Парламентьорът увесвал глава и чувствувал тъжно и глупаво, че не разбира колко грубо и сложно място е света и какви трудности и парадокси предизвиква желанието на някой да живее в него.
— Сега разбираш ли? — казвал водачът.
Парламентьорът кимал глупаво.
— И виждаш ли, че трябва да има такива битки?
Друго глупаво кимване.
— И защо трябва да се провеждат точно в гората и защо е в интерес на всички да участвуват, и Обитателите на Гората също да участвуват?
— Хм…
— В дългия бяг.
— Хм, да.
И пратеникът разбирал Причината и се връщал при своя народ в гората. Но докато стигнел до тях, докато вървял през гората и между дърветата той усещал, че всичко, което си спомня от Причината, е колко ужасно ясни са били доводите. Не можел да си спомни обаче какви всъщност били те.
И това, разбира се, било голямо удобство, когато след това Принцовете и Туземците идвали, изсичайки и прогаряйки своя път през гората, като убивали всеки Горски обитател.
Прак спря и патетични въздъхна.
— Аз бях пратеникът — каза той, — който след битките беше запратен на вашия кораб, което беше много свирепо. Много от нашите хора умряха. Мислех, че ще занеса Причината обратно. Отидох и водача на Принцовете ми я каза, но по обратния път тя се изплъзна и се стопи в мозъка ми като сняг на слънце. Това беше преди много години и оттогава се случиха много неща.
Той погледна Артър и отново се изкикоти много любезно.
— Има още едно нещо, което мога да си спомня от наркотика на истината освен жабите, и това е последното послание на Бог към създаденото от него. Искате ли да го чуете?
За момент те не знаеха дали той говори сериозно.
— Вярно е — каза той. — Наистина. Искам да го кажа.
Гръдният му кош слабо се издигна и той се пребори за глътка въздух. Главата му леко увисна.
— Не бях много очарован от него, когато за пръв път разбрах какво е то — каза той, — но сега се замислям колко очарован съм бил от Причината на Принцовете и колко скоро след това изобщо не можех да си я спомня; мисля, че можеше да бъде малко пополезно. Искате ли да знаете какво е? Искате ли?
Те кимнаха глупаво.
— Обзалагам се, че искате. Ако се интересувате, предполагам, че ще отидете и ще видите. Написано е с тридесетфутови огнени букви на върха на планините Куентулус Куазгар в земите на Севорбюпстри на планетата Прелиумтарн, третата от системата на слънцето Зарсс в Галактически сектор QQ7 Активно J Гама. Охранява се от Ладжестичната Вантраковина от Лоб.
След това съобщение се възцари дълга тишина, която накрая беше нарушена от Артър.
— Съжалявам, къде? — попита той.
— Написано е — повтори Прак, — с тридесетфутови огнени букви на върха на планините Куентулус Куазгар в земите на Севорбюпстри на планетата Прелиумтарн, третата от…
— Пардон — отново каза Артър, — кои планини?
— Планините Куентулус Куазгер в земите на Севорбюпстри на планетата…
— Коя земя било? Не можах да чуя.
— Севорбюпстри на планетата…
— Севорб-какво?
— О, за бога — каза Прак и умря.
През следващите дни Артър мислеше по малко за това съобщение, но накрая реши, че няма да си позволи да бъде притеглен от него и се върна към първоначалния си план за намирането на някой хубав малък свят, където да се установи и да заживее спокоен ленив живот. Мислеше си, че след като е спасил Вселената два пъти за един ден, отсега нататък ще може да се занимава с по-лесни неща.
Те го оставиха на планетата Крикит, която сега пак си беше идиличният пасторален свят, дори ако понякога песните на този свят да му лазеха по нервите.
Той прекара много от времето си в летене.
Той се научи да общува с птиците и откри, че разговорите им са фантастично отегчителни. Те бяха от рода на: какво да се прави със скоростта на вятъра, размаха на крилата, отношението тегло/енергия и съвсем малко за боровинки. Той откри, че за нещастие когато започнеш да говориш птичи език бързо разбираш, че въздухът е пълен с него през цялото време — просто с глупави птичи разговори. Не можеш да се отървеш от тях.
Поради тази причина Артър спря да се занимава със спорт и се научи да живее на земята и да я обича, независимо от глупавите разговори, които чуваше и там долу.
Един ден той се разхождаше през полетата, мънкайки си пленителна мелодия, която беше чул наскоро, когато един сребрист кораб се спусна от небето и кацна пред него.
Един люк се отвори, една рампа се разпъна и едно високо сивозелено извънземно същество излезе оттам и застана пред него.
— Артър Фили… — каза то и после бързо се вгледа в него и в папката си. Намръщи се и отново го погледна.
— Правил съм го и преди, нали? — попита то.
Информация за текста
© 1982 Дъглас Адамс
Douglas Adams
Life, the Universe, and Everything, 1982
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1003]
Последна редакция: 2010-06-20 10:27:24
1
Eddie на английски означава и Еди(име), и въртоп (Б. пр. )
2
мантрувам — моля се(в Кришна-религията) (Б. пр. )
3
Непреводима игра на думи: red-червен, dead-мъртъв; и пр.
4
стилет = кинжал
5
управляващият орган на английския крикет (Б. пр. )
