Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

Две големи изсъхнали дървета лежаха наблизо, обърнати с корените към висините и полупокрити с кафеени храсти. И изпод тях прозираше каменна гравюра. Рибата, дълга над два метра, с глава, опашка и перки, цялата бе покрита с дупки като блюда. Очите й бяха слънца, обгърнати от концентрични кръгове. Зад гръбната й перка се бе спотаил едноок демон. И той със слънце на челото. И по целия камък се срещаха очи винаги като концентрични кръгове.

Някакъв шум подтикна Хък да откъсне очи от демона и да погледне към реката. В окъпаната от мараня далечина лениво се пробуждаше цяло селище. Но две банди вече бяха окупирали каменистите брегове под нозете му. Сред босоногата тълпа на левия бряг той разпозна Лаодзъ, Платон и Хегел. Никак не се изненада, че сред тайфата на отсрещния бряг са Конфуций, Аристотел и Кант. Хък побутна захласнатата по каменния тики лъвица, за да й привлече вниманието.

Децата от двете страни на реката весело започнаха да се замерват с камъни.

18. Рицарят, смъртта и дяволът

Таласъма измъкна славния потомък на рода Хогбен от постелята в пет часа сутринта под предлог, че било крайно време да тръгват да вършат велики дела. Всъщност летящата метла нямаше търпение да се увери, че след като е преспал, Хък още му е приятел. Моргана запрати по натрапника всичко, което й попадна в ръцете, но Таласъма беше непоколебим. Такъв велик магьосник, който без дори да се напъва, ей така, като на шега се справи с проклятието на Мерлин, не бива повече да се излежава! Той е нужен на света и, респективно, на своите приятели!

— Ей сега ще те респектирам аз тебе, негоднико! — ревна Моргана и скочи като бясна.

Нямаше смисъл повече да се куми в леглото, защото Таласъма я беше разсънил по-добре и от най- ледения душ. И нали беше фея, за разлика от повечето жени в ранната утрин изглеждаше по-свежа от снощи. Хък ги остави да се гонят из къщата и излезе да направи сутрешния си крос.

Небето бе все тъй черно, но по-матово и някак грапаво като изорана нива. Изглеждаше така, сякаш някоя пореста гъба в дъбравата се отразяваше през лупа в помътняло огледало. От четирикраката врана и кортежа й от гарвани нямаше и помен. И черната локва в средата на блатото още спеше. Въздухът беше гъст и вонеше на гнилоч. Хък тутакси реши, че той е виновен, дето тъй бързо се задъха, а не вчерашният маратон, първо — в гората, а после — в кревата. Пък и среднощните изпълнения на зажаднялата за любов Моргана по едно време наистина го бяха оставили без дъх. Не напразно умните хора твърдяха, че най-добре се люби онази жена, която си мисли, че може би го прави за последен път.

Още на третата обиколка усети глад; истинско, неподправено и здравословно желание да се натъпче с мазнини, белтъчини и въглехидрати. Едва изтрая да затвори кръга около схлупения царски палат насред блатото и се втурна в кухнята. Там вещата в следлюбовната рехабилитация Моргана лично му пържеше огромна порция бекон с яйца, а Трипио приготвяше палачинки, като на всяка четвърта прибавяше по фъндък лисича козина за сврения в ъгъла и треперещ като лист Таласъм.

Обилната закуска, гарнирана с подобаващо количество портокалов сок и сладко от ягоди, възстанови мира в покоите на феята. Беше време за маскарада. Поозориха се, докато извадят резервното тяло на крал Артур от фризера, и уж го оставиха край камината да се поотпусне, но когато Хък се намъкна в него, се почувства досущ като Дядо Мраз, дошъл от Сибир в Сочи. От брадата му, от косите му, та дори и от космите на гърдите потекоха вади и той протяжно скърцаше на всяка крачка. Наложи се да излезе навън, за да не оплеска хола, и да си довърши сутрешното бягане, та дано ставите на това иначе младо и хубаво тяло да се раздвижат, а мускулите да възстановят пъргавината си.

Кралските одежди му стояха добре и Хък тъкмо реши, че най-сетне всичко е наред, когато стана ясно, че това тяло няма навик да броди по света пеша.

Трябваше му кон!

— Ха сега де! — затюхка се Моргана. — За това не бях помислила! Откъде ще ти намеря кон преди изгрев слънце?

На Хък още му беше студено и той излезе пак да тича, докато Моргана оправи работата. Тя вече беше готова да изяде с очи Таласъма, че вдигна цялата къща на крак толкова рано, когато Трипио дяволито се обади:

— Аз съм оръженосецът, да знаеш! С тая моята броня не ставам за кон. Ще ходя много бавно. Пък и кой знае колко ще убивам на краля, ако ме язди.

— Ще вървиш точно толкова бързо, колкото пристъпва и коня! Недей да лъжеш! — за първи път след сутрешната разправия възмутено нададе глас Таласъма. — Нали ще се държиш за седлото на моя приятел.

— Че нали и аз това казвам — промърмори Трипио. — Аз ще се държа за седлото, но ти какво ще правиш не знам.

Моргана ги изгледа учудено:

— За какво пак се дърлите вие, двамата? Изобщо не съм в настроение да ви слушам разправиите! Трябва ми кон! Давам половината си царство за кон!

В мислите си тя явно още беше страстна любовница, а не зла фея.

— Докато се вайкаш, че ти трябва кон, имай предвид, че аз първи си заплюх да бъда оръженосец — отвърна Трипио.

Моргана взе да схваща.

— Неее! — изписка Таласъма, усетил най-сетне накъде отива работата. — Не искам да ставам кон! Къде се е чуло и видяло да си намериш истински приятел и още на другата сутрин той да те яхне! Това даже и във филмите на ужасите го няма! Не искам и да чувам!

Таласъма стисна очи и запуши уши с треперещите си пръсти, съвсем като не чул, не видял. Но Моргана вече избираше подходящите билки, корени и вълшебни подправки за отварата. Когато бъркочът в тенджерата повря достатъчно, тя се наведе над него, остави парите му да я облъхнат, явно остана доволна, защото прошепна нещо и свали магическата отвара от огъня. После преброи до тринайсет, бръкна с пръст в тенджерата, облиза го, кимна доволно и подвикна на летящата метла:

— Бързо идвай тука, Таласъме! Нали не искаш вечно да бъдеш кон. Избери си вълшебните думички, които ще развалят заклинанието. И, щом си готов, наведи се над тенджерата и ги произнеси на висок глас. Хайде, размърдай си кльощавия задник, докато не съм взела пак тоягата!

Треперещата метла вяло се понесе над пръстения под, като си мърмореше нещо, неохотно се пречупи в кръста и, без да отваря очи, се провикна в тенджерата:

— Трипио е дяволски подъл!

— Готово! — остана доволна Моргана. — Сега изпий отварата на един дъх!

Таласъма мудно пипна тенджерата и подскочи като ужилен:

— Много е гореща!

— Престани да се глезиш, непрокопсанико! — весело и вече безгрижно му се скара Моргана, доволна, че скоро ще си има кон. — Колкото повече изстива, толкова по-драглива кранта ще станеш!

— Сипи ми я в бокал — опита се да отложи още малко позора Таласъма. — Аз да не съм някой простак, та да пия направо от тенджерата!

— Ще ти дам аз на тебе един бокал! — затърси сочи сопата Моргана. — А бой не щеш ли?!

Бая изпатилият си по време на сутрешната тупурдия Таласъм хвана тенджерата с треперещите си ръце и поиска да се увери за сетен път, че е схванал правилно указанията на вещицата:

— И на един дъх ли?

— На един дъх, страхливецо! Хайде, давай! Кажи „Мечка страх, мен не страх“ и я изпий!

— Цялата тенджера?

— Цялата!

Като не можа да измисли как още малко да удължи агонията, Таласъма се престраши, отвори едното си око, грабна тенджерата, промърмори пак „Трипио е дяволски подъл!“ с надеждата, че вълшебната отвара може да се пресече, и взе да гълта горещия бъркоч. Колкото повече пиеше, толкова по-жълтосив ставаше. Първо му порасна къса грива. После от задника му провисна чак до земята тлъста опашка. А тялото му все