— А аз обикновено ям ядки. Не се заседявам да готвя още от детството си.

— Разкажи ми повече за детството си.

Тя отпи от виното, после отмести поглед към огъня.

— Не бива да разваляме хубавата вечеря с разговори за мен.

Той поклати глава сърдито.

— Ето пак. Все пак сделката беше такава, не се ли сещаш? Аз ще ти разкажа моята история, ти ще ми разкажеш твоята. Засега само единият от нас е изпълнил тази част от договора.

Мал беше съкратила дотолкова историята на живота си, че вече почти си вярваше, че това е всичко. Болезнените епизоди бяха изхвърлени, заедно с личността на Мери Малъри Малоун.

Бузите й пламтяха. Тя съблече пуловера и започна да вее на лицето си, като се преструваше, че топлината на пламъка я сгряваше, а не погледът на сините му очи.

Нат Кинг Кол спря да пее с проскърцване. Хари стана и прокара пръсти през купа плочи. Избра една, пусна я, намали светлината и седна до Мал.

Пънът падна надолу и изпрати дъжд от искри. Навън дъждът плющеше по прозорците. Синатра пееше под акомпанимента на цигулки: „Ела и полети с мен, ела и полети, нека отлетим…“

Мал имаше чувството, че лети някъде извън времето и пространството. Съществуваше само тази вила на планинския склон, на километри откъдето и да е. Всъщност обстановката беше дяволски прелъстителна.

Хари каза:

— Често идвам тук сам. След тежък ден или да покарам велосипеда… запалвам огън, отварям бутилка вино, пускам си музика…

— Намаляваш осветлението.

— Разбира се. Така мога да виждам дърветата отвън, луната също.

— В случай, че не си забелязал, тази вечер няма луна.

— Говорех по принцип.

Тя го погледна над очилата си, замислена за жените, които той сигурно е водил тук. Прекалено беше да очаква от мъж като Хари да стои сам през цялото това време. Отново усети ухапването на ревността и си каза твърдо, че това не е нейна работа. О, да, отговори си сама подигравателно, а защо тогава толкова ти се иска да се пресегнеш и да го докоснеш? И защо не можеш да отместиш очи от него?

Хари също не сваляше поглед от нея. Лицето й беше поруменяло, русата й коса беше изсъхнала. Сините й очи изглеждаха огромни зад силните лещи. Би се обзаложил, че без тях не вижда на половин метър пред себе си.

Хипнотизирана, Мал се надигна от дивана. Застана само на крачка от него. Между тях сякаш отново течеше ток и тя усети тръпки да пробягват по гърба й.

— Защо всъщност беше онази договорка никакво обвързване, Хари? — попита тя тихо.

Той сложи ръце на раменете й и тя си помисли, че костите й ще се стопят от докосването му.

— Винаги можем да добавим нов член към тази клауза, гласящ, с изключение на тази вечер.

Той свали очилата й и ги постави внимателно на масата. Тя го погледна късогледо, а сърцето й заби силно. Той се пресегна и докосна устните й с ръка. Чувственото движение я накара да потръпне. Затвори очи и той целуна леко клепачите й.

— Толкова си сладка — промърмори. — Чудех се какъв ли ще бъде вкусът ти.

Той целуна устните й, после върха на носа и зарови лице във врата й. Тя въздъхна тихо.

Хари я придърпа към себе си и тя плъзна ръце около врата му. Искаше й се да я притиска, да я целува. Когато устните му станаха по-настойчиви, тя се отдаде на мига и й се искаше той да продължи вечно.

Когато най-после отдели устните си от нейните, тя продължи да се притиска до него, без да отваря очи. Хари я погледна нежно, взе я на ръце и я отнесе до дивана пред огъня.

— Мога да вървя — възпротиви се сънливо.

— А за пришките не помниш ли?

Остави я върху възглавниците. Тя изглеждаше като момиче в смешната фланелена пижама и чорапите, с разбърканата си коса и порозовелите бузи. Но след миг отвори очи, погледна го с онзи загадъчен сапфирен поглед, пълен с молба и отрицание, и той беше сигурен, че тя не е обикновено момиче.

— Притесняваш ли се, Малоун? — попита той, като взе краката й и събу чорапа.

— Малъри — поправи го тя.

Той събу и другия чорап.

— Не ми отговори.

Започна да масажира крака й.

— Разбира се, че не се притеснявам.

Тя го наблюдаваше с широко отворени очи. Не й се искаше да спира.

Той прокара ръка по прасците й, леко масажирайки уморените и мускули. Беше чудесно и тя се отпускаше все повече.

— Ммм, приятно е — прошепна, — толкова е приятно. — Надигна се и го погледна. — Кога смяташ да ме целунеш отново?

— Щом като питаш…

Той я целуна колебливо, после я притисна силно до себе си. Минутите изтичаха бавно, заедно с целувката им. Мал сякаш не успяваше да се приближи достатъчно до него. Извади ризата му и прокара пръсти по гладките мускули на голия му гръб.

Ръцете му бродеха по кожата й под синята пижама. Докосна гърдите й и тя се отпусна в прегръдките му, отдадена на докосването му.

Пръстите на Хари трепереха, докато разкопчаваше пижамата. Той се вгледа в Мал, цялата позлатена от слънцето на Аризона. Гърдите й го изкушаваха, устните му се плъзнаха по тялото й.

Той развърза връзките на пижамата и я свали, като изпиваше Мал с очи. Кожата й беше като коприна — мека и златиста. Тя потръпна, когато пръстите му се плъзнаха по корема й. Той чу тихите й гърлени стонове и притисна пламенно устни към нейните. Тя искаше още и още, после, преминала върха, потръпна.

— О, Хари — прошепна тя, — о, Хари.

Той се вгледа в нея. Обичаше я за това, че така се беше отдала на мига, че го желаеше толкова силно, колкото и той нея.

Докато той се събличаше, тя го наблюдаваше като в транс. Светлината на огъня докосваше тялото му и тя го изгледа с копнеж.

Направи място на дивана и за него.

— Хари — изрече тя с онзи плътен, мъркащ глас. — Хари…

И той вече лежеше до нея, хладната му кожа се допираше до топлото й тяло, поглъщаше я, заливаше я с вълни на взаимно удоволствие. След малко двамата се плъзнаха от дивана върху килима.

Тя лежеше пред него, сиянието на огъня очертаваше тялото й, очите й не се отместваха от неговите. Очакваше го. Беше красива, чувствена и вълнуваща. Желанието го възпламени и той отново я притисна. Пръстите й се вкопчиха в косата му, тя се движеше с него…

— Чакай, Мал — прошепна той, — чакай. — Искаше и тя да изпита същото удоволствие, пое дълбоко дъх, въздържа се…

— Хари — измърка тя отново и той изгуби контрол.

Двамата потъваха един в друг, после бавно достигнаха върха.

Мал лежеше под него, отнесена нанякъде. Не и се искаше той да се отдръпва. Тежестта му беше приятна, гладката му кожа беше изпотена…

— О, Хари — прошепна тя.

— Малъри — отвърна й той и тя се усмихна. Отново се връщаше на земята.

— Ще те смачкам.

Той се отдръпна и тя въздъхна със съжаление. Сексът не беше нещо, на което се отдаваше, за да задоволи моментна нужда. За нея той не беше просто удоволствие, той означаваше, че за миг поне тя се чувства обичана. Искаше й се да задържи мига колкото се може по-дълго. Когато тялото му се отдели от

Вы читаете Сега или никога
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату