Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

Хък тутакси се усъмни в предположението си. Сега забеляза, че макар сгърбена и спаружена, тази Баба Яга не беше куца и в студените й зелени и бистри очи, пронизително надничащи зад рошавите буйни, руси и къдрави коси, не се прокрадваха наченки на слепота.

— Аз тттакова… — смутолеви метлата.

— Колко пъти трябва да ти казвам, че Авалон не е хан, Таласъме! А и аз не съм врачка на селски пазар! — продължи да го кори старицата, а в това време алчните й зеници направо изяждаха атлетичния Хък с апетита на нимфоманка.

Споменаването на остров Авалон наведе Хък на мисълта, че сигурно си има работа с келтския аналог на Баба Яга. Той не беше силен в тяхната митология, защото келтите се бяха развихрили из Европа три-четири века преди да се появи на белия свят от своята стъкленица, но по-късно беше имал вземане-даване с някои техни хубавици и реши да опита:

— Лейди Моргана, радвам се, че ви виждам в блестящо здраве! Имам чувството, че времето е безсилно да сложи своя отпечатък върху вас!

— Идиот! Защо Мерлин ми провожда само идиоти с брадварско чувство за хумор! Отдавна не беше изпращал съгледвачи, та бях забравила, че всичките му изчадия са тъпи като пънове! Но какво можеш да очакваш от такъв, лишен дори от капчица въображение, магьосник! Нещастнико, съобщи на своя злобен господар, незаконен баща или какъвто ти се пада там, че проклятието му действа и продължавам да старея със страшна сила. Това е! Аудиенцията свърши! Ти си изпълни поръчението и вече можеш да се махаш от очите ми, копеле! И предай на Мерлин, че въпреки неимоверните му усилия красотата ти изобщо не може да компенсира твоето тъпоумие и липсата на чувство за хумор. А ти, Таласъме, повече да не си посмял да се мяркаш насам! Хайде, марш оттук! Пръждосвайте се и двамата!

Старицата заканително пристъпи към тях, размахвайки кльощавите си ръце с дълги, добре изпилени, черни нокти, но Хък дори не мигна.

— Уважаема лейди Моргана! Съжалявам за недоразумението и моля да ми простите, че с тривиалния си комплимент, без да ща, сложих пръст в раната ви. Позволете ми още веднъж да поднеса искрените си извинения. Но не бива да ми се сърдите, защото времето наистина не е успяло да заличи следите от небивалата ви хубост.

Искреният му глас подейства като вълшебен мехлем за радикулита на старицата. Тя се поизправи, разкърши снага, при което огромният й бюст се олюля и заплашително понечи да изскочи от корсета, но тя го подръпна и вече любезно попита:

— Миличък, ти май не си съгледвач на Мерлин, а?

— Не съм, лейди Моргана. Пък и аз, самият, имам някои стари сметки за уреждане с него.

Според семейното предание някъде през VI век бащата на Хък наистина се бе подвизавал сред келтите под кожата на Мерлин и изглежда в тоя край беше познат все още под това име, но греховете на стария Хогбен, за които Хък спомена, бяха съвсем пресни — от няколко часа.

— Виж ти, виж ти! — приближи се старицата и взе алчно да оглежда физиката на Хък, сякаш се канеше да го откупи от пазара за роби, но тайно взе да наднича в душата му. — Какъв ли ден е днес, та съдбата ми прави такъв подарък?

— Сряда е — плахо се обади Таласъма. — И ми позволи да ти напомня, че аз го доведох, Моргана.

— Въпросът ми беше риторичен, Таласъме. И ме остави да си изплакна очите с този сладур. Не съм те забравила. Бъди спокоен. Ще получиш подобаваща отплата, от която сигурно ще ти изхвръкнат очите.

Летящата метла потрепери.

— Не съм толкова лаком, Моргана. Моят човек твърди, че ми е приятел, и те моля само да провериш дали не лъже.

— Вече проверих. Тоя не лъже. Най-после си намери истински приятел, Таласъме. Я върви и кажи на Трипио да сложи още два прибора за вечеря, пък аз ще погледам на тоя красавец на ръка.

Докато Моргана страстно мачкаше с двете си ръце китката на Хък, сякаш се опитваше да разбърка линиите на съдбата му, златолик тенекиен човек или по-скоро трол надникна иззад вратата на къщурката да зърне госта, но Таласъма дръпна любопиткото вътре. Хък идваше от друго време и нямаше как да знае, че с нещо бе е събудил интереса на единствения златен робот в Библиотеката.

— Отредено ти е да живееш много животи — глухо рече Моргана, обзета от любовна нега.

— Кажи ми нещо, дето не го знам — отвърна Хък, леко притеснен, че буди такива перверзни чувства у старицата.

— След сто лета ще влезеш в страшен сблъсък със Злите сили, предвождани от Мерлин — нервно взе да пророкува Моргана. — Битката ще продължи почти цял век и ще донесе ужасни беди на хората. Но в друг един живот, тя вече се е състояла. Злите сили са победени, но с цената на грамада от човешки кости, и ти печално се подвизаваш сред руините, обграден от много любов и верни приятели. — Изведнъж тя настръхна. — Виждам Мерлин! Чувствам, че е наблизо. Тук някъде е! — Моргана се разтрепери, очите й се изцъклиха и тя изпадна в транс. — По-силен е от мен. Не мога да надвия проклетата му магия! Но ти ще сториш това. Ти си по-могъщ от него! Открий го и обезсили ужасната му прокоба. Искам пак да съм млада и хубава! Искам отново да обичам и да бъда обичана! Проклета старост!

И Моргана припадна в ръцете на Хък.

Миг преди той да изсвири с уста Трипио и Таласъма вече търчаха с менче насам. Но макар да го изляха цялото отгоре й, водата не помогна. Вълна от горест нахлу в главата на Хък и едва не го събори. Моргана щеше да си отиде мърцина заради него. Той грабна ръката й да измери пулса. Пулс нямаше! Налагаше се да опита изкуствено дишане. Докато масажираше изтръпналата си от хиромантийната интервенция ръка, Хък се зазяпа в твърде пищния й бюст и се отказа от класическия способ. Опита уста в уста. На третата минута, когато добре беше вентилирал собствените си дробове и, ако се налагаше сега да се гмурне в черната локва, сигурно щеше да изкара пет-шест минути под водата, внезапно усети, че устните на Моргана се разтварят, езикът й прониква между зъбите му и палаво се заиграва с неговия. За миг той забрави за околните и се отдаде на милувката, но тя отвори огромните си зелени очи и му намигна, а Таласъма изрева:

— Жива е! Жива е!

— Нищо й няма — обади се Трипио. — Кой идиот ме наказа с такава господарка? Номерата й край нямат!

Хък смутено се отдръпна, а Моргана пъргаво скочи и тутакси навика публиката:

— Трипио, марш бързо в кухнята. А ти, Таласъме, слагай масата, че огладнях. След пет минути да сте поднесли храната. Ясно ли е? И застелете най-красиво извезаната покривка!

Все пак тържествената вечеря на свещи започна след десетина минути, защото домакинята закъсня. Но всички й простиха мигновено заради чудото, което беше направила със себе си. С помощта на грима Моргана с един замах бе свалила цели трийсет лета от себе си. Вталената й премяна с голи рамене, достойна за кралица, бе запратила в блатото още двайсет. А небрежно елегантната й прическа в стил „водопад“ я бе подмладила поне с десет зими. Но голямата работа бе свършила избликналата й неистова жажда за нов живот. Тя бе отхвърлила от плещите й най-малко седемдесет тъжни есени. И в крайна сметка Моргана изглеждаше на неопределената и изключително благодатна за всяка жена възраст между трийсет и петдесет години. Беше свежа, елегантна и дори очите й топло и нежно искряха. Хък подсвирна, а Трипио и Таласъма заръкопляскаха.

— Казах ти, че си могъщ — рече Моргана на Хък, докато се настаняваше на масата сред възхитените погледи на мъжете и оправяше роклята си. — Ти не си знаеш силата, човече!

— Да не искаш да кажеш, че съм премахнал проклятието, лейди Моргана? — повдигна вежди Хък.

— Не съвсем. Все пак срещу теб не беше някой жалък фокусник като Дейвид Копърфийлд, а Мерлин. Но ти дотолкова омаломощи магията му, че с остатъците й сама се справих. И престани с тези официалности.

— Не искам да те лъжа, Моргана. Мразя лъжите — твърдо рече Хък, загледан в ослепителната сестра на прословутия крал Артур. — Съжалявам, но трябва да ти призная, че не съм предприемал нищо съзнателно.

— Божичко, като гледам каква е силата на подсъзнателните му желания — промърмори Трипио, — хич не ми се ще да попадам между шамарите му, когато върши нещо съзнателно! То бива, бива, ама… Спомням си как веднъж моят приятел Люк Скайуокър…