посветил на професията и работи упорито. И че никога не изоставя убийствата. Занимаваше се с тях така, както Скуийз изравяше някой кокал, заровен в задния двор — внимателно, систематично, малко по малко. Нямаше намерение да остави убиеца на Самър Янг на свобода. Ако въобще можеше да се направи нещо, той щеше да го направи.
— Почивката добре ли мина, Професоре?
Росети наклони стола си назад. Скръсти ръце, усмихна се на Хари и повдигна въпросително тъмните си, гъсти вежди.
— Може и да имаш идеални зъби, Росети, но умът ти не е наред. Една свободна вечер едва ли може да се нарече почивка.
— Що се отнася до теб, може. Тя сигурно е нещо специално за теб, щом те е накарала да напуснеш града.
Хари го погледна.
— Да, така е.
— А дали знаем името й.
Росети се люлееше напред-назад със стола и се подсмихваше.
— Ти не го знаеш. Аз го знам.
— И така ще си остане, а?
— Аха.
Хари прегледа набързо купищата документи на бюрото си.
— Дали има някаква малка вероятност това да е Малоун?
Росети наклони стола твърде много. Чу се трясък и когато Хари се обърна, го видя проснат на земята. Разсмя се, докато Росети се изправяше, разтривайки лактите си.
— Вече не правят столовете така, както едно време, когато бях малък — измърмори Росети.
— И детективите също. Ти си разбил калъпа. Вместо да се ровиш в личния ми живот, защо не ми кажеш какво точно стана при шефа?
И Росети го направи.
После всички сякаш подлудяха, когато дойде съобщението за стрелба в магазина „Седем — Единайсет“. За секунди бяха там и въобще не остана време дори да мислят за госпожа Малоун.
Униформени полицаи обкръжаваха магазина, когато колата на отдел „Убийства“ пристигна с виещи сирени. Над тях кръжеше хеликоптер.
Хари и Росети изскочиха от колата и се огледаха.
Точно зад тях спря линейка и лекарите изтичаха, понесли екипировката си. Появиха се и репортерите от „Херълд“ и екипът от местната телевизия. Росети отиде да поговори с полицаите от патрулната кола, които бяха пристигнали първи, а Хари си проправи път през тълпата към входа.
— Детектив Джордан!
Това беше репортерката от местната телевизия.
— Колко жертви има, детективе? Какво знаете за убиеца?
Той вдигна ръка.
— Почакай малко, Лусия! — Той не се спря при нея. — Ще ти кажа какво се е случило веднага щом самият аз разбера.
Лусия се обърна към камерата.
— Току-що научихме за стрелба в местен магазин — започна тя уверено. — Все още не сме сигурни за броя на жертвите, но се говори, че може да са повече от една. Засега няма информация и за нападателя, въпреки че скоро очакваме да научим нещо ново. Онова, което знаем, е, че става въпрос за кражба и са се чули няколко изстрела. Ще продължим да ви информираме за развитието на случая.
Вътре в магазина Хари огледа жертвите. Единият беше мъртъв — половината му череп беше отнесен. Лекарите се бяха надвесили над другия — чернокож младеж — и го слагаха на системи. Нямаше много кръв, само няколко малки, кръгли дупки на гърдите, но когато го повдигнаха, под него имаше цяла локва кръв. Беше в безсъзнание, затова го преместиха внимателно на носилка.
— Другият е твой, Професоре — обяви лекарят, докато избутваха по-младия мъж към линейката.
Росети влезе и застана до Хари, загледан в мъртвия мъж.
— Професоре, не си ли мислиш понякога, че си избрал погрешната професия? Трябваше да продължиш да се занимаваш с правото. Чисто, просто и приятно. И се плаща по-добре.
После дойде съдебният лекар, след него експертите и започна добре познатата процедура, която следваше всяко убийство.
Навън полицаите разпитваха двама очевидци, които видели убиеца, докато бягал от магазина. Те казаха, че той носел оръжие, скочил в една кола, която го чакала, и изчезнал. Раненият младеж работел в магазина, по-възрастният мъж, който починал, сигурно е бил клиент.
— Бил е на погрешното място в погрешното време — обобщи Хари горчиво, докато съдебният лекар извършваше прегледа си.
Очертаха с тебешир положението на жертвата, след това поставиха тялото в специална торба и затвориха ципа й. Хари си помисли с тъга, че след убийството не остава нищо от човека, дори и нормалното достойнство на смъртта.
— Оръжието е било вероятно узи — определи рязко лекарят. — Експертите ще уточнят модела.
Полицаите имаха описание на колата, с която е избягал убиецът — бял пикап. Хари наостри уши и разпита по-подробно двамата свидетели. Първо — жена на средна възраст. Тя каза, че била на път за магазина, когато оттам излетял мъжът.
Беше пребледняла и дишаше тежко, но успя да им даде добро описание.
— Можех да бъда аз — повтаряше тя отново и отново. — Две минути по-рано и можех да бъда аз.
Другият свидетел беше един бездомник, който висеше край магазините и ровеше из кофите за боклук за бутилки, които да върне и да припечели нещо — то понякога му стигаше, за да си купи евтин алкохол и да облекчи неволята си. Но все още беше рано и той не беше събрал достатъчно за дневната си доза, затова разказа съвсем ясно какво е видял.
— Бял „Форд“ пикап — повтори той твърдо. — Стар и очукан. Малко поръждясал. Кола като тази не бива да е на пътя, детективе. Не, господине, този боклук трябва да се разкара от улицата.
— Прав си, приятелче.
Хари сложи в ръката му няколко долара, докато никой друг не гледаше. Не мислеше за ръждясалия пикап, искаше му се да разкара убиеца от улиците.
Надяваха се да хванат убиеца по колата, но Хари знаеше, че тя вероятно е открадната, а и без това щеше да бъде изоставена възможно най-скоро. Можеше да заложи главата си, че убийството е свързано с наркотици. И че е свързано с друго нападение, преди няколко седмици — предполагаемата случайна катастрофа. Хари се канеше да отиде в „Муунлайтин клъб“ тази вечер и да поразпита. Не че децата бяха информирани, но когато убиваха някого от техните, може би някой щеше да се разприказва.
Експертите продължиха да си вършат работата, а Хари и Росети поеха обратно към полицейското управление.
По обратния път дойде второто обаждане — убийство в стар склад на Атлантик авеню. Обезглавен азиатец. Хари предположи, че причината отново са наркотиците, почти винаги бяха те.
— Наркотици, секс и пари — съгласи се Росети. — Мотивът винаги е един от тези.
Денят се оказа дълъг, труден и мрачен, един от онези, които оставяха рани в ума, ако не и в душата, ден като онзи, когато умря Самър Янг.
Единственият миг, когато Хари се отдели от всичко това, беше много по-късно. В управлението се получиха резултатите от ДНК тестовете на спермата, открита по Самър Янг. Бяха същите като при другите две жертви. Определено търсеха сериен убиец. Той тържествуващо се замисли за портрета по описание. Беше сигурен, че националната телевизионна мрежа вече ще им окаже съдействие и ще го разпространи. Което означаваше, че вече не е зависим от госпожа Малоун.
До вечерта бурята стигна чак до Ню Инглънд. Дъждът се изсипа, а светкавиците осветяваха града като фойерверки на Четвърти юли. В центъра на града изгасна токът, после и в някои от предградията. Станаха множество задръствания. Залата за бърза помощ в болницата беше в пълен хаос. Пациентите бяха изнасяни бегом от линейките и после чакаха лекарите да стигнат до тях.
