Глава 35
На следващата сутрин Мал се събуди преди Хари. Беше много рано, едва пет часът, и навън все още беше тъмно. Той лежеше по гръб — едната му ръка беше отметната, другата обгръщаше Мал. Под леката светлина, идваща от прозореца, тя проследи очертанията на слабото му, мускулесто тяло и на лицето му. Устата му беше леко отворена. Дишаше спокойно, а плътно затворените очи му придаваха момчешки вид.
Тя се притисна до него и прокара пръсти по гърдите и по стегнатия му корем. Той потрепна, но тя не отмести ръка. Тя го целуна леко, после все по-страстно, когато той обви ръце около нея.
След малко тя повдигна глава. Очите му все още бяха затворени. Тя се изплъзна от прегръдката му и го зацелува, все по-надолу. Пръстите му бяха преплетени в косата й.
— Чакай, Мал, чакай, моля те…
Той се отдръпна от нея, преди да е станало твърде късно, после се надигна и я притегли до себе си. Притисна лицето й между двете си ръце и я погледна в очите.
— Имам нужда да те любя — прошепна й.
Взе я в скута си и зацелува гърдите й, докато тя потръпна от удоволствие, после я стисна в прегръдките си, сякаш никога нямаше да я пусне, и я люби бавно и прекрасно.
След това тя усещаше как сърцето му тупти до нейното и потта изсъхва по разгорещените им тела. Още чувстваше миризмата му, вкуса му. Струваше й се, че телата им са се слели и сега се носят из сребристото пространство, отредено само за тях.
Хари плъзна ръка по гърба й, като се спираше на всяка издатина по гръбнака й, наслаждаваше се на финото й тяло, на апетитните й извивки, на сладкото й ухание.
— Кажи ми, Малоун, в Рая ли сме? — прошепна той и целуна ухото й.
Тя обви ръка около врата му. Искаше й се никога да не го пуска.
— Никога не съм била по-близо до него, детективе — промърмори щастливо.
Въздухът все още изглеждаше изпълнен с електрическо напрежение. Утринната светлина се процеждаше през бледите копринени завеси. Хари прошепна учудено:
— Светът да не се е превърнал в сребро, докато сме спали?
Тя отвори очи, огледа се и се усмихна.
— А аз си мислех, че само ти изглеждаш така — промърмори тя и отново сложи глава на рамото му. — Осъзнаваш ли, че сме спали заедно? — добави. — Както трябва. В истинско легло, а не върху възглавници на пода.
— Да, за леглото е така, но като че ли не спахме много. Той се обърна по гръб и тя се намести в прегръдката му.
Тя цялата беше коприна, кадифе и парфюм, истинска жена. Той погледна часовника си. Зелените цифри му подсказваха, че трябва да се размърда, ако иска да хване ранния полет. Погледна я.
— Знам, знам — въздъхна тя. — Трябва да тръгваш. — Претърколи се настрани и спусна дългите си крака от леглото. — Не съм забравила кифлите.
— Откъде знаеше, че ще остана?
— Наречи го интуиция.
Тя стана от леглото и протегна ръце над главата си с плавни, котешки движения, които отново събудиха желанието му.
Той я наблюдаваше как върви гола към гардероба, грациозна като танцьорка… Тя се обърна да го погледне и удари пръста на крака си в един стол. Стисна крака си, развика се и заподскача, а той се разсмя.
— Не знам ти как смяташ, Мал, но може би просто си предразположена към злополуки.
Той стана от леглото и отиде до нея, целуна я по главата, разроши косата й и продължи към банята. Тя го изгледа сърдито.
— Коравосърдечно копеле — кресна след него и се разсмя. Чу, че водата започна да тече от душа, облече чифт бели къси панталони и сива фланелка и отиде в кухнята.
Снощната вечеря беше все още на масата, с изключение на хляба, маслото и виното, които им даваха енергия през нощта.
Тя сложи кафето, наряза кифлите и мушна филийките да се пекат. Извади топено сирене и ягодов конфитюр и ги сложи на масичка, заедно с чашите на розови цветенца, нискомаслено мляко и захарницата с нерафинирана захар.
Ослуша се. Водата беше спряна. Прокара ръка през косата си и зачака усмихната. Той се появи на вратата напълно облечен.
Погледна първо нея, после изгорелите свещи и останките на масата и най-накрая препечените филийки, които го очакваха на масичката.
— Ти си жена, която може да прави чудеса — разсмя се той. — Отивам да си взема душ и, ето, закуската е поднесена.
— Не свиквай с това, детективе. Просто тази сутрин съм в настроение да се държа добре. — Тя му се усмихна. — Около нас винаги има много храна, но дали си забелязал, че никога не успяваме да я изядем?
— Забелязах. И сега умирам от глад.
— Има много студени макарони. И салата.
— Съжалявам, Мал. Вечерята беше чудесна. Най-хубавата, която си спомням от дълго време насам. Просто другите неща се оказаха по-важни.
— Не съм забравила — промълви тя тихо. Взе филийка и я намаза с топено сирене.
— Ягодов конфитюр?
Очите му се разшириха.
— Ягодов конфитюр?!
Тя го погледна притеснено.
— Защо не? Какво ядеш обикновено?
— Ами салам… или риба.
— В конфитюра няма мазнини — каза тя твърдо и му го подаде.
— Добре, госпожо Малоун.
Той отхапа и направи въодушевена физиономия. Тя се разсмя.
— Страхувам се, че трябва да се наям и да изчезна. — Той изгълта кафето си — черно, както го обичаше, и Мал не беше забравила.
Тя се облегна на стената със скръстени ръце.
— Ще имам нужда от всичко, което можеш да ми дадеш по случая — изрече тя, внезапно станала сериозна.
— Веднага щом се върна в Бостън — обеща той.
— Подробностите за всяко убийство, но не само това. Подробности и за самите жени. Кои и какви са били. И семействата им. Искам да се спра на тях, да накарам зрителите, които гледат телевизия след вечеря в хубавите си, уютни домове, със собствените си дъщери в безопасност при тях, да осъзнаят, че това можеше да бъде и тяхното дете. Че техният живот можеше да бъде рязко променен.
Тя се заразхожда, потънала в планове за предаването. Виждаше се, че е наистина заинтересувана и той й беше благодарен за това.
Хари изпи кафето и грабна якето си.
— Съжалявам, Мал, но трябва да тръгвам.
Мисълта й се върна отново към Хари и тя въздъхна:
— Добре…
— Не е добре, но трябва да го направя. — Той облече якето си, хвана я за ръка и нежно я придърпа до себе си. Докосна лицето й с усмивка. — Някой някога казвал ли ти е, че си възхитителна? — попита той.
Тя кимна.
— Някой току-що го направи.
