Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

Сибир, чиито имена все още са изписани по разни паметни плочи, стени на плача и мемориали навред по Земята.

Хък бе ръководил стотици акция на командоси през живота си и тутакси взе да разработва план за диверсионни действия на базата на данните от U-2. Но като видя с какъв интерес Церберина следи развоя на битката, предавана пряко по телевизията в рубриката На живо от Голгота, драконът заяви, че му е писнало да се крие, когато народът се сражава с пълчищата на Хогбен, а отгоре на всичко е гладен. Въпреки строгата заповед на Хък да стои мирен той се измъкна от бъчвата и пред възхитения поглед на любимата си доблестно се хвърли сам в свещен джихад срещу едрите примамливи топки сладолед, които нищо не можеха да му направят поради по-особеното природно естество на пипето му. Ала дясната му чутура се огъна пред лицето на многочисления враг и взе неистово да се дърпа. Лявата обаче явно бе по-смела или пък по-влюбена, защото взе да я проклина и да я псува наляво и надясно като хамалин. По-страхливата кратуна клюмна от срам и така, раздвоено и разглавено, чудовището начена епичното стълкновение.

И всички потръпнаха, щом видяха да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога; на роговете му имаше десет корони, а на главите му — богохулни имена. Звярът… приличаше на леопард; нозете му бяха като на мечка, а устата му — като уста на лъв; и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт. И… една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра, поклониха се и на звяра, казвайки: кой прилича на тоя звяр, и кой може да воюва с него? Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства…

И наистина холографното чудовище погълна първите два черни батальона като топъл хляб, но на третия взе да преяжда. Дори от люковете на бъчвата ясно се виждаше как търбухът му наедрява и наедрява. И миг преди да се пръсне драконът повърна или по-скоро изригна като Етна, Кракатау и Попокатепетъл едновременно. Лавата от разтопен и вече понамирисващ на развалено сладолед заля ариергарда на стария Хогбен и той изведнъж се озова в истинско тресавище. Нещастниците помръдваха още минута две, но в това време пристигна лъвица. Тя носеше със себе си спомена за зноя в пустинята и от срещата на топлия и студения фронт тутакси възникна циклонален вихър. Студената вълна връхлетя подобно на хала върху тресавището и бойците от опълчението мигом замръзнаха като скулптури в ледена изложба на открито в древния Помпей.

Пътят към Лоното на живота беше разчистен.

Ана-Мария се втурна в бъчвата, грабна душите на отнетите й в „битката“ новородени сиамски близнаци, притисна ги към гърдите си и зарида. Хък реши да я остави да си поплаче. Той издърпа ушите на дракона, забрани му всякакви своеволия извън сценария на поличбата и раздели малкия отряд на две. Сонк, Пакеекее и Церберина останаха да пазят бъчвата, готови при опасност мигом да излетят. А лъвицата, сгушила свидните си рожби, и продължаващият да се оригва на кисело дракон го последваха в леговището на звяра. На входа ударната петорка получи неочаквано подкрепление.

След като дълго се двоуми на чия страна да застане, защото победителят още не беше ясен, Мефистофел бе изпратил по едно копие от душата си в двата лагера. Маскиран като актьора Клаус Мария Брандауер, Мефисто тутакси зае мястото на полковник Редъл в опълчението, но Луцифер се позабави да навлече снежните одежди. Щом разбра, че са отредили на Фауст да предвожда пехотата, а той трябва да се задоволи с длъжността „командир на дяволска ескадрила“, набеденият привърженик на Хогбен побесня и пробяга цели 42 километра и 125 метра, за да потърси възмездие. Не получеше ли цяла армия или поне армейски корпус под свое командване, смяташе да премине на страната на врага.

Луцифер бе толкова разярен, че изтощеното му от маратона снежно тяло не издържа на вътрешното противоречие и току пред финалната права се разпадна на облак щуращи се снежинки. Така душата му цъфна пред бойците на Хък с цялото си първично, сатанинско великолепие. Дори бе закичена с онзи платинен медальон, добре познат им от портрета в Алеята на славата пред Главното управление на митницата, на който бе гравиран служебния номер на Мефистофел.

И всички видяха друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей. И с всичката власт на първия звяр той действуваше пред него и караше цялата Библиотека_ и жителите й да се покланят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла… И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ… Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест._

Ана-Мария изобщо не обърна внимание на подкреплението. Тя тръсна глава, болезнено се втренчи с огромните си ясни и бездънни като планински езера очи в бащата на нейните сиамски близнаци и дрезгаво прошепна:

— Хък, какво ще кажеш за подаръка, който ни е приготвил онзи идиот ин витро сър Арчибалд?

— Всичко ще е наред, скъпа. Съвземи се — побърза да я успокои Хък. — Ей сега ще разчистим Лоното на живота и първата ми работа ще бъде да поръчам на Майстора да им раздели клетите души и да им направи нови тела. Не, всъщност ти ще направиш поръчката. Стой мирно зад гърба ми и си мисли само за моделите. И умната! — закани й се той с пръст. — Гледай да приличат на мен, скъпа, да не ти дърпам после ушите, че си кръшкала с някой нубийски лъв.

Щурите глави на раздвоения от любов и страх дракон продължаваха да се карат отзад и така великолепната седморка, предвождана от Хък и двойника на Мефистофел, с боен вик се изсипа по стълбището към подземието.

И от небето се разнесе глас като шум от много води и като звук от силен гръм; глас на гуслари, които свирят на гуслите си и пеят като че ли нова песен пред престола… Тия са, които не се оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца…

Щом съзря Хък и разголената сатанинска душа на колегата си от митницата, ангелското подобие на Фауст се стъписа. Конкуренцията от другата смяна го изгледа кръвнишки и понечи да се връхлети отгоре му, но Фауст метна окованата душа на Маргарита на рамо, шмугна се край казана и, преследван по петите от Луцифер, тътри да бяга, като кълнеше: бойте се от Бога и му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.

Първата работа на Хък бе да обезглави Агнеца, пръкнал се от казана по волята на Хогбен. Той дори не полюбопитства да огледа ангелското си подобие и да види как изглежда в очите на баща си. Тогава Освалд вдигна глава и проплака:

— Спрете! Спрете тази кървава касапница! Падна Библиотеката, падна великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си.

Лъвицата се притаи с близнаците в една ниша на метър от пода. Щом схвана каква е тази пасмина около казана, драконът се втрещи в хвъркатото теле, обиден до смърт от шаржа на Хогбен. А клетото добиче се завайка многословно и гръмогласно, съвсем по подобие на първообраза си:

— Който се поклони на звяра и образа му, и получи белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, наляно в чашата на гнева му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и Агнеца. Димът от мъчението ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му.

Сиамските близнаци се стреснаха от шума и се размърдаха в прегръдките на лъвицата. И… ето, светъл облак, и на облака седеше Някой, подобен на Сина Човечески; на главата си Той имаше златен венец, а в ръката — остър сърп.

През цялото това време старият Хогбен седеше като истукан и не можеше да откъсне очи от внуците си. Тогава снежната ангелогласна двойничка на лъвицата извика с висок глас на Оногова, Който седеше на облака:

— Прати сърпа си и пожъни, защото дойде Ти часът за жетва: жетвата на земята е узряла.

Тогава клетата поробена душа на Мерлин се възползва от онемяването на Хогбен, изникна някъде от