това като че ли беше на ръба на насилието, но никога не отиваше по-нататък.
Слартибартфаст влезе вътре, и после стана ясно, че може да прекара остатъка от деня лениво бъбрейки с метр д’отела, докато един от клиентите-роботи, едно авторори, запълзя бавно под масата, споменавайки за нещо, което възнамерява да направи на някакво момче върху някакво момиче.
Сларибартфаст се стовари на мястото, което току-що се беше освободило, и хвърли присвит поглед на менюто. Скоростта на процеса около масата като че ли някак си незабележимо се ускоряваше. Оборваха се аргументи, хора се опитваха да доказват разни неща на салфетки. Те си махаха страховито едни на други и се опитваха да изпитват парчета пиле. Ръката на келнера започна да се движи по сметката много по-бързо, отколкото човешка ръка можеше да се справи, и после още по-бързо от това, което човешкото око можеше да следва. Стъпките се ускориха. Скоро необичайно и настойчиво спокойствие се възцари над групата и секунди по-късно като че ли моментът на консенсус беше внезапно достигнат. Нова вибрация разтърси кораба.
Слартибартфаст излезе от стъклената стая.
— Бистроматика — каза той. — Най-могъщата изчислителна сила, позната на паранауката. Елате в Залата за Информационни илюзии.
Той се понесе напред и ги остави объркани.
ГЛАВА VII
Бистроматичният двигател е чудесен нов метод за пресичане на безкрайните междузвездни разстояния, без всички тези опасни мръсотии с Невероятностния фактор.
Бистроматиката сама по себе си е просто революционно нов начин на разбиране на същността на числата. Също както Айнщайн е забелязал, че времето не е абсолютно, а зависи от движението на наблюдателя в пространството, и пространството не е абсолютно, а зависи от движението на наблюдателя във времето, то сега се знае, че числата не са абсолютни, а зависят от движението на наблюдателя из ресторантите.
Първото неабсолютно число е броя на хората, които са си запазили маси. То ще се променя от първите телефонни обаждания в ресторанта, после без взаимна връзка ще нарасне до броя на хората, които всъщност ще дойдат, или до броя на хората, които ще се присъединят след това, идвайки след края на представлението / мача / партито / купона, или до броя на хората, които ще си отидат, когато видят кой още идва.
Второто неабсолютно число е даденото време за пристигане, което е познато като едно от най- странните математически понятия, изключващо само себе си число, чието съществуване може да бъде дефинирано като нещо, което е съвършено различно от самото себе си. С други думи, даденото време за пристигане е момент от време, в който е невъзможно да пристигне някой член от компанията. Само изключенията сега са жизненоважна част от много дялове от математиката, включително и статистиката и счетоводството, и също във формата на простите сметки, използувана при разработване на ПНД-поле.
Третият и най-мистериозен от всичко вид неабсолютност лежи на връзката между броя на нещата, записани в сметката, цената на всяко поотделно, броя на хората на масата и това, което са готови да платят. (Броят на хората, които всъщност дават парите, е само субфеномен в това поле. )
Отчайващите несъответствия, които обикновено се получават в този случай, останаха неизследвани с векове, защото никой не ги приемаше сериозно. Те временно бяха причислени към такива неща като учтивост, грубост, способност, показност, умора, емоционалност, или закъснение за определен час, и бяха напълно забравяни до следващата сутрин. Те никога не са били изследвани при лабораторни условия — поне никога в елитна лаборатория.
И само с откриването на джобните компютри истината най-накрая излезе наяве, и беше следната:
Числата, написани върху ресторантска сметка в границите на ресторанта, не се подчиняват на същите математически закони като числата, написани върху каквото и да е друго листче хартия в която и да е друга част от Вселената.
Този прост факт предизвика буря в научния свят. Той го революционизира напълно. Така че много конференции по математика започнаха да се провеждат в толкова добри ресторанти, че мнозина от най- изтъкнатите умове на епохата умряха от затлъстяване и сърдечни удари, и математическата наука се върна години назад.
Малко по малко обаче, изводите от тази идея започнаха да бъдат разбирани. Да се започне с това беше доста трудно, много лудо, толкова много, че човек, хванат от улицата, можеше да каже „О, да, и аз можех да ти кажа това“. После бяха открити фрази като „Интерактивни Рамки на Субективността“ и всеки можеше да се отпусне и да свикне с това.
На малките групи монаси, които започнаха да се бесят около по-големите изследователски институти, пеейки странни песни за това че Вселената е само отражение на собствената си представа, беше даден един уличен театър като подарък, и те си отидоха.
ГЛАВА VIII
— Виждате ли, в едно космическо пътуване… — каза Слартибартфаст, докато се промъкваше с някакви странни пособия в Залата за Информационни Илюзии, — в едно космическо пътуване…
Той спря и се огледа.
Залата за Информационни Илюзии беше добре дошло облекчение след визуалната чудовищност на централната изчислителна зала. В нея нямаше нищо. Нямаше информация, нямаше илюзии, само едни бели стени и няколко малки уреда, които като че ли служеха за включване в нещо, което Слартибартфаст не можеше да намери.
— Да? — настоя Артър. Чувството за спешност се беше прехвърлило от Слартибартфаст върху него, но той не знаеше какво да го прави.
— Да какво? — попита стария човек.
— Казваш?
Слартибартфаст го изгледа остро.
— Числата — каза той, — са ужасни. — Той поднови търсенето си.
Артър си кимна мъдро. След малко проумя, че това няма да го доведе доникъде, и реши, че в края на краищата ще каже „какво?“.
— В едно космическо пътуване — повтори Слартибартфаст — всички числа са ужасни.
Артър отново кимна и се обърна към Форд за помощ, но Форд тренираше да стои намусен и доста добре се справяше с това.
— Само — каза Слартибартфаст с въздишка, — се опитвах да ти попреча да ме попиташ защо всички корабни сметки се извършват на кочан със келнерски сметки.
Артър се намръщи.
— Защо — каза той, — всички корабни изчисления се извършват на ко…
Той спря.
Слартибартфаст каза:
— Защото в едно космическо пътуване всички числа са ужасни.
Артър можеше да каже, че още не е разбрал своята част.
— Слушай — каза Слартибартфаст. — В кочана със сметки числата танцуват. Трябва да разбереш този феномен.
— Добре, …
— В кочана със сметки — каза той, — реалност и нереалност се смесват на такова равнище, че всяка една става част от другата, и всичко е възможно в рамките на определени параметри.
— Какви параметри?
— Невъзможно е да се каже — каза Слартибартфаст, — това е едно от следствията. Странно, но вярно. Поне си мисля, че е странно — прибави той, — и приемам, че е вярно.
В този момент той намери процепа в стената, който търсеше, и пъхна в него уреда, който държеше.
— Не се тревожете — каза той, внезапно хвърли тревожен поглед на самия себе си и въздъхна, — това
