го смятат за страхотно.
Тя отпи внимателно.
— Никога не съм пила мартини.
— А аз не съм пил дори маргарита.
Очите им се срещнаха и те се разсмяха.
— Не предпочиташ ли една бира? — попита тя.
Той поклати глава.
— Случаят определено заслужава шампанско, а и както Дорис забеляза първата вечер, когато се срещнахме, ти си жена за шампанско. Поръчах мартинитата само за да те впечатля с това, колко съм навътре в модния свят на пиенето и срещите.
— Това наистина ли е среща?
— Ако не е, не знам какво е.
— Тогава смятам да се наслаждавам.
— Добре. Аз също. — Той взе ръката й и те се усмихнаха щастливо един на друг. — Вече пет минути сме заедно, а не сме спорили за нищо.
— Това си е направо рекорд.
Той кимна.
— Смяташ ли да пиеш това нещо?
Тя поклати глава.
— Пазя се за по-добри неща.
— Много разумно. — Той махна за сметката. — По-добре да тръгваме.
Тя го изгледа изненадано.
— Мисля, че каза осем часа.
— Забравих да те информирам, че е извън града. Майка винаги прави празненствата за рождения си ден във фермата.
Тя погледна ужасено роклята си, като си представи бурно веселие на открито.
— Не съм подходящо облечена за ферма.
— Не се притеснявай. Ще ти дадат назаем някаква престилка и гумени ботуши, щом пристигнем.
Той плати сметката и изведе Мал от бара. Тя се спря на рецепцията и взе опакован в златиста хартия пакет.
— Подарък за рождения ден — обясни, когато той я изгледа въпросително.
Хари изпъшка.
— Знаех, че съм забравил нещо.
Навън ги чакаше огромна бяла лимузина. Мал се разсмя.
— Страшна работа, детективе — каза тя. — Чувствам се като звездичка от Холивуд.
— Детективите и звездичките никога не шофират, когато са пили. И мога да те уверя, че последния път, когато направих това, беше вечерта на абитуриентския ми бал. Заедно с Джесика Брадъртън, облечена в шокираща розова рокля, без презрамки, която направо ме побърка. Никога не бях виждал толкова гола кожа. Натискахме се по целия път и тя ми разреши да пъхна ръка под роклята й.
Той й се усмихна, но тя го отряза.
— Не се надявай късметът да те споходи пак, детективе.
Той притисна ръце до сърцето си с поглед към небето.
— О, Малоун, не знаеш как ме нараняват тези думи.
Тя го изгледа изпепеляващо.
— Сега вече знам, че си луд.
— Аз? А пък аз смятах, че това се отнася за теб.
Тя се огледа за кучето.
— Какво, Скуийз няма ли го?
— Не го бива много за празненства. Тази вечер е при Майра.
Тя повдигна вежди въпросително.
— Майра е другата жена в живота ми.
— Трябваше да се сетя, че има и друга — промърмори тя смирено.
Хари извади от купата с лед бутилка от любимото си шампанско и наля в две чаши.
— Добре дошла във фермата на Джордан, Мал Малоун — изрече той тихо.
Нощта беше великолепна — спокойна, безоблачна, имаше пълнолуние. Струнният квартет свиреше Хайди, сервитьори в бели сака предлагаха сандвичи и шампанско. Гостите се разхождаха по тревните площи, застояваха се край потока. Мифи Джордан се носеше сред тях, като посрещаше новопристигналите с леки възторжени писъци и целуваше всички.
— Никакви превзети целувки във въздуха — предупреждаваше тя и подаваше книжна кърпичка от кутията, която носеше със себе си. — Ще трябва просто да изтриете червилото или в противен случай ще го носите като почетен знак на домакинята.
Дългата бяла лимузина изглеждаше не на място зад наетия автобус.
— Сега вече наистина се чувствам като звездичка — каза Мал, като погледна към черните мерцедеси и особи с достолепен вид.
— Жителите на Ню Инглънд не парадират с онова, което имат — обясни той. — С изключение на майка ми. Почакай и ще видиш какво имам предвид.
Мифи стоеше в залата и питаше класическите музиканти дали могат да изсвирят „Димът влиза в очите ти“.
— Това е любимата ми песен — обясни им тя, когато те я изгледаха недоумяващо.
Мал си помисли, че Мифи изглежда точно като холивудска версия за богата жена, на определена възраст, от висша класа — безупречно облечена в костюм на „Валентино“, всеки косъм от косата й с естествен платинен цвят беше на мястото си, със скули, за които човек си мечтаеше, и със стегнато, елегантно тяло.
Хари я притисна здраво, после взе ръката на Мал и ги запозна.
— Майко, това е…
— Малъри Малоун — прекъсна го тя удивена. — Е, въобще не съм си го и помисляла. Каква приятна изненада! И много по-красива отколкото по телевизията… Добре дошла, скъпа добре дошла във фермата на Джордан.
Тя целуна Мал и й остави отпечатък от червилото си, после й подаде кърпичка.
— Каквото и да казват, нищо не е устойчиво на целувки — заяви тя, като хвана Мал за ръката и я поведе сред тълпата.
— Искам да се запознаеш с гостите ми, все роднини и стари приятели. — Изгледа Мал заговорнически. — Не се тревожи, няма да им позволя да те засипят с въпроси.
— Освен това, майка е звездата в този случай — вметна Хари. — Тя не би искала да отнемеш вниманието, предназначено за нея.
— Това подарък ли е, скъпа? — каза Мифи, без да му обръща внимание. — Колко мило. Предполагам, че Хари отново е забравил. Винаги го прави. Хари, остави го на масата при останалите. Ще го отворя по- късно.
— След полунощ.
Хари помнеше ритуала, който се повтаряше всяка година, още от детството му. Майка му беше родена в полунощ и смяташе и двата дни за свой празник. Свещите се духаха след дванайсет и след това се отваряха подаръците.
Мифи беше прегърнала Мал, докато я представяше на приятелите си. Тя се обърна и погледна през рамо към Хари, като му кимна одобрително със сияещо лице.
Той изпъшка. Надяваше се, че майка му няма да види в това повече, отколкото имаше в действителност, защото в момента то съвсем не беше много. Освен това беше обещал на Мал, че с нищо не се обвързва, и смяташе да удържи обещанието си.
