нейното, тя се почувства ограбена и самотна отново.
Седна и сви колене до брадичката си. Хари се вгледа в нея и тя се опита да разгадае погледа му. Той се наведе и целуна един по един наранените пръсти на краката й.
Очите й се напълниха със сълзи. Неумолимият полицай се оказа нежен любовник, загрижен и щедър.
Той взе пуловера й, уви го около раменете й и оправи косата й. Ръката му трепереше, също като нейната, когато тя я протегна, за да докосне наболата му брада.
Плочата на Синатра все още се въртеше на грамофона. Мал сложи ръка на сърцето му и се усмихна.
Хари си помисли, че тя прилича на запалена свещ в мрака. Взе чашата вино и й даде да пие, после се наведе и я целуна.
— Нямам нужда от вино — избъбри той пресипнало. — Ще изпия теб.
Тя сложи ръце зад главата си, доволна, докато той докосна гърдите й и всичко започна отново.
Пънът в камината изгоря. Виждаше се само червеното сияние на въглените. Плочата все още се въртеше безмълвно, виното стоеше неизпито.
Тя се възпротиви, когато Хари се изправи. Проследи го с очи, докато пресичаше стаята. Беше красив. Той спря грамофона, взе една мека завивка и две възглавници. Повдигна главата й и нагласи възглавницата под нея, после метна завивката и отново легна до нея.
— Удобно ли ти е?
— Ммм.
Очите й бяха полузатворени, умората я замайваше. Хари я целуна и я прегърна, като намести главата й на рамото си.
— Направено по поръчка за теб, Малоун — каза той и затвори очи.
— Малъри — поправи го тя.
И преди да усети, вече беше заспала.
Скуийз ги събуди рано на другата сутрин, като виеше срещу вратата, за да го изведат. Хари измъкна изтръпналата си ръка изпод Мал и стана.
— Не ставай — помоли тя с приглушен глас, защото главата й беше скрита под завивката.
— Кучето — обясни той. — Ще се върна веднага.
Той пусна кучето навън, после хвърли нова цепеница върху въглените, като разгоря огъня с древно кожено духало.
Хари погледна към купчината под одеялото, която лежеше неподвижно. Виждаха се единствено краката й, подаващи се от единия край. Дори стъпалата й бяха хубави.
Отиде в кухнята.
— Дяволски зает си, детективе — долетя след него оплакването й.
— А ти не бързаш много — извика той от кухнята.
Мал се сгуши под завивката, заслушана в утринните звуци: песента на птиците, кучешкия лай, потракването на чинии в кухнята. Скоро към нея се понесе ароматът на прясно сварено кафе, заедно с гласа на Хари, който пееше нещо на испански. Тя се зачуди дали не се е разтанцувал.
— Обслужване по стаите.
Тя се надигна и скромно придърпа одеялото върху гърдите си.
— Ммм, кафе. И кифли.
Той повдигна панера.
— Два вида.
— Два вида?
Изгледа я виновно.
— Единствената ми слабост.
— О, снощи забелязах и някои други слабости.
Той повдигна вежди.
— Значи си забелязала.
Тя се разсмя и Хари се наведе да я целуне.
— Косата ти е разбъркана — каза той и гризна ухото й.
— Ммм, значи изглеждам точно като теб.
Той разроши косата й.
— Яж си кифлата и спри да се оплакваш, Малоун… Малъри.
— Най-после схвана. — Тя отхапа. — Наистина ли това има вкус, сякаш е от Рая или какво?
— Нискокалоричен рай.
— А, не!
Тя изглеждаше удивена и той се разсмя.
— Не са нискокалорични. Казах го само, за да си доволна. И като си започнала с хвалебствията, как е кафето?
— Благодат.
— Какво повече би могла да иска една жена?
— Не много — съгласи се тя, облегната удобно на Хари, като все още притискаше одеялото към гърдите си.
— Късно е вече за одеялото — каза той и отпи от кафето си. — Вече всичко видях.
За негово учудване тя се изчерви.
— Малоун, нима се притесняваш от мен? — попита той. — Помниш ли ме? Аз съм Хари, мъжът, с когото прекара нощта.
Тя кимна поруменяла.
— С когото имах среща.
— Мъжът, който те заведе на празненството — промърмори той и се наведе да я целуне по врата. — Онзи, на когото позволи да пусне ръка под роклята ти.
— Въпреки че сме малко старички да се натискаме на задната седалка.
Тя се наведе към него и той започна да масажира нежно врата й.
— О, Малоун — въздъхна доволно, — това не беше само натискане.
Тя се разсмя. Допи кафето си, лапна последната хапка от кифлата и си сложи очилата. Уви одеялото около себе си и се изправи.
— Отивам да си взема душ.
Той седна на дивана и се загледа в нея. Тя се обърна и пред нея беше той, с широките си рамене, синкавата брада, набола по лицето му, което отчаяно се нуждаеше от бръснач, силните мускули на ръцете, стегнатото тяло. Спомни си как се беше притискала снощи до него и само мисълта за това събуждаше желанието й отново.
Усмихна му се щастливо, после спокойно продължи напред. Очите му я проследиха. Когато стигна средата на стаята, одеялото започна бавно да се свлича. Тя се обърна, погледна го прелъстително над очилата и остави одеялото да се плъзга надолу… мъчително бавно… все по-надолу. Като го остави да се влачи зад нея, тя продължи гола през стаята, обърна се за последен път и му отправи порочен поглед.
— Като сметана върху праскови — възкликна въодушевено Хари и чу смеха й от стълбището.
Глава 28
Когато Мал слезе отново долу, видя Хари изтегнат на дивана. Очевидно тъкмо беше взел душ, защото косата му беше все още мокра. Облечен само с протритите си джинси и бяла фланелка, той спеше дълбоко.
Тя се загледа с обич в него. Изглеждаше като човек, роден да носи джинси и фланелки. Освен това, изглеждаше изтощен.
Той отвори внезапно очи и я погледна. Погледът му беше толкова откровен, толкова интимен, че сякаш я докосна. Хари хвана ръката й, дръпна я до себе си и я прегърна.
— Миришеш възхитително — промърмори той. — Като най-хубавите неща на света. Свежо окосена
