Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

21. Апокалипсис сега

Точно тогава_ затръби и седмият ангел. И се раздаде висок глас, който казваше: „Свърши се!“, и бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус; такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откакто_ героите бяха завладели Изхода на Канала към Нищото. Библиотеката се разцепи на три части. Всички острови изчезнаха и планините вече не се виждаха. И едра градушка, колкото талант тежка, заваля от небето върху героите. И двайсет и четирите старци паднаха ничком, и се поклониха на Хогбен, и рекоха в хор:

— Благодарим Ти, Господи, Боже Вседържителю, Който си, Който си бил и Който идеш, задето си проявил Твоята голяма сила и си се възцарил! Благодарим Ти от сърце за спектакъла.

С помощта на машината на Селдън телевизията показваше на живо всичко, което чувствителните прибори на U-2 улавяха от титаничната битка при Армагедон_._ Хък полюбопитства дали това е същият онзи легендарен разузнавателен самолет, дето Хрушчов заповяда да го свалят по време на една манифестация на Първи май, и Сонк му кимна. Лъвицата не се интересуваше от такива дреболии. Тя разбра накъде отива работата още когато видя резултата от сигнала на третата тръба и бързо взе решение. Трябваше на всяка цена да изпревари Хогбен.

Ех, как й липсваха сега Индустриалните светлини и магии на Джордж Лукас. Но те все още бяха митични само в тесните професионални среди на киноиндустрията и се налагаше малко да почакат, докато заслужат мястото си в Библиотеката. Обстоятелствата я принуждаваха да се справи с подръчни средства.

Прокурорът Сонк тутакси санкционира желанието й да получи от машината справка за наличния реквизит в складовете на Библиотеката. Под одобрителните погледи на присъстващите тя си избра слънцето от знамето на Япония, луната от Осемнайсетия мажорен аркан от Таро и си направи венец от масонската Искряща звезда, червеноармейската петолъчка, преплетените еврейски триъгълници и Витлеемската звезда, като прибави за цвят малко от сантименталния Звезден прах на Глен Милър. После двамата с Хък подбраха за втората поличба летящата бъчва от Кин-дза-дза (като набързо я пребоядисаха червена), пет по-едри лоса от впряга на Дядо Коледа, очите от всички дубли на Андалузкото куче, короните на Хамлет, Макбет, Крал Лир, Ричард III, от четвъртия до шестия Хенри и царските атрибути на още десет по-дребни монарси, участвали в репетициите на Мъпет шоу и по-късно собственоръчно изхвърлени от Джим Хенсън.

Възникна малък спор кой да влезе в бъчвата, защото за поличбата бяха потребни седем глави. Хък беше непреклонен. Семейство Хогбен било забъркало тази каша и то трябвало само да я оправи. В никакъв случай не бивало да се подлага на изпитание репутацията на невинни граждани на Библиотеката! Сонк взе неговата страна. Той изпроводи протестиращите щатни пилоти на бъчвата пешком на бойното поле, там да си приклякват с разперени ръце и да викат „ку“ и със специално прокурорско предписание закрепости Хари Селдън при неговата машина до края на Апокалипсиса. И тъй като съдбата бе отредила друга роля на лъвицата, а официално осиновеният дракон отказваше да направи дори крачка без своята Церберина, се оказа, че поразрасналото се семейството разполага с осем глави — двете на дракона, трите на митничарката и тези на Хък, Сонк и Пакеекее. Простата сметка показваше, че трябва да слезе един от едноглавите. Но този път Сонк се закучи. Той отсече, че няма да остави главния си свидетел без надзор, защото при новите обстоятелства той ставал още по-главен, и следователно трябвало да броят него и Таоа като едно съвкупно, двуглаво същество. В края на краищата решиха, че старият шаман просто няма да си подава главата от прозорците на бъчвата и толкоз.

Дойде време да уточнят тактиката. Лъвицата бе убедена, че като изявен холерик старият Хогбен не е прочел докрая нито една книга през живота си, дори и Библията, та едва ли се сещаше за поличбите, но все пак решиха да не рискуват. Машината на Селдън пое контрола върху въздушния трафик и обеща през следващия половин час да не излита нито една бойна ескадрила, а противовъздушната отбрана да сваля всеки обект, който не отговаря на позивните НЛО-1 и НЛО- 2.

Времето летеше неумолимо и вече имаше опасност да закъснеят, защото седмата тръба бе прозвучала отдавна, но Ана-Мария държеше да се вживее докрай в предстоящата роля. Хък дискретно надникна в душата й и откри, че голямата отговорност, паднала на плещите на неговата лъвица, бе предизвикала предстартова треска. Той я дръпна настрани, уж да се сбогуват, и, докато я целуваше, й прошепна:

— Няма нищо страшно, скъпа! Ще се справиш! Я колко жени са раждали на този свят…

— Не се страхувам за себе си, скъпи. Боя се какво ще стане с теб и близнаците. Не знам как ще живея нататък, ако ви загубя — през сълзи му отвърна тя.

— Черни гологани не се губят, скъпа! — засмя се Хък малко пресилено. — Пък и нали ще родиш само холографни подобия на нашите близнета.

— Не забравяй, скъпи, че това са неродените им души.

— Ей, вие, двамата! Докога ще се лигавите там! — прекъсна трогателната раздяла драконът. — Я по- бързо се вземайте в ръце, че народът навън мре като мухи, а вие само се туткате!

С помощта на машината и неистовото си желание да става майка Ана-Мария доста образно си представи как лежи разчекната на гинекологичния стол в Изследователския център в Сиатъл, където след няколко месеца трябваше да се родят ин витро нейните близнаци. За по-голяма достоверност дори си внуши, че над детеродните й органи се е надвесил лично шефът на програмата за оплождане на извънземни лъвици сър Арчибалд Донахю-Стивънс, и най-сетне излетя.

И яви се на небето голяма поличба — жена, облечена в слънце; под нозете й — месечината, а на главата й — венец от дванайсет звезди; тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.

Време беше и за летящата бъчва с международен екипаж и опознавателните НЛО- 2 да полети в космоса на помощ.

След това се яви друга поличба на небето: ето голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му — седем корони; опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, когато роди, да изяде детето й. И тя роди мъжко дете… (Всъщност бяха сиамски близнаци — рижо лъвче и белолико момиченце — и, както си летеше, Ана-Мария едва не влезе в „свредел“ от ужас. Крепеше я само мисълта, как ще избоде очите на онзи мърляв акушер сър Арчибалд, а после ще му пререже гърлото и докато му изпива кръвта, ще измисли как да раздели близнаците. А пък Хък с тъга установи, че изглежда може да създава само двуглави изродчета. Но в суматохата никой не разбра това.) И детето й бе грабнато и занесено при Бога и престола Му. А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място.

Докато летеше над безбрежната пустош, потресената лъвица мимоходом забеляза, че Татарската пустиня е доста по-различна от любимата й Сахара, навярно защото бе родена в главата на Дино Будзати. А всички знаят, че италианците са най-добрите дизайнери на автомобили, облекло, мебели, спагети и най-вече на всякакви пустини, особено червени. Ана-Мария не познаваше топографията на Армагедон и машината на Селдън взе да я насочва чрез Хък, който след едно междинно кацане започна като същински изтребител да изпуска газ от летящата бъчва, за да предначертава пътя й в небето. Ама вятърът и ехото от епичната битка бързо разсейваха газа, та известно време тя трудно се ориентираше и у воюващите на бойното поле се създаде впечатление, че ту тя гони летящата бъчва, ту бъчвата я преследва по петите.

И стана война на небето; и биде свален на земята големият змей, който мами цялата вселена. А когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената, която бе родила мъжкото дете. И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята. И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката. Но земята помогна на жената; и отвори устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си. И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семейството й…

Най-сетне с обходна маневра над Морето на мрака бъчвата прелетя над сражаващите се армии и кацна в околностите на Лоното на живота. Тук бяха разположени на стан последните резервни батальони на Хогбен, съставени от партизани, башибозук и мобилизирани лагерници от