Сега или никога

Вратата се затвори след нея и той отново се зачуди на лекия трепет в гласа й, когато произнася името му. Но по-късно, когато се въртеше буден в леглото, се замисли защо ли все още имаше някакво подозрение, че тя не му е казала всичко. Че има още тайни, които не е готова да сподели.

Мал скочи в леглото. Погледна часовника. Беше пет часът. Затвори очи и се заслуша. Ето го отново… звукът от течаща вода. Усмихна се, облегна се на възглавниците и придърпа завивките до брадичката си. Детективът беше ранобуден.

Тя стана от леглото, облече къс розов памучен халат и тръгна боса към кухнята. Застана на вратата и се загледа в Хари. Беше само в тъмносини боксерки и нищо друго. Тялото му изглеждаше слабо и жилаво, косата му стърчеше, а той се опитваше да направи кафе в машината.

— Косата ти изглежда така, сякаш си спал в нея — обади се тя.

Той се обърна и я погледна.

— Съжалявам, но не се сетих да си взема гребен, нито пък четка за зъби.

— Мога да ти намеря и двете.

— Такава експедитивност в пет сутринта! Нямах намерение да те будя.

— Всичко е наред. А и не бих пропуснала гледката за нищо на света… ти, в тези сини боксерки…

Тя се усмихна. Миналото беше зад гърба й и тя отново се чувстваше като Мал Малоун. И нещо повече, чувстваше се щастлива и самоуверена.

Взе кафето от него и сложи във филтъра.

— Ако знаех, щях да купя кифли.

— Аз щях да купя, ако знаех.

Те се погледнаха и се разсмяха. Той обви ръце около кръста й.

— Моментът подходящ ли е, госпожо Малоун, да поискам среща? Истинска среща този път.

Тя се отпусна назад, замислена, с пръст на устните.

— Мисля, че вече се познаваме достатъчно. Тогава защо не?

— Тук или при мен?

— Този път при теб. Мой ред е да открия как живее другата половина.

— За мен ще бъде удоволствие, госпожо Малоун. За съжаление, първо трябва да проверя кога не съм на работа.

— Аз също.

— Е, тогава ще ти се обадя днес по-късно.

Кафе — машината съскаше и бълбукаше. Мал се измъкна от прегръдката на Хари и извади чаши, мляко и захар.

— Страхувам се, че имам само мляко — каза тя, докато наливаше кафето.

— Пия го черно.

Погледът й се отправи към него.

— През цялото време научавам неща за теб.

— Така е.

Той се приближи и взе чашата от нея. Тя усети мириса на току-що изкъпаното му тяло, видя косъмчетата, които се виеха по гърдите му. Определено беше опасен.

— Брадата ти е набола.

Тя се извърна и наля мляко в кафето си.

Хари прокара ръка по потъмнялата си брадичка.

— Това ме издава. Сега какво ще си помисли портиерът?

Тя се разсмя.

— Да мисли каквото си иска.

— Значи не се страхуваш, че ще продаде историята на „Инкуайър“?

— Аз съм съвременна жена — повдигна рамене тя. — От мен не се очаква да бъда отшелничка.

Той отпи от кафето си.

— Трябва да взема нещата си от хотела и да хвана полета в шест от „Ла Гуардия“.

— Тогава е най-добре да се размърдаш.

— Така е. — Той се поколеба, отпивайки от кафето. — Мал, благодаря ти, че ми се довери снощи.

Тя кимна.

— Ще изтървеш полета.

Не искаше да си припомня колко много от себе си беше разкрила пред него.

Той се върна в стаята си и се облече бързо. Когато излезе, тя го чакаше.

— Имам чувството, че съм другият — каза той — онзи, който се измъква призори.

— Като изключим това, че няма съпруг, слава Богу.

— Радвам се, че е така. Обичам жените ми да са свободни от всякакви усложнения.

— За всеки случай… ако решиш нещата да станат сериозни — подразни го тя.

— За всеки случай.

Той я прегърна и тя усети силното му тяло до себе си, усети в ноздрите си онова леко мъжко ухание. Притисна се до него. Искаше й се да не му се налага да хваща самолета. И тогава той я целуна.

Същата продължителна, нежна целувка, като предишната нощ.

Той я пусна и тръгна към асансьора.

— Лара Хейвърс ще ти се обади — каза тя ревниво.

— Колко неприятно, че телефонът ми го няма в указателя.

Тя се усмихна.

Вратите на асансьора се отвориха.

— Ще ти се обадя — подхвърли той.

Усмивката все още стоеше върху устните й, когато вратите се затвориха и той изчезна от погледа й. Тя се върна в спалнята си, за да се приготви за напрегнатия ден, който й предстоеше. Погледна към кошницата, сложена на масичката под прозореца. До нея лежеше позамърсен кафяв плик, който не беше забелязала. Объркана, тя го отвори и се взря в тъмните, злобни очи на серийния убиец от портрета по описание.

— О, Хари — прошепна тя шокирана. — Все пак го направи. Евтин номер, негоднико.

Глава 17

Гръмотевичната буря и поройният дъжд със силен вятър забавиха полета на Хари за Бостън. По телевизионните новини показаха, че преминава тропическа буря. Той се разхождаше из чакалнята на летището и си мислеше за Мал Малъри, докато отпиваше от безплатното кафе. Тя все още беше загадка за него, въпреки че сега я разбираше по-добре. Онова, което не разбираше, тъй като тя въобще не го спомена, беше свързано с портрета по описание.

Замисли се как ли щеше да постъпи тя, когато открие портрета на убиеца. Надяваше се той да размърда паметта й. Ако ли не, поне тя да дойде при него и да му каже какво в образа на мъжа я тревожи толкова много.

За пръв път в живота си той закъсня за работа. Нямаше време дори да отиде вкъщи и да види Скуийз, който беше оставен на нежните грижи на Майра, жената, която го гледаше, когато Хари беше зает.

Майра беше около шейсетте, с приятна фигура, буйна медночервена коса, разпиляна до кръста й, дълги поли и здрави чорапи. Изглеждаше като човешкия вариант на ирландски сетер на съседите, който тя разхождаше всеки ден.

— Намери кога да закъснееш — каза Росети, когато Хари най-после влезе в полицейското управление. — Шефът ни събра в осем. Не можеш да си представиш как се вбеси, когато ти не се появи. И аз трябваше да поема цялата тежест на гнева му. Най-кратко казано, думите му бяха: „Как ли да очаквам от вас двамата да хванете някой нарушител, да не говорим за убиец“.

Хари се усмихна. Шефът знаеше всички случаи, с които се занимаваше той. Наистина, някои престъпления оставаха неразкрити, но съотношението беше добро, а и шефът не забравяше, че той се е