкува, че някой ден може да ми падне тухла на главата, да речем. И какво толкоз! Тъкмо ще изляза няколко месеца в болнични, а за Нова година ще дойда да ми направите ново тяло. Нали няма да ми откажете, Майсторе!

— Естествено. Това е мой дълг… и чест.

— След като решихме въпроса поне с някои от изчезващите видове — закачливо намигна Мерлин на папагала, — мисля, че е време да се захванем с тези пусти стъкленици. Ще бъдете ли така добър да ми ги покажете, Майсторе?

Маргарита остави плетката си, мълчаливо стана и се запъти към вградения шкаф зад казана. Инспекторът по нравите я загледа с очите на мъж. Поразяваща бе не толкова нейната красота, колкото безкрайната самотност в очите й, които гледаха не само тревожно, но дори някак болезнено. Щом отвори дървената вратичка, тя заслони с тялото си секретната ключалка и набра комбинацията за отваряне на сейфа. Майстора не забеляза как Мерлин за миг се намръщи, но живият метроном Освалд видимо ускори темпото.

Стъклениците, които Маргарита извади, с нищо не подсказваха, че имат някакви чудодейни свойства. Бяха подобни на много други техни посестрими, дето се мотат във всяка уважаваща себе си аптека или алхимическа лаборатория. Мерлин ги пое. Разклати ги. Вгледа се продължително в една от тях. Помириса я. Дори си залепи окото на нея, сякаш можеше да прозре какво има вътре.

— Смятам да ги взема и да направя независима експертиза. Нали нямате нищо против, Майсторе? — Старият магьосник зърна болезнената тревога в очите на Маргарита и побърза да добави: — Не нося със себе си писмена санкция от прокурора, но още утре ще пратя някой да ви я донесе. Така де! Ако ние не спазваме законите, кой ще ги спазва!

— Гледайте да не забравите, инспекторе! Че ни предстои финансова ревизия и всички материални активи трябва да са в наличност — подметна тя. — Нали ги знаете какви са колегите ви!

— Знам ги, скъпа Маргарита. Как да не ги знам! Не се притеснявайте. Няма да ви подведа! — обеща с