— Млъкни, дърдорко! — сряза го господарката му.
— А виждаш ли аз какъв приятел имам вече? — прошепна на ухото му Таласъма и крехката дръжка на летящата метла гордо се изпъчи преди лакомникът да се пресегне да си вземе от любимия деликатес — желирано козе ухо с мерудия.
Гала-вечерята продължи шумно, изпъстрена с дружески закачки. Моргана се кипреше. Трипио започна няколко разказа за междузвездните си пътешествия от първите, нефилмирани епизоди, но все го прекъсваха. Таласъма плюскаше като невидял деликатеси. А Хък попиваше откъслечната информация за този шантав свят, в който стария Хогбен го бе запратил по неведоми пътища и причини. По едно време домакинята изглежда се усети, че щастието не продължава вечно в никой свят. Наистина след хилядолетие и половина най-сетне беше успяла да се справи с проклятието на Мерлин, но той, самият, беше жив и здрав. Нещо повече, беше наблизо! Тя го чувстваше с всяка пора на опънатата си от вълшебните помисли на Хък кожа. Трябваше да насъска този могъщ хубавец веднъж завинаги да се справи с вечния й враг, като му отнеме силата. Не биваше да пропуска тази великолепна възможност, изсипала се върху главата й изневиделица като същинска манна небесна.
— Не смяташ ли, че е време да ни се представиш вече, сладурче? — реши да започне тя по- отдалече.
— Да бе! Гледай какъв глупак съм! — тутакси реагира и летящата метла. — Ще ме пита някой как се казва най-добрият ми приятел, и аз няма да знам какво да му отговоря!
— Тя, моята история е дълга и нямам намерение да ви отегчавам — отвърна Хък, като огледа компанията на масата и реши, че е рано да разкрива всичките си карти. — В края на краищата баща ми сметна, че трябва да се наричам Хък Хогбен, и аз нямам нищо против. Но за вас съм просто Хък.
— Хък?… Хък… Хък!… — взе да въргаля в устата си името му Таласъма, сякаш дегустираше поредния деликатес. — Никак не е лошо. Даже е много хубаво! Как се казва най-добрият ми приятел ли? — обърна се той към Трипио. — Ако искаш да знаеш, най-добрият ми приятел се казва Хък от рода Хогбен!
— И как разбра, че ти е най-добрият приятел, като имаш само един? — възпротиви се рационалният ум на робота.
— Може да е един, но пък струва колкото всичките твои приятели взети заедно! — разтрепери се от възмущение летящата метла.
Хък и Моргана ги оставиха да се дърлят и излязоха да се разходят по брега на голямата черна локва, осеян с черни курешки. И небето бе все така черно, но сега сякаш някой го беше лакирал. Абаносовите му отблясъци си играеха с глазурата на порцелановата чаша за кафе на
— Кога смяташ да си премериш силите с Мерлин, Хък от рода Хогбен? — прошепна тя, като го хвана за ръката.
— Скоро… Много скоро — нервно отвърна Хък, гузен, че дава обет, дето не е сигурен дали ще може да изпълни. — Първо, ще трябва да го открия, но, честно казано, не познавам добре тия места и…
— Не се безпокой за това. Той много често се отбива в митницата, а шефът й ми е приятел. Има незаконна дача в резервата на три версти от кривото дърво, съвсем близо до
Двамата мълчаливо се поразходиха още малко, всеки замислен за своите проблеми, докато зверският студ не ги принуди да се приберат в къщурката. Но уговорката за утре не бе постигната толкова лесно, както си мислеше Моргана.
Летящата метла категорично отказа да се раздели дори за миг с най-добрия си приятел Хък от рода Хогбен, дори ако от утре временно ще се нарича крал Артур. А Трипио негодуваше, че е пребродил цялата Вселена и дори малко оттатък, и няма нужда за такава лесна задача да му натресат на главата някакъв си таласъм, който не може да оцени дори едно приятелство както трябва. Наложи се метлата да обещае, че по пътя ще си държи устата затворена и ще позволи на Трипио без всякакви спънки, неограничено да разказва каквито си ще истории, а в знак на добра воля Трипио мигновено трябваше да се захване да приготвя любимия десерт на Таласъма — задушени змийски езици с канела, мед и орехи.
През цялото време Хък се мъчеше да намери претекст да спи сам тази вечер, но така и не успя.
15. Парфюмът
На сутринта животът в Библиотеката продължаваше да си тече в обичайното русло. На огромното мнозинство от обитателите й изобщо не им пукаше за разиграващата се драма в семейство Хогбен. Може би защото не бяха информирани достатъчно. В ранните часове официозът „Втора Земя“ излезе в обичайните сто двайсет и осем страници и само на две от тях имаше намеци за драматичните събития, които скоро щяха да избият като гнойни циреи върху тялото на обществото и да отровят живота на близо половината от многомилиардното население или по-точно на три четвърти от хуманоидната му част.
В долния десен ъгъл на трета страница, на една-едничка колона се мъдреше портретът на издирвания трафикант на дрога и предполагаем убиец Воланд, а на шейсет и осма страница имаше кратък, научен коментар за предстоящата модернизация на машината за предсказване на бъдещето, на която и без това отдавна никой не вярваше. Двата материала заемаха общо едва една хилядна от двайсетте квадратни метра площ на вестника. За странния инцидент в Лоното на живота отново нямаше нито дума. А поради все по-оскъдните официални изявления през последните дни, Михаил Александрович беше свалил в последния момент коментара на Томи за предстоящото второ заседание на Съда на честта като прекалено умозрителен. Снимки на Фауст и Мефистофел в работни пози също нямаше, така че в официоза цареше обичайната скука, щедро преразказана с много думи и опити за остроумничене.
Мадам Грицацуева обаче четеше с огромен интерес светската хроника на деветдесет и девета страница, където на три колони се лееха похвални слова за житието-битието, формата и финтифлюшките на новата шапка на лейди Офелия. Снощи жадуващата за брак апетитна вдовица успя да придума Михаил Александрович да вземат дрога и въпреки че той за пореден път отказа да обсъжда бъдещото им законно съжителство, го примъкна в леглото си. Сега се радваше на затихващия сладостен трепет в пищната си плът и, естествено, се подразни, когато в прекалено ранната утрин за всяка уважаваща себе си редакция уединението й бе дръзко нарушено от нахлуването на Томи. При това за ужас на мадам Грицацуева я придружаваше Бегемот.
— Госпожице Хоуп, незабавно изведете това животно на улицата! Тук не е приют за бездомни котки! И погледнете се само как сте облечена! — Гневът на мадам Грицацуева набираше сила и величественият й бюст застрашително се залюшка, сякаш и двата хималайски върха Анапурна едновременно бяха споходени от земетресение. — Така ли се ходи на работа в официоз! И кога за последен път сте били на фризьор?! Приличате на…
— Я млъквай, дърта краво! — прогърмя като йерихонска тръба гласът на огромния черен котарак и мадам Грицацуева си глътна езика от унижение.
Бегемот грациозно се промуши покрай нея, плесна я по задника с мазната си опашка и се вмъкна в кабинета на Михаил Александрович Берлиоз. Томи обаче се смили над секретарката на шефа, с която по неволя се налагаше да бъде в добри отношения. Тя се разтича, плисна чаша вода в облещеното лице на вдовицата, доведена до задушаване от унижението и оскърблението, ловко бръкна в устата й, както я бяха учили в курса за спасители на плажа, измъкна езика й от гърлото, потупа я няколко пъти по якия гръб и чак когато се увери, че церберът на Берлиоз диша, последва Бегемот в кабинета на шефа.
— Какво става там, отвън? Редакцията вече съвсем замяза на лудница! — нервно я посрещна Берлиоз, защото пак беше закусил с мазни блини и имаше киселини в стомаха, а, естествено, си беше забравил хапчетата. — И защо си ми довела тоя? Ама че сутрин!
