краката, тиквеници такива! Долу корумпираната милиция! Да живее свободната предприемчивост! Слава на Хогбен! Слава! Слава! Слава!
Котаракът Бегемот, издирен по спешност от хората на Мадам, го завари да си говори с телевизора. Тогава верният слуга или съратник на Воланд предприе най-простата стъпка. Опита се да привлече вниманието на господаря си, като извади от торбата поолющената от много употреба, богато инкрустирана дъска и взе да нарежда шахматните фигури от слонова кост.
— Простаци! Кухи глави! Неандерталци! Молете се някой ден да не ви съдя аз! Хич не си мислете, че ще ви се размине! Тогава ще видите къде серат гладните! Куфалниците ви много бързо ще уврат какво значи: По-добре ужасен край, отколкото ужас без край! Има да ми целувате краката, чучула недни, и да ме умолявате да ви рециклирам! — не се изчерпваше репертоарът на Хогбен.
Смутен от непривичното поведение на господаря си, огромният като шопар котарак побърза да го подуши и тръсна невярващо глава. Опита отново да открие причината за този неистов ентусиазъм, привичен по-скоро за някой почитател на
Старият Хогбен се възползва от удобния момент да се махне. Душата му се измъкна по терлици от тялото на Воланд, като продължаваше да реди проклятия, и хукна да търси Мерлин. Предпочете го пред Ариман, защото беше някак си под достойнството й да се намъква в кожата на бившия си слуга. Макар да беше по-стар от него на вид, магьосникът Мерлин бе доста жилав и могъщ. Е, в рамките на този шантав свят, разбира се. А Хогбен вече не смяташе да се уповава на късмета си.
13. Игра на стъклени перли
— Хари! Благодаря ти, приятелю, че в мое лице даде възможност на прокуратурата да се възползва от… подобренията в машината — замисли се за миг Сонк как да нарече предлаганата от Хък симбиоза между оракула на Селдън и лъвицата. — Безкрайно съм ти признателен за съдействието в този доста сложен съдебен процес. Трябва да ти призная, приятелю, че никак не съм спокоен. — Прокурорът Сонк стрелна с очи Хък. — Имам чувството, че ме очакват неприятни изненади… Не тук, а в съдебната зала, разбира се.
Създателят на машината изобщо не изглеждаше поласкан от думите на прокурора. Той нервно се засуети на стола. Не издържа, стана и на свой ред изпитателно се вгледа в Хък:
— Смяташ ли, че можем да започнем?
— Да — лаконично отвърна Хък, но трепетът, изписан по лицата на двамата му събеседници, го подтикна да ги успокои и той продължи: — Подготвил съм машината така, че тя не само да запази своята индивидуалност, но в процеса на работа активно да се самообучава. За всеки случай съм предвидил по всяко време Хари да може да й нареди да забрави наученото.
— Давай нататък. Не му спестявай подробностите — нервно рече Селдън.
— Всъщност я превърнах в шизофреник, като й създадох вътрешен опонент — невинно се усмихна Хък. — В началото неговите функции ще поеме лъвицата, докато второто „аз“ на машината, така да се каже, съумее да деградира дотам, че напълно да възприеме логиката и начина на мислене на Ана-Мария. На Земята тя постигна невероятни резултати с компютрите на
— Все пак има известен риск някой от двамата да не издържи. Ти какво ще кажеш? — обърна се Хари Селдън към прокурора.
— Какво пък толкова? Да опитаме. Въпросната госпожа явно е готова да поеме риска и… не ми се сърди Хари, но ми се стори, че е способна да устои на няколко машини като твоята. А пък Хък твърди, че ако нещо се обърка, ти можеш да възстановиш своя оракул във вида, в който си беше, така че…
— Де да бях сигурен! — чистосърдечно възкликна Селдън и взе да се разхожда напред-назад.
Тримата се умълчаха.
— А мен защо никой не ме пита какво мисля? — внезапно се обади машината.
— Оставил си я включена?! — сепна се крачещият Хари и се закова на място.
— Да. Защото ми се видя по-справедливо и тя да вземе участие в разговора — отвърна Хък и неловко се почеса по главата. — Нали все пак обсъждаме нейната съдба.
— Хм — рече прокурорът. — Този казус ми се струва малко заплетен…
— Разплети го! — твърдо рече машината.
Тримата се спогледаха.
— Предлагам да я изключим, докато решим какво да правим при тези обстоятелства — промърмори Селдън.
— Дискриминацията не може да бъде решение на никой обществен проблем! — настоя на своето машината.
— Твоето изчадие взе да става нахално! — подхвърли Сонк на Хари Селдън. — Може би наистина има нужда от малко психотерапия. Я се стегнете! Предлагам да обърнем казуса обратно. Има ли някой против експеримента?
Настана гробна тишина. Дори машината схвана важността на момента и не се обади.
— Чудесно — продължи след малко Сонк. — Значи този въпрос го решихме. Сега да видим на кого ще се падне честта да послужи за опитно зайче. След като тримата солидарно поемаме отговорността, би трябвало всеки от нас да може да контролира изкъсо експеримента. И за целта трябва да издигне свой кандидат. Аз предлагам от моя страна да участва господин Пакеекее.
Хък повдигна вежди.
— Хич не се чуди! — усмихна се прокурорът. — Ами по-бързо издигай някого на пиедестала. Сега ти се е паднало!
— Познавам само един, който би се поблазнил от тази съмнителна чест — отвърна Хък.
— Кой е той? — не се стърпя Хари Селдън.
— Моят дракон!
— Уф! Помислих, че ще посочиш мен — изпъшка Селдън.
— Защото ти се каниш да предложиш Хък, нали?
— Признавам, че имах такова намерение — сведе очи Хари Селдън. — Представи си, че първите резултати са добри. Каква е гаранцията, че лъвицата ще пожелае да остане до края? Тя пребивава временно в Библиотеката с някакъв странен статут. Не знам чужд гражданин ли е или домашен любимец? Ти ги разбираш тия работи, Сонк. А аз имам интерес Хък и Ана-Мария да налеят достатъчно акъл в раздвоеното съзнание на машината, така че тя да работи ефективно и без лъвицата. До преди малко смятах, че най- добрият начин да проверим как са си свършили работата е накрая лъвицата да разпита Хък. Но сега си мисля да предложа обратното.
— Имаш ли нещо против? — обърна се Сонк към Хък.
— Не знам. Ще трябва да поговоря с Ана-Мария. Драконът е лесен, но тя мрази някой да взема решения вместо нея. А ти получи ли съгласието на Таоа?
— Да. Говорих с него още когато ме уведомиха какво се каните да правите. Той чака отвън. Трябва да ти призная, че много го харесвам, но ми се струва прекалено информиран за обикновен полинезийски шаман. Има нещо в тази работа и ми се ще да го разнищя преди да съм се явил пред съдията. Нали знаеш, по време на всеки процес адвокатите и прокурорите задават само тези въпроси, на които предварително знаят отговора. И не ми се ще да се озова в небрано лозе пред дълбокоуважаемия Санчо.
— А аз предлагам от моя страна в експеримента да вземе участие другарят Вуняков — изведнъж ни в клин, ни в ръкав се обади машината.
Хък с удоволствие забеляза, че в стандартния глас на информаторка от аерогара, заложен в нея от Хари, се прокрадна заплаха. Тя вече се учеше!
— Аз съм „за“ — подхвърли той.
— В никакъв случай! Тая няма да я бъде! — решително възрази Селдън, щом успя някак да преглътне наглостта на собственото си творение. — На тоя Вуняков му знам и зъбките. И трябва да ви призная, че ако профсъюзите не се съпротивляваха толкова, досега сто пъти да съм го уволнил!
— Гневът е лош съветник, приятелю — взе да го успокоява Сонк. — Нали ще имаме пълен запис на
