Сега или никога

— Трябва да се зашие.

Хари грабна ръката й и я притисна до бузата си, след това до устните си.

— Слушай, ти си наред и аз съм наред — каза той. — Единствената жертва този път е колата, но ще хвана копелето, което направи това.

— Мислиш, че не е той?

Той поклати глава.

— Някак не е в негов стил. Той дебне, крои планове… — Погледна Мал и продължи безизразно: — Мал, ако е искал да ти направи нещо, щеше да успее. Повярвай ми, не е толкова глупав. — После повдигна рамене и добави: — А и колата не беше същата. Не беше пикап. Винаги има вероятност той да притежава две коли, но тази някак не е негов тип.

Воят на полицейските сирени разцепи тишината и къщата внезапно се изпълни с детективи и униформени полицаи.

След като огледаха внимателно къщата отвън и отвътре, както и блъснатата кола в канавката, Хари и Мал бяха отведени в местната болница. Докато шиеха раната на челото на Хари, Мал чакаше нервно и пиеше слабо кафе от пластмасова чаша.

Когато най-после Хари се появи отново, тя вдигна поглед към него. Бяха обръснали част от главата му заради шевовете, които минаваха от дясната вежда до темето му. Наболата брада правеше лицето му още по-бледо, а сините му очи гледаха уморено.

Когато влязоха в полицейската кола, която щеше да ги отведе вкъщи, той се облегна назад и затвори очи. Тя видя, че той изпитва болка, и хвана ръката му, като се вгледа загрижено в него.

Двойка униформени полицаи бяха оставени на пост във фермата. Когато Хари и Мал влязоха вътре, те им пожелаха лека нощ.

Хари си наля уиски и го изпи бързо, като го предпочете пред болкоуспокояващите лекарства, които му изписаха в болницата. Денят наистина беше дълъг. Главата му бумтеше, а натъртеното му тяло започваше да го измъчва. Но имаше нещо по-лошо. Мал беше попаднала в опасност и вината за това беше негова, защото я беше оставил сама. Дори не му беше минало през ума, че фермата на Джордан може да не се окаже онзи безопасен оазис, който винаги е била. И все пак беше сигурен, че шофьорът на колата не е бил серийният убиец. Но ако не е бил той, кой тогава?

Тази мисъл отново изскочи в главата му на следващата сутрин, когато се събуди в старото си двойно легло. Мал лежеше свита до него. Той усещаше мекотата на гърдите й до гърба си, лекия й дъх върху кожата си. Кракът й беше прехвърлен върху неговия, а ръката й стискаше неговата.

Почти си заслужаваше да си счупи главата, за да я види в тази поза на квачка, която пази раненото си пиленце.

Той се отдръпна и мушна ръка под нея. Тя отвори очи. Синевата им беше така дълбока, че отново го удиви, а дългите й мигли й придаваха някаква невинност. Но усмивката в очите й беше заменена от тревога, когато огледа главата му.

— Струва ми се, че това се нарича размяна на ролите — каза Хари и я целуна. — Малката женичка се грижи за Големия силен мъж. По-добре внимавай, може да ми хареса.

— Не можеш да не знаеш, че жените са винаги тези, които се грижат за мъжете? — изрече тя твърдо. — Само мъжкото ти его те кара да си мислиш, че не е така. И по-добре не се отпускай твърде много, господин Детектив, защото ще загубиш мъжкарския си вид и ще бъдеш принуден да признаеш, че жените са по-силни.

Той се разсмя, но тя го целуна и той забрави за какво въобще са говорили. Ръцете му се плъзнаха по гладкото й тяло.

— Коприна и сатен — прошепна задъхано.

Тя се изплъзна от ръцете му, застана гола пред него и се протегна лениво.

— На ранените не се разрешава секс. Вместо това им сервират закуска в леглото.

Той я изпиваше с поглед. Изглеждаше чудесно гола, изкусителна като ябълката на Ева.

— Тази замяна не е честна — измърмори той. — Кой ти го каза?

— Снощи в болницата ми го казаха. — Тя се наметна с един халат и тръгна към вратата. — Лекарката — подвикна през рамо и се запъти към банята.

— Какво значение има болката, когато мога да имам жена като теб в прегръдките си? — попита той, когато тя излезе изпод душа.

Тя завъртя очи и неотстъпчиво се запъти към вратата. Точно тогава телефонът иззвъня. Изпълнена с лоши предчувствия, тя се заслуша, след като Хари вдигна слушалката.

— Добро утро, Професоре — поздрави Росети. — Как е главата?

— Росети е — подхвърли Хари на Мал.

Тя кимна с облекчение и слезе да приготви закуската.

— Не много добре — отговори мрачно Хари.

— Наистина ли? Съжалявам, че е така, но онова, което имам да ти кажа, няма да те накара да се почувстваш по-добре. Виждал ли си вестника от тази сутрин?

— Не. Защо?

Внезапно му се прииска да не научава.

— Жълтите вестници имат няколко хубави снимки на вас двамата с Малоун. Заглавията са горе-долу еднакви: „Вълнуваща връзка на Малъри Малоун и полицай, издирващ серийния убиец“. А на снимката ти си прегърнал Малоун и се разхождате из фермата на Джордан. Която пък, за твоя информация, е наречена любовно гнезденце.

Хари изпъшка.

— Само това й липсваше.

— Това се отнася и до теб, детективе — напомни му Росети. — Онзи, който е направил снимките, може да е карал колата, която те блъсна. Попритиснах този и онзи и ми дадоха име и адрес. С радост ще научиш, Професоре, че момчетата, които съсипаха колата ти, са задържани с обвинения за опасно шофиране и бягство от мястото на катастрофата, плюс нарушаване границите на частна собственост и каквото въобще успях да се сетя.

— Значи в крайна сметка не е бил убиецът — въздъхна Хари с облекчение.

— Ъъ. Само някакви най-обикновени фотографи. Така става, когато си с богатите и известните — добави Росети. — Можеш да смяташ, че си късметлия, щом не са насочили фотоапаратите си към прозореца на спалнята ти.

Хари погледна към прозореца, който снощи бяха оставили отворен и с дръпнати завеси.

— Ще трябва да бъда по-внимателен.

— Схващаш, Професоре. Междувременно си пази главата и госпожа Малоун… тя свърши чудесна работа. Телефонните обаждания намаляха. Досега няма нищо сериозно… освен двете фалшиви тревоги от вчера.

Хари дори не се беше замислял за двамата мъже, които бяха задържани за разпит вчера. Още щом ги видя, разбра, че никой от тях не е убиецът. Първият само търсеше своя миг слава по телевизията, а вторият беше извратен тип с мания, че е лекар гинеколог, и това щеше да го изпрати в лудницата. Убиецът на Сузи Уокър беше все още на свобода.

Хари каза на Росети, че след няколко часа ще бъде при него, после слезе при Мал, за да й разкаже новините.

Тя беше застанала до печката и бавно бъркаше яйца.

— Трябваше да си стоиш в леглото.

— Имам новини.

Тя остави дървената лъжица, а очите й се изпълниха със смесица от страх и надежда. Той обясни бързо:

— Не, не сме заловили убиеца, но знаем, че снощи не е бил той. Били са фотографи.

— От жълтите вестници?

— Страхувам се, че да. Росети видял снимките тази сутрин. Нищо кой знае какво. Аз съм те прегърнал, а пък в заглавието наричат фермата на Джордан любовно гнезденце.

Мал чак сега осъзна думите му.