листя списания или да гледам банана в купичката, докато му сменят завивките! Кажи му, че Тор, бог на гърма, ще срещне Один, Бащата на боговете на Асгард, тази нощ в Часа на предизвикателството в Голямата зала на Асгард!
— Пак ли? — попита Тоу Раг, като хвърли лукав поглед към автомата за кока-кола.
— Ами-и да — отговори Тор. — Да! — повтори гневно той. — Пак!
Тоу Раг въздъхна леко като човек, на когото е дошло до гуша да оправя бакиите, забъркани от някой прекалено темпераментен идиот, и каза:
— Добре, ще му предам. Не вярвам да изпадне във възторг.
— Не е твоя работа дали ще изпадне във възторг, или не! — кресна Тор, като отново разтърси сградата из основи. — Това засяга само баща ми и мене! Можеш да си мислиш, че си прекалено умен, можеш да си мислиш, че аз не съм…
Тоу Раг повдигна вежди. Беше се подготвил за този момент. Не отвърна нищо и просто остави слънчевия лъч да проблесне в играещите му очи. В помещението се възцари тежко, предизвикателно мълчание.
— Може да не зная всичко, което вършиш, Тоу Раг, може и да не зная много неща, но едно знам. Знам, че съм Тор, бог на гръмотевицата, и че няма да позволя някакъв си таласъм да ме прави на идиот!
— Добре — отвърна Тоу Раг с лека усмивка, — след като вече знаеш две неща, очаквам да бъдеш два пъти по-умен. И да не забравиш да се облечеш, преди да излезеш. — Той махна небрежно към купчинката до себе си и изчезна.
Глава 10
Бедата при магазините, продаващи неща като лупи и джобни ножчета, е, че продават и още цял куп неустоимо омагьосващи неща, като изключително необикновения уред, с който в крайна сметка Дърк напусна магазина, след като се беше колебал безнадеждно дълго между нож с вградени отвертка „Филипс“, клечка за зъби и химикалка и нож с тринадесетзъбо трионче за хрущяли и инструменти в дръжката. Лупите все пак успяха да привлекат вниманието му за кратко, особено двадесет и петдиоптровата — висококоефициентен, произведен във вакуум модел със златна рамка, сглобяема дръжка, подложка и гаранция за ненадраскваемост на повърхността, — но тогава Дърк беше мернал малкия електронен калкулатор „И Дзин“ и забрави за всичко останало. Никога преди това не беше и подозирал за съществуването на подобно нещо. А във факта на преминаването от пълното неведение през всеобхватното желание за притежаване до фактическото придобиване на уреда Дърк съзираше просветление свише.
Електронният калкулатор „И Дзин“ беше зле изработен. Вероятно беше произведен в някоя от страните в Югоизточна Азия, която се беше захванала да направи на Южна Корея това, което Южна Корея се опитваше да направи на Япония. В тази страна лепилната технология явно не беше достигнала до етапа, при който нещата остават залепени едно за друго. Задното капаче на калкулатора вече се беше отлепило и определено се нуждаеше от парче скоч.
Изглеждаше почти като обикновен калкулатор, но екранът му с течни кристали беше малко по-широк от обикновените, за да побира лаконичните съждения на цар Вен относно всяка от шестдесет и четирите хексаграми, а също и коментарите на сина му, владетеля на Чжоу, върху всеки ред на всяка хексаграма. Върху екранчето на калкулатора се появяваха изумителни текстове най-вече защото бяха преведени от китайски през японски, като между временно, изглежда, им се бяха случили доста нещица.
Устройството функционираше и като обикновен калкулатор, но само в определени граници. То можеше да пресметне всичко, чийто отговор даваше цифра до 4.
То можеше да сметне „1 + 1“ („2“) и „1 + 2“ („3“), и „2 + 2“ („4“) или „tang 74“ („3,4874145“), но на всичко с отговор над 4 изписваше само „Жълтоизлив“. Дърк не беше сигурен дали това беше грешка при програмирането, или прозрение отвъд границите на постижимото за неговия разум, но беше луднал дотам, че заплати 20 лири в брой, за да се сдобие с машинката.
— Благодаря ви, господине — каза собственикът. — Това нещо е страхотна работа. Сигурен съм, че ще ви хареса.
— Харедва би — отвърна Дърк.
— Радвам се да го чуя, господине — отговори на свой ред собственикът. — Знаете ли, като че ли носът ви е счупен.
Дърк за миг откъсна запленения си поглед от новата си придобивка.
— Да — каза вкиснато той, — радбира де, дже дная.
Мъжът кимна удовлетворено.
— Казвам ви го, защото доста от клиентите ми често не знаят подобни неща за себе си.
Дърк му благодари лаконично и се забърза към изхода с покупката си. Няколко минути по-късно той седеше на масата на някакво кафене в Айлингтън и си поръчваше малко, но невероятно силно кафе, след което се опита да обобщи изминалия ден. След кратък размисъл реши, че с почти стопроцентова сигурност се нуждае от малка, но невероятно силна бира, и се опита да я прибави към поръчката.
— А? — недоразбра келнерът.
Косата му беше много черна и подгизнала от брилянтин. Беше висок, невероятно обигран и прекалено студен, за да изслушва клиентите или да произнася съгласни.
Дърк започна да повтаря поръчката си, но при включената музикална уредба, счупения нос и непреодолимата студенина на келнера му се стори по-просто да я напише върху салфетката с намерената в джоба огризка от молив. Сервитьорът я прочете обидено и се отдалечи.
Дърк кимна дружелюбно на момичето от съседната маса, което заничаше в някаква книга и като че ли посрещна жеста му със симпатия. След това се зае да подрежда пред себе си плячката за деня — вестника, електронния калкулатор „И Дзин“ и плика, който беше открил зад златната плоча в банята на Джефри Енсти. След това прекара минута-две в опипване на носа си през носната кърпа, като нежно го притискаше, за да установи доколко боли — оказа се, че го болеше прекалено много. Той въздъхна и напъха кърпата обратно в джоба си.
След още няколко секунди се появи келнерът с билков омлет и малко хлебче. Дърк обясни, че това не е неговата поръчка. Келнерът сви рамене и каза, че не бил той виновен. Дърк не знаеше какво да му отговори и отговори точно това. Все още срещаше големи трудности в изговарянето. Келнерът попита Дърк дали бил наясно, че носът му бил счупен, а Дърк му отвърна: „Радбира де, благодаря бдого.“ Келнерът каза, че приятелят му Нийл веднъж си бил счупил носа, а Дърк каза, че „де надябал, дже го е боляло бдого“, което, изглежда, изчерпи разговора. Келнерът грабна омлета и си тръгна с клетва кракът му да не стъпи край тази маса. Когато момичето на съседната маса отклони поглед за миг, Дърк се наведе и взе кафето й. Знаеше, че е напълно безопасно, защото тя просто нямаше да може да повярва, че се случило именно това. Той се облегна отново, докато отпиваше от топлата течност и се опитваше да съсредоточи мислите си върху изминалия ден.
Знаеше, че преди да се допита до „И Дзин“, бил той и електронен, трябваше да подреди и успокои мислите си. Това вече беше трудно.
Колкото и да се опитваше да проясни ума си и да мисли спокойно и подредено, не успяваше да спре въртенето на главата на Джефри Енсти в ума си. Тя се въртеше неодобрително, сякаш сочеше с обвинителен пръст към Дърк. Фактът, че не разполагаше с обвинителен пръст, с който да сочи, само правеше обвинението, което се опитваше да посочи, още по-тежко.
Дърк затвори очи и се опита да се съсредоточи върху проблема с тайнствено изчезналата госпожица Пиърс, но не можа да го подхване както трябва. Докато работеше при него, тя често беше изчезвала тайнствено за по два-три дена, но вестниците не бяха вдигали никакъв шум около тези й изчезвания. Вероятно тогава около нея не са хвърчали във въздуха разни неща или поне той не беше в течение. Самата тя никога не беше споменавала изрично за експлозии.
Освен това, макар и да се опитваше да мисли за лицето й, което беше видял на телевизионния екран в къщата на Джефри Енсти, мислите му постоянно се стремяха да кривнат към главата, която се беше въртяла тридесет и три цяло и една трета пъти в минута на три етажа под телевизора. Надали точно те щяха да го изведат до търсеното спокойно й съзерцателно разположение на духа. Или пък дънещата музика в кафенето.
