Жалко, защото е чудесен мъж.
Мал я изгледа сърдито.
— О, за Бога! Научава те да танцуваш салса и ти ставаш лесна плячка. Също като Лара и останалите.
Бет се изправи и събра книжата си.
— Струва ми се, че викаш прекалено много за жена, която не иска да види този мъж повече. А и не е ли искрица завист това, което виждам в очите ти?
Тя излезе и хлопна вратата зад себе си.
Мал изкара някак деня с опънати нерви. В шест си сложи червило, облече якето си и си тръгна. Бет не беше споменавала повече Хари.
Мал се спря до бюрото й.
— Някакви обаждания, преди да си тръгна? — каза тя прекалено небрежно.
— Той не се е обаждал, ако това имаш предвид.
— Това е добре — кимна тя, без да го мисли наистина.
— Той все пак те интересува, нали? — заинати се Бет. — Може би трябва да отговориш на обаждането му в края на краищата.
— Какво обаждане? Не мога да съм сигурна в него дори за това.
Бет я изгледа с любопитство.
— Струва ми се, че в себе си не си сигурна. Какво има, Мал? Съвсем сериозно, какво става?
Мал нервно люлееше малката си черна чанта.
— Беше толкова… толкова приятно снощи. Атмосферата беше… нали знаеш… дружелюбна… А когато той си замина, аз открих портрета. Той не спомена, че го носи със себе си, че идва, за да обсъдим нещата отново. Просто го е оставил там, за да го намеря. След това.
— Все пак, кое е лошото в това да обсъдите портрета? Искам да кажа, че убийството беше ужасно и ако се окаже, че наистина има сериен убиец на свобода, може би трябва да се опиташ да му помогнеш.
— Но портретът по описание не струва.
Бет се смръщи объркана.
— Кажи ми, Мал, откъде знаеш, че портретът не струва?
— Аз… ами не знам.
Мал се отпусна на един стол. Сложи лакти на бюрото и скри лице в ръцете си.
— Не знам дали портретът е точен, разбира се, че не знам — повтори тя. — Той… е, има нещо в него, което ме притеснява. Изразът в очите му. Прекалено зловещ и противен е. — Тя потръпна. — Не съм сигурна, че съм готова да се заема със сериен убиец, Бет.
— Мога да те разбера. Но защо, за Бога, просто не го кажеш на Хари? Сигурна съм, че и той ще те разбере.
Мал се съмняваше в това.
— Хари Джордан е първо полицай, а после мъж. Мисля, че единственото нещо, което го интересува, е да хване убиеца.
Мал предполагаше, че Хари ще й се обади вечерта, затова реши да излезе. Имаше среща с приятели — един говорител от новините, съпругата му и новороденото им бебе.
Тя взе цветя и огромна пухкава играчка тигър. Заигра се с момченцето, което беше много сладко, с кичур черна коса и тъмни очи. Докато се хранеха, то си лежа тихо в люлката, сложена до масата, а те изпиха цяла бутилка вино, потънали в разговор за трудните времена, докато са се изкачвали по стълбата към славата и богатството.
— Все пак понякога си мисля, че онези ранни години бяха изпълнени с най-интересните неща — въздъхна замечтано Джош.
— Само когато човек се връща в мислите си към тях — припомни му Джейн. — Вярно, че беше интересно, но не е ли по-приятно, когато вече си успял? Ти би трябвало да знаеш, Мал. Ти си постигнала големия успех.
— Съвсем не ми е било весело по пътя нагоре — каза Мал разгорещено. — Всъщност си беше цял ад. — Тя се разсмя притеснено. — Знаеш какво става, когато си жена… дискриминация, задявки.
— Радвам се, че в замяна имам всичко това — каза Джейн, като се прозяваше, уморена от липсата на сън и от изискванията на новия си начин на живот. — Човек непрекъснато се учи, но това е най-прекрасното от всички неща.
Когато си тръгна, Мал отнесе спомена за тази вечер със себе си. Това беше частица реалност в нереалния й свят. Жената майка, бебе, за което да се грижи, животинската топлина във връзката на една двойка. Апартаментът, някога елегантно обзаведен в минималистичен стил, сега се бе превърнал в нормален, солиден дом. Сравнен с техния, нейният напрегнат живот изглеждаше празен. Завиждаше им за щастието им и за детето.
Когато се върна вкъщи, тя провери получените съобщения. Беше получила компютърна поща — все по работа, но дружелюбната червена лампичка на телефонния секретар не проблясваше. Хари дори не беше се обадил.
Портретът все още беше на масата, където го беше захвърлила. Взе го и отново се вгледа в лицето му. Внезапно потръпна и го накъса на малки късчета, които хвърли в огъня. От хартията се издигна черен дим, завършващ нещо, което дори не беше започнало.
Тя си взе душ, облече тениска и чифт розови къси панталони, среса косата си и си сложи крем. Новините по телевизията се сменяха пред нея с подробности от ужасите през този ден, но тя не слушаше. Внезапно говорителят каза:
— От днес град Бостън търси сериен убиец, тъй като ДНК пробите от телата на трите млади жени жертви е доказано, че съвпадат.
На мястото на говорителя се появи лицето на млада симпатична жена.
— Последната жертва, Самър Янг, беше двайсет и една годишна, отличничка във Филаделфийската гимназия и първокурсничка в Бостънския университет. Също като Мери Джейн Латимър и Рейчъл Клайнфелд тя е била нападната и изнасилена. Била е изоставена полумъртва на пуст плаж. Бостънската полиция е направила портрет по описание на заподозрения убиец. Ако познавате този мъж или сте го виждали някъде, свържете се с тях на телефонния номер, който виждате сега на екрана. Всяко обаждане ще бъде строго поверително.
Внезапно портретът изпълни екрана, а говорителят даваше подробности за приблизителните височина и телосложение на убиеца, както и за колата му.
— Лицето на заподозрения убиец на Самър Янг, Мери Джейн Латимър и Рейчъл Клайнфелд — завърши той. — И отново, ако някой може да помогне за откриването му, моля, обадете се на бостънската полиция незабавно.
Сега вече Мал разбра защо детектив Хари Джордан не й се обажда. Националната телевизия показа портрета на убиеца. Той вече не се нуждаеше от нея.
Глава 19
На следващата сутрин в седем Хари караше колелото си през площад „Луисбърг“. Скуийз подтичваше задъхан зад него. Бяха минали по дванайсеткилометровия маршрут, който завършваше при зоологическата градина. Искаше му се да покара малко повече, но както обикновено нямаше време.
Хари остави велосипеда в преддверието и сложи паничка вода пред кучето, което я изпи шумно, после грабна телефона и се обади на Мал. Нямаше търпение да й разкаже, че телевизионните мрежи са се заели със случая. Когато отговори телефонният секретар, той се намръщи разочарован. — Обаждах се — каза забързан. — Ще ти се обадя по-късно. После се втурна под душа, прекара електрическата самобръсначка по лицето си, облече се набързо и подсвирна на Скуийз. Тъкмо излизаше през вратата, когато се сети. Върна се в банята, среса се набързо и отново изхвърча.
Ресторантът „При Руби“ все още беше изпълнен с остатъка от снощния никотин, както и с част от сутрешната порция. Той седна и си поръча кафе, две рохки яйца, шунка и пържени картофи с препечено
