предстоящия цирк… Извинявай! Не исках да те обидя! На експеримента… Ако този твой служител е пълен идиот, както ти твърдиш, ще покажеш записа на профсъюзните шефове и ще се отървеш от него. Аз лично ще се погрижа те да приемат това „специално разузнавателно средство“ като допустимо доказателство.
След десетина минути препирни най-после се споразумяха кой и от чие име да участва в спиритическия сеанс, както го нарече Хари Селдън, и той нареди да въведат лъвицата. Но тя не влезе, а направо връхлетя. И на Хък му се стори, че го гледа някак странно. Къде ли беше сгазил пак лука? Той побърза мило да й се усмихне, намеквайки, че сега не му е времето за семейни скандали. Дори тръгна към нея и понечи да я прегърне, но изстреляният сякаш с „
— Как се казва шефът на Центъра за изследване на стерилитета у лъвиците в Сиатъл?
— Моля? — изуми се Хък.
— Отговори на въпроса, ако ти е мил животът! — озъби му се лъвицата.
— Арчибалд Донахю-Стивънс — леко затрепери гласът на Хък. Не толкова от обидния тон, колкото от опасението, че нещо е извадило от равновесие Ана-Мария.
— Кажи номера на автомобила, до който се срещнахме за първи път на Земята? — продължи със загадките лъвицата, като бавно се промъкваше към него.
— Не беше автомобил, а танк, скъпа. Забрави ли? Ти се стовари от небето току пред носа ми, докато си седях на дулото на моя танк в изконните арменски чукари на Нагорни Карабах. Скъпа, сигурна ли си, че с теб всичко е наред?
Тя се приближи плътно до него и изведнъж без всякакъв свян взе да го целува, като опитваше вкуса на устните му, близна очите му и дори леко захапа езика му, сякаш го дегустираше преди да го изяде.
— Как смяташ да наречем близнаците? — високо, но вече доста по-благо го попита тя и му прошепна: — Честито. Имаш двойник. И се мота наоколо.
Хък въздъхна тежко. Нищо й нямаше на неговата лъвица! Само подвижната лудницата край него се бе сдобила с нов пациент. Той се стегна и мигом разцъфна в усмивка:
— Още не съм решил, скъпа.
— Време е вече да се замислиш, скъпи — закачливо рече Ана-Мария и се пъхна в машината.
Хари Селдън и Сонк се спогледаха.
— Жени! — рече Хък, като най-сетне свали ръцете си и извинително повдигна рамене. — Предлагам да започваме, господа.
Клатейки глава, Хари Селдън даде съответните нареждания и въведоха Вуняков. Оракулът го подхвана от вратата.
Машината: Име?
Вуняков (притеснено, но надуто): Лавър Федотович.
Машината (с гласа на лъвицата): Да не би да се срамувате от фамилията си, Лавър Федотович, че не я споменавате?
Вуняков (важно): Свикнал съм да се обръщат само почтително към мен. А за тази цел собственото и бащиното име са напълно достатъчни.
Машината (заканително): Хм! Ще видим. Занятие?
Вуняков (лаконично): Председател!
Машината: На какво?
Вуняков (спонтанно): На каквото ми падне… Пардон. На каквото ме сложи Партията.
Машината (с гласа на лъвицата): Колко прави две и две, Лавър Федотович?
Вуняков (след кратко замисляне): Значи… Такова…
Машината (с гласа на лъвицата): Вярно ли е, че не винаги две и две прави четири, Лавър Федотович?
Вуняков (възмутено): Вижте сега! Нали за тази цел съм назначил научен консултант. С науката шега не бива! Така де… Нека професор Избегало да отговори на този въпрос. Нали за това му плащам заплата!
Машината (с гласа на лъвицата): Кога със сигурност две и две е равно на четири, Лавър Федотович?
Вуняков (в миг на просветление): Когато Партията каже!
Машината (с гласа на лъвицата): Черното бяло ли е, Лавър Федотович?
Вуняков (объркано): Ммм… Не знам какво мисли в момента Партията по въпроса.
Машината (назидателно, с гласа на информаторката от летището): Лошо, Вуняков. Много лошо. Партията мисли, че черното е бяло. Нещо повече. Партията нареди всеки неин член да твърди наляво и надясно, че черното е бяло. А ти не знаеш! Можеш ли да обясниш, Вуняков, защо ти, който си недостоен за храчката й дори, не изпълняваш Повелите на Партията?
Вуняков (разкаяно): Виноват. Времената са объркани. Признавам, че съм пропуснал да се запозная с последните постановки.
Машината (приповдигнато, все едно, че каца самолетът на генсека): Радвам се, че влезе в правия път, Вуняков. Поради сериозни политпросветни пропуски в образованието ти Партията те отзовава от досегашния ти пост. Веднага трябва да си подадеш оставката. От утре ставаш Почетен председател на безработните бивши председатели. За заместници ще вземеш Головодов, Заврънкулкис и професор Избегало. Готов ли си да изпълниш Повелята на Партията?
Вуняков (с пионерски ентусиазъм): Винаги готов!
Машината (строго, изплювайки два гъсто изписани листа): Подпиши!
Щом изведоха Вуняков, прокурорът Сонк подметна:
— Не беше лошо като начало. Кратко и ясно. Бързо му напипа цаката. Само дето според мен не беше много честно? Машината не му даде никакъв шанс. Приличаше ми повече на саморазправа с явен мотив за лично отмъщение.
Думите му обаче увиснаха във въздуха. Хък и Хари Селдън — всеки от своята гледна точка — бяха доволни, че най-сетне справедливостта възтържествува. Селдън побърза да покани дракона, но настана суматоха. Холографното чудовище категорично отказа да се подложи на изпитанието, ако Церберина не стои до него и не му държи лапата. След кратка консултация от няма и къде изпитната комисия склони да се съобрази с прищевките му и двамата влязоха.
Още от вратата Трифончо изгледа кръвнишки Хък, сякаш му беше отмъкнал бащиното имане, и тутакси напъха едната от холографните си глави в машината. Другата зорко следеше Хък да не хукне нанякъде. Изглежда лъвицата го успокои, защото след миг двете глави триумфално се изправиха и драконът се изпъчи. Заради внушителното му туловище се наложи Хък и Сонк да се поотместят малко от централната ложа, защото полупрозрачния търбух им стесняваше кръгозора. Хари Селдън не се свърташе на едно място и на него му беше все едно къде ще кръжи като дозорен вертолет.
— Наместихте ли се вече? — нервно се обърна той към присъстващите, но никой не го удостои с отговор и той подвикна на машината: — Давай да започваме тогава!
Машината: Име?
Драконът (възмутено): Що за невъзпитано поведение! Кой ти дава право така грубо да се обръщаш към личност от моя ранг?! Така ли се отблагодаряваш, че доброволно се съгласих да се подложа на глупави тестове, само и само да задоволя честолюбието на някакви мизерни души с претенции за величие?!
Машината (с гласа на лъвицата): Извинявай, драконче. Просто ни се налага да научим името ти за протокола. Хайде, пиленцето ми, бъди така добър да кажеш как се наричаш.
Драконът: Както ме е кръстил баща ми!
Машината (тихо, на себе си): Какво се подмазваш толкова на този многознайко. Не го ли виждаш, че трепери от страх!
Машината (шепнешком, с гласа на Ана-Мария) Трябва да преодолеем стресовата ситуация, иначе…
Машината (високо, с гласа на информаторката от летището): Занятие?
Драконът (язвително): Да натривам носа на такива като тебе!
Машината (след кратка вътрешна борба, съпроводена от тропот, наподобяващ дъжд от стъклени перли върху мраморен под, със запъхтения глас на лъвицата): Колко прави две и две?
Драконът (след продължително замисляне): Видя ли! Ядоса ме и забравих това как се римуваше. Защо не ме питаш колко е часът, та да ти отговоря — колкото ти е носът!
